Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война или ЛСПЯВ () е световна организация на медици от 63 държави.
Представлявана е от десетки хиляди лекарри, студенти медици, здравни работници и загрижени граждани, който споделят обща цел, а именно създавенето на мирен и спокоен свят, който не е заплашван от ядрено унищожение. Организацията е основана през 1980 г. със седалище в Бостън, САЩ. Лекарите със социална отговорност се обединяват за предотвратяване на ядрената война, застъпвайки се преди всичко за атомно разоръжаване. Като независима организация, ЛСПЯВ участва в широка гама от дейности, свързани с войни, здравеопазване, социална справедливост, и околната среда. България членува в ЛСПЯВ от 1982 г. Организацията е носител на Нобелова награда за мир за 1985 г. за заслуги в информирането на обществеността за катастрофалните последици от ядрената война.
ЛСПЯВ стартира Международната кампания за премахване на ядрените оръжия. Глобалната кампания от 90-те години за забрана на противопехотните мини бележи първото голямо навлизане на ЛСПЯВ в неядрената арена. През 2001 г. федерацията се ангажира да се справи с насилието като стартира организация за превенция на въоръженото насилие, която впоследствие разширява обхвата на всички видове въоръжено насилие. Целта е тази организация да играе водеща роля в участието си в програмата за действие на ООН за лекото стрелково и малокалибрено оръжие. Лидерите и активистите на ЛСПЯВ се присъединяват към повече от 100 други участници в МКЗЯО като участници от гражданското общество в преговорите за исторически договор за забрана на ядреното оръжие, който изисква ратификация от 50 държави. Тогава Договорът ще бъде ефективно правно, морално и политическо средство за привеждане на ядрените и ядрено-зависимите държави в съответствие със забраните и принуждаването им да предприемат необходимите стъпки за премахване на оръжия, обявени за незаконни съгласно международното право. Договорът е приет от огромно мнозинство държави на 7 юли 2017 г.
Лекарите и студентите по медицина на ЛСПЯВ, също така участват в медицинско мирно образование в Близкия изток, Африка, Латинска Америка, Южна Азия и други части на света, подложени на конфликти. Като част от организацията за превенция, ЛСПЯВ е също така, активен участник в Алианса за предотвратяване на насилието на Световната здравна организация.
Към 2018 г. ЛСПЯВ има филиали в 63 страни, както и над 420 партньорски НПО-та в 95 страни.
ЛСПЯВ твърди, че ядрените оръжия са несъвместими с човешкото оцеляване и че нито една страна няма право да ги притежава като предмет на международното право – принцип, потвърден от Международния съд през 1996 г. Като най-голямата и най-мощна ядрена държава и единствната, която е използвала ядрени оръжия в акт на война – Съединените щати, има специална отговорност да осигури лидерство към ядреното премахване. Здравните специалисти също трябва да играят ключова роля за предотвратяване на насилието от всякакъв вид, защото въоръженото насилие е криза на общественото здраве, която възпрепятства както социалния, така и икономическия растеж, въпроси, важни за всички хора от всички страни.
През 90-те години на миналия век, ЛСПЯВ създава Международна комисия за изследване на въздействието на ядрените оръжия върху здравето и околната среда и работи с Института за изследвания в областта на енергетиката и околната среда, за да документира тези ефекти. Комисията изготвя поредица от книги, включващи Радиоактивно небе и земя, Плутоний:смъртоносно злато от ядрената епоха и други книги оповестяващи вредите, които се получават впоследствие от производството и използването на ядрени оръжия. През първите пет години ЛСПЯВ, работещ в тясно сътрудничество с американските си лекари за социална отговорност и ЛСПЯВ-Русия, обучава здравни специалисти, политически лидери и обществеността за медицинските и екологичните последици от ядрената война. В поредица от добре проучени, авторитетни книги и многобройни статии и публикации в медицински списания и в популярната преса, ЛСПЯВ обяснява огромните цени на ядрените оръжия. Активистите от лекари изиграват важна роля в кампаниите за забрана на атмосферни и подземни експлозии на ядрени опити и за подпомагане на затварянето на площадки за тестване на ядрени оръжия и производствени съоръжения.
