Определителният член в българския език е морфема, която се добавя в края на думите, след всички други морфеми, включително след окончанието. Определителният член посочва предмета като вече познат, срещан в текста, тоест изразява категорията определеност.
Българският език е единственият славянски език, който притежава категорията определеност.Десислава Тодорова, Елиза Василева, Един (една, едно, едни) като показател за референтна неопределеност
Пример: Срещнах сестрата на Иван. Това изречение означава, че сестрата на Иван е вече познато лице, например била е спомената в някое от предишните изречения или Иван има само една сестра.
Поначало лицата и предметите, които са единствени по рода си, могат да бъдат членувани, дори да не са споменати преди това.
Примери: небето, Вселената, слънцето, луната, въздухът.
Това се отнася и за отвлечени понятия, както и за конкретни понятия, когато са употребени в обобщен смисъл – тоест когато някое име в единствено или множествено число означава всички лица или предмети от даден клас.
Примери:
Хитростта е по-добра от силата. Розата е любимото ми цвете. Котките спят много. Такъв е животът.
Същите думи могат да бъдат и нечленувани, ако означават един предмет сред много други (и този предмет не е бил назован преди това в текста).
Примери:
Измисли някоя хитрост. Трябва ти повече сила. Подари ми една роза. На улицата видях много котки. Всеки живот е ценен.
Членуват се названия на конкретни лица или предмети, дори да не са били споменати по-рано, когато от речевата ситуация се подразбира кои са те, тоест когато наоколо има само един такъв предмет или лице.
Примери:
Би ли отворил вратата? Става дума за вратата на къщата или на стаята, в която се намираме в този миг. Я виж какво прави детето. Подразбира се едно определено дете.
Ако пред съществителното име, което следва да се членува, има едно или няколко прилагателни в широк смисъл (тоест същински прилагателни имена, числителни имена и притежателни местоимения), определителният член се слага само на първото от тях, а следващите прилагателни и съществителното остават непроменени.
Пример: Срещнах приказливата красива сестра на Иван.
Определителен член в книжовния език Определителният член зависи от рода и числото на името, а при думите от мъжки род в единствено число е два вида – пълен и непълен.
Форми за род и число В множествено число Думите в множествено число се членуват с членовете -та или -те в зависимост от окончанието: думите с окончание -а или -я се членуват с -та; всички останали думи (които най-често завършват на -и или -е, но понякога и на други звукове) се членуват с член -те. Числителните бройни, завършващи на -т, пораждат двойно т при членуване.
Примери:
селата, кучетата, полята; двата, двамата, тримата, четиримата, хилядата; самолетите, градовете, реките, ръцете, клещите; младите, сините; моите, неговите, нейните, техните; първите, вторите, третите, двете, трите, шестите, шестте, деветите, деветте, петте, седемте, шестнадесетте, шестнайсетте, двадесетте, двайсетте, стоте, четиристотинте.
Изключения: тристате.
Членовете за множествено число поначало са неударени. Само при числителните редни имена членът -те носи ударение. Изключение са формите двете и трите, в които ударението остава върху корена.
Родът на името не оказва пряко влияние на определителния член, а само косвено – чрез окончанието. Дори една и съща дума може да се членува по два различни начина, ако има различни форми за множествено число.
Пример:
крило – крила – крилата; рамо – рамена – рамената; крило – криле – крилете; рамо – рамене – раменете.
Числителните бройни имена (без думите две и три) притежават и една остаряла форма за членуване в множествено число: -тях. Тя винаги е ударена. Например петтях, седемтях, десеттях, стотях. Употребата на тези форми не се препоръчва.
В среден род, единствено число Думите от среден род в единствено число се членуват с -то, независимо дали завършват на -о, или на -е. Примери: кучето, езерото; зеленото, синьото; моето, нейното; първото, третото. Този член никога не е ударен.
В женски род, единствено число Думите от женски род в единствено число се членуват с -та. Това се отнася както за думите, завършващи на гласна (птицата, лелята; синята, зелената; моята, неговата; първата, третата), така и за думите, завършващи на съгласна (есента, вечерта). Само че във втория случай членът е ударен, а в първия – не.
При думи от женски род, завършващи на -т или -щ, се получава двойно т или съчетанието щт (пролетта, радостта, твърдостта, смъртта, нощта, пещта).
Когато основната форма завършва на ш, при членуване се получава съчетанието от букви шт, което не се заменя с щ (пустошта).
В мъжки род, единствено число Малък брой думи от мъжки род завършват на -а или -я. Това са окончания за женски род, затова тези думи се членуват като думите от женски род, тоест с член -та без ударение. Примери: владиката, слугата, бащата; съдията.
Друга малка група съществителни имена от мъжки род завършват на -о или -е, което е характерното окончание за думите от среден род. Затова тези думи се членуват като имената от среден род, тоест с неударен член -то. Примери: дядото, чичото.
Някои думи от чужд произход са от мъжки род, обаче завършват на гласна, различна от споменатите по-горе. Такива думи се членуват с член -то, който не носи ударение. Например гуру – гуруто.
Повечето думи от мъжки род в единствено число завършват на съгласна. Те се членуват с -ът, -а (твърда форма) или -ят, -я (мека форма).
Определителният член -ът се произнася така, както се пише. Формите -а, -я и -ят се произнасят съответно [-ъ], [-йъ] и [-йът]. В действителност [йъ] и [йът] се произнася в случаите, когато думата завършва на гласна, като напр. герой – героя/героят [геройъ/геройът], младия/младият [младийъ/младийът]. Когато думата завършва на съгласна произнасяме пълния или краткия член я/ят като [ъ]/[ът], а с буквата „я“ обозначаваме мека (палатална) съгласна преди члена: коня / конят, произнасяни съответно [кон'ъ] / [кон'ът], а не [конйъ] / [конйът]. Понякога членът е под ударение (мъжът, мъжа; класът, класа; кракът, крака; денят, деня), а в други случаи е без ударение (влакът, влака; човекът, човека; смелият, смелия).
