Драчево () е селище в Скопското поле.
География Драчево е разположено южно от град Скопие, столицата на Северна Македония. По-голямата и нова северна част на Драчево е квартал на Скопие, а традиционната южна част се води като село. Южно от селото е манастирът „Преполовение“.
История
В края на XIX век Драчево е българско село в Скопска каза на Османската империя. В 1881 година Драчево страда от насилията на Идрис бег. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Драчево живеят 1180 българи християни.
В началото на XX век Драчево е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драчево има 1080 българи екзархисти и работи българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В Първата световна война 8 души от селото загиват като войници в Българската армия.ДВИА, ф. 39, оп. 1
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Драчево (Dračevo) като българско село. През 1929 година в Драчево е открита поща.Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 52, 85.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Ангел Георгиев Райков е български кмет на Драчево от 18 август 1941 година до 24 август 1942 година. След това кметове са Тодор Николов Георгиев от Скопие (28 август 1942 – 3 ноември 1942) и Петър п. Панчев Панарджиев от Скопие (5 ноември 1942 – 9 септември 1944).
Според преброяването от 2002 година село Драчево има 8641 жители, а квартал Драчево – 10 605 жители.
Националност Село Драчево Квартал Драчево македонци 7741 9269 албанци 22 179 турци 106 270 роми 339 276 власи 16 28 сърби 64 225 бошняци 268 140 други 85 218
В Драчево има църкви „Света Петка“, „Свети Спас“ и православна семинария „Свети Климент Охридски“.
Личности Родени в Драчево Ангел Георгиев (1880 – ?), български революционер, деец на ВМОРО Блажо Кромпир (? – 1911), български революционер, четник при Васил Аджаларски, загинал в Сопища Велко Цветанов Блажов (1875 – след 1943), български революционер Георги Митрев, български свещеник, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в МакедонияДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36 Спас Хр. Шиндар, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с бронзов медал „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в МакедонияДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108 Търпе Кузманов, български революционер, деец на ВМОРО Търпе Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Дамян Мартинов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41 Яне Жежов, български революционер от ВМОРО, едър земевладелец в Драчево
Бележки
Категория:Квартали на Скопие Категория:Села в община Кисела вода