Джим Торп () е американски спортист.
Той е сред универсалните спортисти на 20 век. Има златни олимпийски медали в дисциплините петобой и десетобой, играл е американски футбол, баскетбол и бейзбол (на професионално и колежанско ниво).
Олимпийските му медали са отнети, след като се разкрива, че се е състезавал 2 сезона като професионален играч в американски бейзболен отбор. Това нарушава валидното по онова време правило, позволяващо участие в олимпийски игри само на аматьори. След отпадането на забраната отличията му са върнати посмъртно. През 1978 г. е обявен национален празник в чест на Джим Торп на рождената му дата 28 май, който все още се празнува.
Торп е наполовина индианец и се причислява към съвременната индианска общност Саук и Фокс, която представлява обединение на потомците на индианските племена сауки и фокси. Индианското му име е Уа-То-Хук (Wa-Tho-Huk), което се превежда като „Светъл път“. През цялата си кариера е подложен на расизъм и пренебрежение от страна на белите американци. Във вестникарските статии за постиженията му Торп е наричан „червенокожия“ и „индианския атлет“. Играл е в отбори, съставени само от играчи от индиански произход.
Определен е за най-великия спортист на първата половина на XX век от „Асошиейтед Прес“ през 1950 г. След края на спортната си кариера живее в мизерия и крайна бедност. Работи на различни места, страда от алкохолизъм и прекарва последните години от живота си с разклатено здраве. Умира през 1953 г.
Ранни години Рожденото име и етническият произход на Торп не са установени със сигурност.O'Hanlon-Lincoln. стр. 129 Знае се, че е роден на индианска територия, но без акт за раждане. Най-вероятната дата е 28 май 1888 г., а за рождено място се счита територията около Прага, Оклахома. Християнското му име е Джакобус Франсискус Торп.
Родителите му са със смесени корени. Баща му Айръм Торп има баща ирландец и майка индианка, а родителите на майка му Шарлот Вио са французин и отново индианка. Торп израства в индианско селище на племената сауки и фокси, където му е дадено и името Уа-То-Хук (Светъл път). По индианска традиция той е кръстен на нещо забележително по време на раждането му. В този случай това е била ярката светлина, която е проникнала в колибата в този момент. Майка му е католичка и възпитава децата си в духа на християнските ценности, което повлиява силно на Торп през целия му живот. O'Hanlon-Lincoln. стр. 131
Заедно със своя брат близнак Чарли посещава училището за индианци в Страуд, Оклахома. Чарли, който помага на брат си в училище, умира от пневмония на 9-годишна възраст.Jim Thorpe – Fast facts , cgmworldwide.com Джим понася трудно смъртта на брат си и започва да бяга от училище. Тогава баща му го праща в индианското училище Хаскел в Лоурънс, Канзас, за да не може да бяга повече. Когато майка му умира 2 години по-късно, поради усложнение по време на раждане, Торп изпада в депресия. След спорове с баща си бяга от къщи и отива да работи в ранчо за коне.Jim Thorpe – Olympic Hero and Native American , olympics30.com
През 1904 г. се връща при баща си и решава да посещава училището за индианци в Карлайл, Пенсилвания, където негов треньор по американски футбол е прочутият Глен „Скуби“ Уорнър. По-късно същата година Айръм Торп умира от гангрена вследствие от ловен инцидент. Hoxie. pg. 628 Торп отново напуска училище и започва работа като фермер, но по-късно се завръща в Карлайл, където започва и истинската му спортна кариера.
Аматьорска кариера Училище Торп започва спортната си кариера през 1907 г. в Карлайл, когато подобрява рекорда на училището на висок скок, като постига 175 сантиметра. Най-ранните му лекоатлетически резултати датират от 1907 г. Там също така тренира американски футбол, бейзбол, лакрос и дори класически танци. Треньорът Поп Уорнър първоначално не му позволява да играе футбол, защото счита, че Торп не притежава необходимата физическа сила.Jeansonne. стр. 60 Все пак Торп е пуснат в игра да тича срещу противниковата защита. Уорнър смята, че ще бъде повален лесно и това ще го накара да се откаже от идеята да играе футбол. Торп преминава през всички играчи не веднъж, а 2 пъти, и казва на треньора: „никой не може да спре Джим“.
