Ханс Магнус Енценсбергер () е германски поет, белетрист, есеист, драматург и преводач.

Биография и творчество Роден е в Кауфбойрен. Прекарва детството си в Нюрнберг, преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на Втората световна война е призован в „народното опълчение“.

Енценсбергер следва литературознание, чужди езици и философия в Ерланген, Фрайбург, Хамбург и парижката Сорбона. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява Европа от Лапландия до Гибралтар. В 1955 г. защитава докторска дисертация върху поетиката на Клеменс Брентано.

Литературен път В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка „В защита на вълците“ Стихотворението „В защита на вълците от овцете“ в превод на Венцеслав Константинов., в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като „предмети за потребление подобни на оръжия“ Енценсбергер става художествен наследник на Ерих Кестнер и Бертолт Брехт.

През 1957 г. поетът предприема пътувания из САЩ и Мексико, две години престоява в Норвегия и една година в Италия. Втората му стихосбирка „Роден език“ (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.

В 1963 г. Енценсбергер получава авторитетната литературна награда „Георг Бюхнер“, пътува в Съветския съюз, а след това из Близкия изток. Публикува стихосбирката „Писменост за слепци“ (1964) и става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание „Курсбух“, с което упражнява силно влияние върху студентското движение от 60-те години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в САЩ в знак на протест срещу американската политика и живее две години в Куба, като взима участие в Конгреса на културата в Хавана. Голяма литературна слава му донася поетическият епос „Гибелта на 'Титаник'“ (1978). Освен това публикува „Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса“ (1978), „Фурията на изчезването“ (1980), „Павилион“ (1995), „По-леко от въздуха“ (1999), „Тридесет и три стихотворения“ (2001) и „Историята на облаците“ (2003).

Поетът се установява да живее в Мюнхен.

Библиография Поезия Bildzeitung, Gedicht, 1957 verteidigung der wölfe, Gedichte, 1957 An alle Fernsprechteilnehmer, Gedicht, 1960 landessprache, Gedichte, 1960 Gedichte. Die Entstehung eines Gedichts, 1962 blindenschrift, Gedichte, 1964 Mausoleum. 37 Balladen aus der Geschichte des Fortschritts, 1975 Der Untergang der Titanic. Eine Komödie, Versepos, 1978 Die Furie des Verschwindens. Gedichte, 1980 Zukunftsmusik, Gedichte, 1991 Kiosk. Neue Gedichte, 1995 Leichter als Luft. Moralische Gedichte, 1999 Die Geschichte der Wolken. 99 Meditationen, 2003 Rebus, 2009 Gedichte 1950-2010, 2010 Blauwärts. Ein Ausflug zu dritt. Gedichte, 2013

Есеистика Brentanos Poetik, 1961 (Druckfassung der Diss. 1955) Einzelheiten, Essays, 1962 Band 1: Bewusstseins-Industrie Band 2: Poesie und Politik Politik und Verbrechen, Essays, 1964 doomsday, 1964 Deutschland, Deutschland unter anderm. Äußerungen zur Politik, 1967 Staatsgefährdende Umtriebe, Rede zur Verleihung des Nürnberger Literaturpreises, 1968 Palaver. Politische Überlegungen 1967-1973, Essays, 1974 Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1979 Politische Brosamen, Essays, 1982 Auferstanden über alles. Fünf Untersuchungen, 1986 Ach, Europa! Wahrnehmungen aus sieben Ländern, Prosa, 1987 Mittelmaß und Wahn. Gesammelte Zerstreuungen, 1988 Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1989 Die Große Wanderung, Essays, 1992 Aussichten auf den Bürgerkrieg, 1993 Das Brot und die Schrift, 1993 Zickzack, Aufsätze, 1997 Drawbridge Up: Mathematics – A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur (dt., engl.), 1999 Nomaden im Regal, Essays, 2003 Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser, 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr) Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr) Schreckens Männer – Versuch über den radikalen Verlierer, 2006 Im Irrgarten der Intelligenz. Ein Idiotenführer, 2006 Heraus mit der Sprache – Ein bißchen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2008 Fortuna und Kalkül – Zwei mathematische Belustigungen, 2009 Sanftes Monster Brüssel oder Die Entmündigung Europas, 2011 Enzensbergers Panoptikum: Zwanzig Zehn-Minuten-Essays, 2012 Überlebenskünstler. 99 literarische Vignetten aus dem 20. Jahrhundert, 2018 Schreiben für ewige Anfänger. Ein kurzer Lehrgang (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr), 2018

Проза Das Verhör von Habana, Prosa, 1970 Der kurze Sommer der Anarchie. Buenaventura Durrutis Leben und Tod, Roman, 1972 Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe, 1975 Heiss & Kalt, Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras) Josefine und ich – Eine Erzählung, 2006 Schauderhafte Wunderkinder, 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt) Hammerstein oder der Eigensinn, Biographie, 2008 Herrn Zetts Betrachtungen, oder Brosamen, die er fallen ließ, aufgelesen von seinen Zuhörern, 2013 Tumult, 2014 Verschwunden!, 2014 Immer das Geld!, 2015

