Блатешница е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.
География Село Блатешница се намира в планински район. Селото се намира на 75 км западно от град София и на 5 км от град Земен. Разположено е в полузатворена котловина в полите на Риша планина, която е част от планинския масив на Конявската планина.
История Средновековие Село Блатешница е старо, средновековно селище, упоменато под същото име още в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 г. Съществуването на селото през Късното средновековие е документирано в списъците на джелепкешаните от 1576 г., където е вписано като Блатешниче към кааза Радомир.Иванов Й. N:83/2 с. 616:Извори N:88 с. 120 На около 3 км югоизточно от селото са намерени остатъци от късноантична и средновековна крепост Градище, част от голяма укрепителна система по северните склонове на Конявска планина.
По време на османската власт Блатешница споделя съдбата на всички селища в България. Блатешница като село (нахия) е наброявало 25 къщи (ханета) със 160 души население, които плащали данък джизие за мъжете в работна възраст. През територията на селото са минавали много хайдушки чети, включително и на прославения Ильо войвода.
В един не много дълъг период в началото на XIX век Блатешница се разраства. По многобройните чукари, баири и долини изникват множество къщи, оформени в 29 махали, някои отдалечени на 2 – 3 км една от друга. При преброяване, проведено през 1900 г., в Блатешница са регистрирани 86 домакинства с 845 души население. На преброяването през 1938 г. регистърът показва 148 домакинства и 1215 жители.
При избухването на Балканската война един човек от Блатешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Религии Населението на село Блатешница е предимно християнско източноправославно. През 1863 г. е създадено черковно настоятелство с цел започване строеж на православен храм. Мястото за строежа е дарено от Величко Стоименов и Диман Пеков и утвърдено от кадията на кааза Радомир, за което получава подкуп два златни медальона. Проектът е изготвен от майстор Миленко Велев от глина и показан на настоятелството. За главен майстор е определен Николчо Грозданов (приятел и помощник на майстор Миленко). Иконите са рисувани от иконописеца Георги Иванов Бобошевски. Строителството на църквата „Св. пророк Илия“ е завършено през 1870 г. Храмът е осветен на 13 август 1878 г. от кюстендилския владика Иларион. През 1923 г. белогвардеецът Сергей Бусов изографисва на десния клирос „Св. цар Борис Първи – Покръстител“, а на левия „Св. св. Кирил и Методий“. Тези изображения са дар от семействата Ненкови и Сирачки. Храмовият празник е на 2 август и е честван с курбан до 1962 г.
Обществени институции Училища През 1860 г. отваря врати първото училище в село Блатешница, то се помещава в една стая на частен дом. През 1882 г. се открива новопостроено училище с 4 класни стаи, което през 1926 г. е съборено заради амортизация. През 1936 г. в селото отваря врати училище „Христо Ботев“ в две новопостроени сгради. Децата от селото ходят на училище с ученически бус до СОУ „Св. св. Кирил и Методий“, град Земен.
Читалище През 1953 г. по инициатива на писателя Димитър Ангелов отваря врати новопостроеното читалище, което след смъртта му носи неговото име.
Редовни събития Съборът на селото се провежда през юни месец на църковния празник на „Св. Дух“, в местността „Бабина търница“. Датата се мени според църковния календар и винаги съвпада с „черешова“ Задушница.
Личности Родени майстор Миленко Велев – възрожденски архитект и строител Димитър Ангелов (1904 – 1977) – български писател Генерал-майор Димитър Кирилов Велинов (Чотката) (1922 – 1994) Павел Сираков – народен певец (1918 – 2007) полковник Иван Василев Миланов Румен Сираков – музикант (1941 – 2015) Анани Христов Златков (15 януари 1892 – 19 юли 1969)
Бележки
Външни препратки Църквата „Пророк Илия“
Категория:Села в област Перник Категория:Населени места в община Земен