Бардовци () е село в скопската община Карпош, Северна Македония.
География Селото е разположено на левия, северен бряг на река Вардар, на северозапад от Зайчев рид. На практика е част от столицата Скопие.
История
На Църквен рид в селото са разкрити основите на раннохристиянска базилика и останки от архитектурна каменна пластика. Базиликата е част от античния град Скупи.
В края на XIX век Бардовци е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бардовци живеят 120 българи християни.
В началото на XX век населението на селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Бардовце има 14 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бардовци има 88 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти сърбомани.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бардово е част от Оризарска община в Скопска селска околия на Скопски окръг и има 274 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 93. Германският зоолог Франц Дофлайн, който посещава Бардовци по време на Първата световна война, описва чифлика, както и самото село. В сградите, една от които той определя като замък, по това време са разположени български войници, охраняващи военен склад. Основните сгради в оградения като крепост чифлик са две - селямлък и харемлък, които в миналото са били свързани с висящ мост. Дофлайн описва бита на големите фамилии в Бардовци, при които женените синове остават да живеят в колиби в дворовете на бащите си. Той отбелязва, че в миналото селяните са били зависими от господари, а през 1918 година, под българско управление, са свободни и хамбарите им са пълни. По повод на посещението си в Бардовци Дофлайн пише: „Ще разцъфне ли някога светло бъдеще за този народ, тези македонски българи?“Dr. Doflein, Franz. Mazedonien: Erlebnisse und Beobachtungen eines Naturforschers im Gefolge des Deutschen Heeres,Jena, Verlag von Gustav Fischerq, 1921, s. 291-300
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бардовце (Bardovce) като село с неясен етнически състав.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бардовце като българско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“, София, 1929.
Според преброяването от 2002 година Бардовци има 1472 жители.
Националност Всичко северномакедонци 1432 албанци 0 турци 0 роми 2 власи 0 сърби 31 бошняци 0 други 7
Личности Родени в Бардовци Тодор Пешов, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
Бележки
Категория:Села в община Карпош