Славата го огрява за първи път през 1911 г. Тогава играе на много постове за своя отбор. Отбелязва всички точки за тима си (4 гола и тъчдаун) в мача срещу Харвард, който завършва 18 – 15. Отборът завършва сезона с 11 победи и 1 загуба. На следващата година Торп извежда тима до колежанския шампионат с отбелязани 25 тъчдауна и 198 точки. Рекордът на Карлайл през 1912 г. е 27 – 6 срещу Военната академия на САЩ. В тази среща Торп отбелязва тъчдаун от 92 ярда, но той е анулиран поради наказателен удар, предизвикан от негов съотборник. В следващия мач отбелязва тъчдаун от 97 ярда.Jim Thorpe, usoc.org
По време на същата игра бъдещият президент на САЩ Дуайт Айзенхауер претърпява контузия, докато се опитва да повали Торп. По-късно Айзенхауер заявява в своя реч през 1961 г.: „Тук и там има хора, които са невероятно надарени. В спомените си се сещам за Джим Торп.“Botelho, Greg. Roller-coaster life of Indian icon, sports' first star, CNN.com, 14 юли 2004 г.
Любимият спорт на Торп остава американският футбол, въпреки че печели световната си слава благодарение на леката атлетика.Indian Thorpe in Olympiad.; Redskin from Carlisle Will Strive for Place on American Team, The New York Times, 28 април 1912 г.
Олимпийски игри На Олимпийските игри в Стокхолм през 1912 са добавени 2 нови дисциплини в леката атлетика – петобой и десетобой. Петобоят, който се провежда съгласно древната гръцка традиция, е бил в програмата и на Олимпиадата в Атина през 1906 г., но след това е изключен до 1912 г., когато обединява дисциплините дълъг скок, хвърляне на копие, 200 метра спринт, хвърляне на диск и 1500 метра гладко бягане.
Десетобоят по онова време е нова и неусвоена дисциплина за атлетиката, въпреки че се практикува от 1880 г. и негов вариант е бил включен в Олимпиадата в Сейнт Луис през 1904 г. Десетобоят обаче, който е бил планиран да се проведе в Стокхолм, е бил коренно различен от онзи, който се тренира в САЩ. Всички дисциплини обаче се удават на Торп и той се чувства във форма. Тича 100 метра за 10 сек., 220 метра за 21,8 сек., 440 метра за 51,8 сек., 880 метра за 1 мин. и 58 сек., 1600 метра за 4 мин. и 35 сек., 110 метра с препятствия за 15 сек., 200 метра с препятствия за 24 сек.
Рекордът му на дълъг скок е 7,16 метра, а на висок – 196 сантиметра. Овчарският му скок е висок 3,35 метра, хвърля гюле на разстояние 14,55 метра, копие на разстояние 49 метра и диск на 41,45 метра.Jim Thorpe Is Dead On West Coast at 64, The New York Times, 29 март 1953, посетен на 23 април 2007 г. С тези резултати Торп влиза в квалификациите за формиране на олимпийския отбор на САЩ.
Той лесно печели 3 от състезанията и влиза в отбора за петобоя, който включва и бъдещия президент на МОК Ейвъри Бръндидж. Кандидатите за участие в десетобоя са малко на брой и поради това квалификации не се провеждат.
След съставяне на програмата му за олимпиадата Торп се включва в десетобоя и петобоя, както и в състезанията на дълъг и висок скок. Първото състезание в календара му е петобоят. Торп изпъква пред всички и печели 4 от състезанията. Завършва на 3-то място единствено в хвърлянето на копие (това е дисциплина, която не е тренирал до тази година). Така печели и първото си олимпийско злато.
На същия ден се провежда и състезанието в десетобоя, където също печели злато. Преди това обаче се класира на финала на високия скок, където завършва трети, а в дългия скок остава седми. Програмата му завършва със състезание от десетобоя където побеждава сънародника си Хуго Висландер със 700 точки преднина. Във всичките десет дисциплини не излиза от първата четворка и печели 8 от общо 15 дисциплини в петобоя и десетобоя.