Един от най-важните и допринасящи хора на организацията е Виктор У. Сидел, който е основател и президент на лекарите за социална отговорност, бивш съпредседател на ЛСПЯВ, и един от най-големите експерти в света по медицинските последици от ядрената война. Д-р Сидел е председател на катедрата по социална медицина в Медицинския център на Монтефиоре в Бронкс от 1969 – 1985 г. След това той става почетен университетски професор по социална медицина в Монтефиоре. През 1985 г. е избран за президент на Американската асоциация за обществено здраве. Той е автор на множество книги и статии за човешките последици от войната, международното здраве и въздействието на бедността и лишенията върху здравето и благосъстоянието, включително войната и общественото здраве. Умира на 30 януари 2018 г.
През 60-те години група от заинтересовани лекари проучват и документирват взрива, топлината и радиационните ефекти на ядрените оръжия. Това, че лекарите биха се застъпили за премахването на ядрените оръжия, не само има смисъл, но също се възприема от мнозина като професионална отговорност. Световната здравна организация (с която ЛСПЯВ има официални отношения от март 1985 г.), Националният медицински институт на САЩ, Британската медицинска асоциация и Кралската шведска академия на науките са само някои от престижните организации, които са допринесли съществено за това разбиране за медицинските последици от ядрената война.
На 28 февруари 2013 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява заключението си, че няма съществено увеличение на риска от рак, което да се очаква като резултат от ядрената катастрофа във Фукушима Скоро след това, на 6 март 2013 г., ЛСПЯВ, открива от 20 000 до 80 000 случая на рак от външно облъчване, както и още 18 000 до 37 000 случаи, дължащи се на консумация на заразена храна. Налице е дълга история на гражданска активност срещу тестването на ядрени оръжия и надпреварата за ядрени оръжия в Нова Зеландия.
ЛСПЯВ първоначално е насочвала усилията си към публични образователни дейности. През 80-те и 90-те години това често е включвало привличане на ключови международни хора в Нова Зеландия за разговори и предоставяне на възможности за взаимодействие с медиите и политиците. Например, в разгара на Студената война през 1982 – 1983 г., посещението на д-р Хелън и Бил Калдикот от Съединените щати помагат да се повиши обществената загриженост относно ускоряването на надпреварата за ядрени оръжия и военните отношения на Нова Зеландия с ядрената суперсила. Тяхното посещение доведжа до пик в членството на ЛСПЯВ-близо 1100 нови души се присъединяват, което е близо една пета от всички лекари в страната по това време. Отделно, има още много забележителни оратори, привлечени в Нова Зеландия от ЛСПЯВ, включително бившия директор на американското въздушно командване на военновъздушните сили генерал Лит Бътлър през 1997 г. Генерал Бътлър успява да подчертае необходимостта от допълнителни стъпки за премахване на ядрената енергия и потвърждава стойността на позицията на Нова Зеландия относно ядрените оръжия. Сред останалите забележителни посетители са Дъглас Рош (бивш канадски парламентарист и дипломат), Робърт Дел Тредичи (фотограф) и Мигел Марин Бош (дипломат). Много от тези успешни посещения са организирани от Иън Прайър, които допринесят повече за организацията за период от две десетилетия, отколкото всеки друг човек.
Често в сътрудничество с други неправителствени организаци, ЛСПЯВ успява да допринесе за организирането на събития, които потвърждават стойността на антиядреното законодателство на САЩ и насърчават ядреното разоръжаване в международен план.
