Зелениково () е село в Северна Македония, център на община Зелениково.
География Селото е разположено на десния бряг на река Вардар в областта Торбешия непосредствено преди началото на Таорската клисура.
История Между Зелениково и Гара Зелениково, на тераса над Вардар е открито неолитното селище Слатина.
В XIX век Зелениково е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Зелениково е населявано от 195 жители българи християни.
В 1895 година в селото е открита поща, която функционира до 1912 година. През 1922-1923 година пощата отново е открита и функционира до 6 април 1941 година.Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 54.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зелениково има 112 българи екзархисти.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Зелениково (Zelenikovo) като село с неясен етнически състав.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Х. Никола Минков от Бутово е български кмет на Буково от 29 декември 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кмет е Атанас Блажев Велков от Скопие (19 май 1944 - 9 септември 1944).
В 1961 година селото има 356 жители, а в 1994 – 709. Според преброяването от 2002 година селото заедно с разположената на един километър южно Гара Зелениково има 1906 жители.
Националност Зелениково Гара Зелениково македонци 697 930 албанци 0 1 турци 0 0 роми 61 0 власи 1 0 сърби 8 10 бошняци 0 190 други 4 4
Бележки
Категория:Села в община Зелениково