В края на деня на специална церемония са връчени златните му медали. Освен това печели и 2 специални награди от шведския крал Густав V и руския император Николай II. Според разкази, когато Густав V награждавал Торп, му казал: „Вие, сър, сте най-великият атлет на света“, а той му отвърнал: „Благодаря, кралю“.Flatter, Ron. Thorpe preceded Deion, Bo, ESPN
Успехът му не остава незабелязан и в САЩ, където Торп участва в парад на „Бродуей“. По-късно той отбелязва: „Чувах толкова много хора да викат името ми. Не съм си и представял как човек може да има толкова много приятели“.
Освен участията си в лекоатлетическия стадион в Стокхолм Торп участва и в един от двата демонстративни бейзболни мача по време на олимпиадата, в които са избрани да участват само американски спортисти.
Отнемане на олимпийските медали През 1913 г. все още е в сила правилото за допускане само на спортисти аматьори до участие в олимпийски игри. Спортисти, които се състезават срещу заплащане, които са треньори или които са се състезавали срещу професионални състезатели, нямат право на участие.
През януари 1913 г. американските вестници излизат със статии, в които се съобщава, че Торп се е състезавал като професионален бейзболист. Не е напълно ясно кой вестник пръв отпечатва историята. Част от най-ранна статия е намерена в архивите на „Провидънс Таймс“ (Providence Times), но за пръв издател все още се смята вестник „Устър Телеграм“ (Worcester Telegram). В него е описано, че Торп се е състезавал за професионален бейзболен отбор в западната лига на Северна Каролина за по 2 долара на мач и 35 долара на седмица през 1909 и 1910 г. Повечето колежани като Торп също са играли като професионални състезатели през лятото, но за разлика от него са използвали псевдоними.
Въпреки че повечето хора не се интересуват от миналото на Торп, председателят на Съюза на спортистите аматьори Джеймс Съливан приема случая като много сериозен.Schaffer and Smith. стр. 50 Торп праща писмо на Съливан, в което обяснява защо се е състезавал като професионалист:
Неговото писмо не помага и Съюзът на спортистите аматьори решава да му отнеме статута на аматьор. По-късно същата година Международният олимпийски комитет (МОК) решава да отнеме медалите на Торп и го обявява за професионален спортист.
Макар Торп да се е състезавал срещу заплащане, това решение е взето в нарушение на действащата процедура, тъй като в правилата на олимпийските игри през 1912 г. е записано, че всеки протест трябва да бъде подаден не по-късно от 30 дни след закриването на олимпиадата. Статиите във вестниците се появяват 6 месеца по-късно, но МОК не зачита това правило.
Единственото хубаво нещо за Торп от този скандал е, че той вече може да се състезава на професионално ниво.Rogge, Johnson, and Rendell. стр. 60
Бейзбол, американски футбол и баскетбол Вече като професионален спортист, множество бейзболни клубове му предлагат договори. Торп отказва титулярно място в отбора на „Сейнт Луис Браунс“ и става резерва на „Ню Йорк Джайънтс“.Thorpe is to Play Ball with Giants; Famous Indian Athlete Accepts McGraw's Terms Over the Telephone, The New York Times Една от най-големите изгоди, че Торп се е включва в тима, се проявява още през октомври същата година, когато „Джайънтс“ влизат в Световната обиколка (World Tour) заедно с „Чикаго Уайт Сокс“.Sox and Giants on World's Tour; Comiskey-McGraw Party Leaves Chicago Oct. 19 and Arrives in New York March 6, The New York Times
Така Торп се превръща в неофициалната суперзвезда на турнира сред почитателите на този спорт в САЩ и по света.Elfers. pg. 210 Където и да отиде отборът, Торп повдига популярността му със своето появяване. Сред най-известните случаи са срещата му с папата, последния хедив на Египет и мачът в Лондон с около 20 000 души зрители, сред които е и крал Джордж V. Докато е в Рим, Торп е сниман как се бори с друг бейзболист в Колизеума. Впоследствие филмът е изгубен.