История ЛСПЯВ е вдъхновена от Студената война, когато малка група лекари от САЩ и Съветския съюз осъзнават, че общия им интерес за оцеляване е по-силен от идеологическите им различия. Те вярват, че задълженията им като лекари включват споделяне на общ ангажимент в името на предотвратяването на ядрена война между техните страни. И така глобалната организация на лекари-експерти се обединява, за да обясни на политиците и обществеността медицински и научни факти за последиците от ядрената война.
Основателите др. Бернард Лолн, др. Джим Мюлер, др. Ерик Чивиян и др. Хърб Абрамс от Съединените щати и др. Евгений Чазов, др. Михаил Кузин и др. Леонид Илин от Съветския съюз свормират екип, който да извърши научни изследвания основаващи се на данните събрани от техни японски колеги изучавали въздействието на атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки.
През първите си пет години, ЛСПЯВ образова здравни специалисти, политически лидери и обществеността, за медицинските и екологичните последици от ядрената война. За положените усилия, които обединяват лекари от цял свят въпреки разделението което е наложено от Студената война, организацията е удостоена с наградата на ЮНЕСКО за мир и образование през 1984 г. и с Нобелова награда за мир през 1985 г.
През 80-те и 90-те години ЛСПЯВ документира ефектите от производството, тестването и използването на ядрени оръжия, и работи с института за енергетика и опазване на околната среда.
През октомври 2007 г. ЛСПЯВ и Кралското общество по медицина съвместно спонсорира мащабна конференция в Лондон, за да направи преглед на сегашното състояние на информиранст относно ефектите от ядрените оръжия. На конференцията са представени научните данни за това как регионална ядрена война се отразява на глобалния климат.
През 2010 г. Федерацията приема резолюция, призоваваща за глобална забрана на добива на уран, поради опасностите, които крие за здравето и околната среда.
ЛСПЯВ има за цел не само да образова обществеността, но и да организира гражданите на ядрените държави, да протестират и да променят политиката на техните правителства. Тя вярва, че активното участие на милиони хора е от съществено значение, ако искаме да предотвратим ядрена война и да премахнем ядрените уръжия. Лекарите-активисти водят кампании за забраната на тестови атмосферни и подземни ядрени взривове и закриването на производствените съоръжения.
С края на Студената война ЛСПЯВ се разраства с 200 хиляди лекари, здравни работници и загрижени граждани от всички региони на света.
Хронология 1980 г. – Бернард Лоун, Джеймс Мюлер, Ерик Чивиан и Хърб Абрамс от САЩ се срещат в Женева с Др. Еугуени Чазов, Леонид Илин и Михаил Кузин от Съветския съюз и се съгласяват да организират международно движение на лекари за борба с ядрената заплаха. 1981 г. – Първият Световен конгрес на ЛСПЯВ се провежда в Еърли, Вирджиния, и присъстват 80 лекари от 12 страни. Конгресът привлича медийното отразяване, генерира научни изследвания и осигурява основата за изграждане на международно движение. 1982 г. – Вторият Световен конгрес се провежда в Кеймбридж, Великобритания, на който присъстват 200 лекари от 31 страни. Съветски и американски лекари от ЛСПЯВ се появяват на съветската телевизия за безпрецедентна жива дискусия за последствията от ядрената война. Видян от 100 милиона съветски зрители, програмата по-късно се излъчва и в САЩ.ЛСПЯВ публикува и книга за ядрената война, която е преведена на няколко езика и се използва във водещи медицински училища по света. 1983 г. – Третият Световен конгрес се провежда в Амстердам, Холандия на който присъстват повече от 300 лекари от 43 страни. 1984 г. – Четвъртият Световен конгрес се провежда в Еспоо, Финландия, на който присъстват 500 лекари от 53 страни. Представено е въздействието на ядрената война върху деца и юноши, международно проучване, спонсорирано от ЛСПЯВ.ЮНЕСКО почита ЛСПЯВ със своята награда за мирно образование, като цитира „особено забележителна дейност за информиране на обществеността и мобилизиране на съвестта на човечеството за мир“.