Меката форма се използва при прилагателните и числителните редни имена, а също и при притежателните местоимения, например добрият, петия, моят. Когато завършват на -й, тази буква изчезва при членуване, тъй като съответният звук се съдържа в буквата я от определителния член; например мой – моят. А когато завършват на твърда съгласна, преди определителния член се добавя буквата и; например зелен – зеления. Причината е, че членуваният вариант произлиза от стара форма, която вече не се употребява. Тя е завършвала на -ий; например зелений. Последният звук (й) е причина за мекостта на определителния член.
Меко членуване има и при следните съществителни имена от мъжки род:
десетте съществителни имена цар, крал, ден, сън, кон, огън, път, зет, лакът, нокът; например царят, пътя и т.н. (причината е, че в миналото тези думи са завършвали с мека съгласна; например царь); съществителните, които завършват на -й; например славей – славеят (при членуване буквата й отпада, тъй като нейният звук се съдържа в буквата я от определителния член); съществителните, които съдържат наставката -тел, без значение дали означават лица, или предмети; например учител – учителя, предпазител – предпазителя; но ако завършекът -тел не е наставка, тогава думата се членува твърдо, например котел – котелът, петел – петела, хотел – хотела; съществителните имена, които съдържат наставката -ар или -яр и означават лица; например ключар – ключаря, юбиляр – юбилярят, титуляр – титуляря; но ако завършекът -ар или -яр не е наставка или думата не означава лице, тя се членува твърдо: дар – дарът, пазар – пазара, формуляр – формуляра, календар – календарът.
Обяснението за последните две точки е, че съответните наставки в миналото са били меки, тоест -тель, -арь, -ярь.
Съществителните имена от мъжки род, които не попадат в никой от изброените четири случая, се членуват твърдо: ред – редът, трактор – трактора, клас – класа и т.н.
Разграничението между пълен и непълен член съществува само в книжовната норма, но не и в традиционните говори. Повечето български диалекти използват определителен член -а (човека), почти всички преходни говори – формата -ът (човекът), а много от югозападните говори – формата -о (човеко).
Правило за пълния и краткия член Когато се членува име или местоимение от мъжки род, единствено число, което завършва на съгласна, се пише пълен или кратък член в зависимост от службата на името или местоимението в изречението. Пълен член (-ът, -ят) се употребява на местата, където някога е бил използван именителният падеж. С други думи, пълен член получават подлогът и неговите съгласувани определения и приложения, включително сказуемното определение на подлога; още сказуемото и неговите съгласувани определения и приложения (когато сказуемото е изразено чрез членувано име от мъжки род, единствено число). Кратък член (-а, -я) се появява на местата, където се е използвал падеж, различен от именителния, тоест за всички други части на изречението – допълнението и неговите определения и приложения, включително сказуемното определение на допълнението; а също и при обстоятелствените пояснения.
Несъгласуваните определения, въведени с предлог, се членуват с непълен член, независимо към коя част на изречението се отнасят. Причината е, че име, въведено от предлог, не може да бъде в именителен падеж.
Примери:
Пълен член:Подлог: Хлебарят меси тестото. Вятърът шуми в клоните на дърветата.Съгласувано определение на подлога: Старият човек се усмихна.Съставно именно сказуемо: Това е въпросът, на който не можах да отговоря.Съгласувано определение на сказуемото: Вие ли сте новият директор?Сказуемно определение на подлога: Той се смята най-умният.Приложение на подлога: Георгиев, учителят по история, влезе в час.Съгласувано определение на приложението на подлога: Георгиев, новият учител по история, влезе в час.Приложение на именно сказуемо: Господин Иванов е директорът – ръководителят на нашето предприятие.Съгласувано определение на приложението на именно сказуемо: Господин Иванов е директорът – главният ръководител на нашето предприятие. Непълен член:Пряко допълнение: Някой счупи прозореца.Непряко допълнение: Докараха брашно на хлебаря.Съгласувано определение на допълнението: Поздравихме стария човек.Обстоятелствено пояснение: Видях го на следващия ден. Другия път ела сам.Сказуемно определение на допълнението: Заварих го същия, непроменен.Несъгласувано определение на допълнението: Момчето чу шума на вятъра.Несъгласувано определение на подлога: Безпокои ме мисълта за утрешния ден.
Пълен член се използва и за обръщение, което не е в звателна форма, защото то се отнася към подлога: Ученикът с червеното яке, кажи си името!
Обаче в следното изречение няма обръщение, а удвоено допълнение, затова се използва кратък член: Ученика с червеното яке, доведете го при мен!
Просто практическо правило за различаване на подлога и допълнението (в 3 л., ед.ч.): подлогът може да се замести с думата той, а допълнението – с думата него (го, му). Например: Камъкът счупи прозореца. = Той счупи него. = Той го счупи. В случая можем да заменим камъкът с той, а прозореца – с думата го или с него. Следователно камъкът е подлог, а прозореца е допълнение.
Понякога са възможни два различни синтактични анализа; в такъв случай може да бъде правилно както членуването с пълен член, така и членуването с кратък член.
Пример:
Видях влака да идва. = Видях го да идва. Видях влакът да идва. = Видях той да идва.
Има разлика между предлог и съюз: предлогът въвежда име (или местоимение) в простото изречение, а съюзът въвежда просто изречение в сложното. Някои сложни съюзи са получени от предлог и друг съюз. Например думите за, без и преди са предлози, а съчетанията за да, без да и преди да са съюзи.
Пример: