Гюнтер Айх () е германски поет, белетрист, преводач и автор на радиопиеси.
Биография и творчество Гюнтер Айх е роден в Лебус ан дер Одер.
Айх следва ориенталистика, право и икономика в Лайпциг, Берлин и Париж. Превежда китайска поезия, а първата си поетическа книга публикува на 23-годишна възраст – „Стихотворения“ (1930). Създава си име като автор на радиопиеси в стихове и това му позволява да работи като писател на свободна практика в Берлин и Дрезден. Преживява Втората световна война на фронта, като в края ѝ попада в американски плен.
След рухването на националсоциализма Айх става съосновател на свободното литературно сдружение „Група 47“. Представител е на движението литература на развалините. Публикува стихосбирките „Отдалечени дворове“ (1948) и „Подземна железница“ (1949), в които се долавя благотворното влияние на „природната лирика“ на Петер Хухел. Тези творби донасят на Айх наградата на „Група 47“ (1950) и Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1951), чийто член поетът става в 1955 г.
Следват стихосбирките „Посланията на дъжда“ Стихотворението „Посланията на дъжда“ в превод на Венцеслав Константинов. (1955), „Продължение на разговора“ (1957), „Към дело“ (1964) и „Поводи и алпинеуми“ (1966). Последната му поетическа книга излиза в годината на смъртта му – „Според книжата на Зойме“ (1972).
Библиография
Gedichte, 1930 Rebellion in der Goldstadt, 1940 Züge im Nebel, 1947 Abgelegene Gehöfte, Gedichte, 1948 Untergrundbahn, Gedichte, 1949 Botschaften des Regens, Gedichte, 1955 Stimmen, 7 Hörspiele, 1958 Ausgewählte Gedichte, 1960 Zu den Akten, Gedichte, 1964 Anlässe und Steingärten, Gedichte, 1966 Maulwürfe, Prosa, 1968 Ein Tibeter in meinem Büro. 49 Maulwürfe, Prosa, 1970
Посмъртни публикации Nach Seumes Papieren, Gedichte, 1972 Gedichte. Ausgewählt von Ilse Aichinger, 1973 Gesammelte Werke in vier Bänden, 1991 Sämtliche Gedichte, 2006
Награди и отличия 1950: „Награда на Група 47“ 1951: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ 1952: Hörspielpreis der Kriegsblinden 1954: Förderpreis des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft im Bundesverband der Deutschen Industrie 1955: Karl-Sczuka-Preis 1959: Schleußner-Schueller-Preis des Hessischen Rundfunks 1959: „Награда Георг Бюхнер“ 1965: Förderpreis für Literatur der Landeshauptstadt München 1968: „Възпоменателна награда Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг 1972: „Награда Андреас Грифиус“
В чест на поета са учредени 2 награди „Гюнтер Айх“ – австрийска за лирика (1984) и германска за радиопиеси (2006).
Бележки
Източници Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
Поезия от Гюнтер Айх, в превод на Венцеслав Константинов Живот в дати на Гюнтер Айх на сайта Lebendiges Museum Online Живот в дати на Гюнтер Айх на сайта на наградата „Гюнтер Айх“ в Лайпциг Lyrikline: Das hörbare Erbe Гюнтер Айх чете свои стихове Гюнтер Айх в Die LYRIKwelt Биография на Гюнтер Айх в lyrik.ch Биография на Гюнтер Айх в Literaturportal Bayern
Категория:Германски писатели Категория:Германски поети Категория:Германски драматурзи Категория:Група 47 Категория:Литература на развалините Категория:Природна лирика Категория:Германски преводачи Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ Категория:Носители на награда „Андреас Грифиус“ Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“ Категория:Германски военни дейци от Втората световна война Категория:Военнопленници през Втората световна война Категория:Родени в Бранденбург Категория:Починали в Залцбург