Драма Diderot und das dunkle Ei. Ein Interview, 1990 Die Tochter der Luft, Drama, 1992 Voltaires Neffe. Eine Fälschung in Diderots Manier, 1996

Детски и юношески книги Zupp, Eine Geschichte (mit Gisela Andersch), 1958 Der Zahlenteufel. Ein Kopfkissenbuch für alle, die Angst vor der Mathematik haben, 1997 Wo warst du, Robert?, Roman, 1998 Bibs, 2009

Сборници

Der Fliegende Robert. Gedichte, Szenen, Essays, 1989 Diderots Schatten. Unterhaltungen, Szenen, Essays, 1994 Die Elixiere der Wissenschaft. Seitenblicke in Poesie und Prosa, 2002 Dialoge zwischen Unsterblichen, Lebendigen und Toten, 2004 Meine Lieblings-Flops, gefolgt von einem Ideen-Magazin, 2010 Album, 2010 Gedichte 1950–2010, 2010 Versuche über den Unfrieden, 2015 Gedichte 1950–2015, 2015

Съставителства Clemens Brentano: Gedichte, Erzählungen, Briefe, (als Hrsg.) 1958 Die Denunziation des Tourismus, (als Hrsg.) 1959 Museum der modernen Poesie, (als Hrsg.) 1960 Allerleirauh. Viele schöne Kinderreime, (als Hrsg.) 1961 Vorzeichen. Fünf neue deutsche Autoren, (als Hrsg.) 1962 Georg Büchner, Ludwig Weidig: Der Hessische Landbote. Texte, Briefe, Prozeßakten, (als Hrsg.) 1965 Bartolomé de las Casas: Kurzgefaßter Bericht von der Verwüstung der Westindischen Länder, (als Hrsg.) 1966 Freisprüche. Revolutionäre vor Gericht, 1970 Klassenbuch. Ein Lesebuch zu den Klassenkämpfen in Deutschland, (als Mithrsg.) 1972 Gespräche mit Marx und Engels, 1973 Das Wasserzeichen der Poesie oder Die Kunst und das Vergnügen, Gedichte zu lesen, 1985 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr) Die gescheiterte Revolution. Denkwürdigkeiten aus dem 19. Jahrhundert, 1996 (als Hrsg.) Geisterstimmen, 1999 (als Übersetzer und Herausgeber)

Издания в България Поезия за тези, които не четат поезия. Подбор и превод от немски език Стефан Бесарбовски, София: Народна култура, 1979, 50 с. Гибелта на „Титаник“. Превод от немски език Венцеслав Константинов, София: Народна култура, 1990, 148 с. Дяволът на числата, София: Сиела, 2008, 264 с. Йозефине и аз. Превод от немски език Владко Мурдаров, София: Атлантис-КЛ, 2008, 110 с.

Филми Durruti. Biographie einer Legende, 1972 (Buch, Regie, Produktion)

Награди и отличия 1956: „Награда Хуго Якоби“ 1962: „Награда на немската критика“ 1963: „Награда Георг Бюхнер“ 1966: „Нюрнбергска награда“ 1978: „Награда на немската критика“ 1980: Златен венец – Стружки вечери на поезията 1985: „Награда Хайнрих Бьол“ на град Кьолн 1987: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ 1993: „Награда за мир Ерих Мария Ремарк“ 1993: „Das politische Buch“, verliehen von der Friedrich-Ebert-Stiftung 1994: „Мюнхенска почетна културна награда“ 1997: „Награда Ернст Роберт Курциус“ за есеистика 1998: „Награда Хайнрих Хайне“ на град Дюселдорф 2000: „Hörbuch des Jahres“ за Das Wasserzeichen der Poesie 2002: „Награда на принцесата на Астурия“ 2002: „Награда Лудвиг Бьорне“ 2006: Награда „Д’Анунцио“ за цялостно творчество 2006: Medienpreis 2006 von der Berlin-Brandenburgischen Akademie der Wissenschaften und Verleihung des Enzensberger-Sterns 2010: Награда „Зонинг“ 2015: „Награда Франк Ширмахер“

Бележки

Източници Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Поезия от Ханс Магнус Енценсбергер, в превод на Венцеслав Константинов Венцеслав Константинов, Апокалипсисът като комедия, „Народна култура“, 1990 "Драматургът Ханс Магнус Енценсбергер: Тихо да обожаваме непроницаемото" – интервю Ханс Магнус Енценсбергер на сайта на издателство Suhrkamp Lyrikline: Gegenwartslyrik Ханс Магнус Енценсбергер чете свои стихове Ханс Магнус Енценсбергер в Литературния портал Бавария Ханс Магнус Енценсбергер в Die LYRIKwelt

Категория:Германски писатели Категория:Германски поети Категория:Германски драматурзи Категория:Германски детски писатели Категория:Група 47 Категория:Германски есеисти Категория:Германски преводачи Категория:Германски публицисти Категория:Носители на литературни награди Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ Категория:Родени в Кауфбойрен Категория:Починали в Мюнхен