Петер Рюмкорф () е германски литературен критик, поет, есеист, белетрист, драматург, публицист, пародист, автор на песни.

Биография Роден е в Дортмунд в семейство на пътуващ кукловод. Мобилизиран е в трудови войски на фронта през 1944 г.

След края на Втората световна война прави първи опити като автор на шлагерни текстове и агитационни песни, а деветнадесетгодишен издава списанието „Пестбойле“. След като полага матура, изучава педагогика, история на изкуството, германистика и психология в Хамбург.

Творчески път Първата си стихосбирка „Гореща лирика“ публикува в съавторство с Вернер Ригел (1956). Тези поети са смятани за основатели на литературното направление „финизъм“, което се самовъзприема като край на всички „-изми“ и последна възможност за литературно въздействие върху обществото.

Поезията на Рюмкорф е изпълнена от провокативно остроумие, но и от песимистични настроения. Неговите често пародийни стихове са събрани в първата му самостоятелна книга „Земни удоволствия в g“ (1959). От 1961 г. поетът е член на Съюза на немските писатели.

През 1962 г. публикува книгата си „Фокуси. 50 стихотворения наред с ръководство за противодействие“, която намира широк отзвук сред читателите. В 1963 г. става член на Свободната академия на изкуствата в Хамбург, а от 1972 г. е член на ПЕН центъра на ФРГ. През 1969 г. е гост-лектор по модерна немска литература в университета на Остин, Тексас.

Следващата му стихосбирка е „Феникс – напред!“ (1977). В 1977 г. става член на Немската академия за език и литература в Дармщат, а в 1987 г. – на Берлинската академия на изкуствата. През 1979 г. излиза поетическата му книга „Срок на годност до края на 1999“. Своя читателска публика намират и стихосбирките му „Освен любовта нищо друго“Стихотворението „Освен любовта нищо друго“ в превод на Венцеслав Константинов (1986) и „Когато – но тогава“ (1999).

Награди и отличия 1958: „Награда Хуго Якоби“ 1964: Stipendiat der Deutschen Akademie Rom Villa Massimo 1976: Stadtschreiber von Bergen 1976: „Награда Йохан Хайнрих Мерк“ за есеистика 1979: „Награда Ерих Кестнер“ 1979: „Награда Анете фон Дросте-Хюлзхоф“ 1980: „Награда Александер Цин“ на град Хамбург 1980: „Бременска литературна награда“ 1984: „Почетна награда на „Дружество Хайнрих Хайне““ 1986: „Награда Арно Шмит“ 1987: documenta-Schreiber 1988: „Награда Хайнрих Хайне“ на Министерството на културата на ГДР 1989: Почетен доктор на унверситета в Гисен 1993: „Награда Георг Бюхнер“ 1993: Justinus-Kerner-Preis 1993 Plakette der Freien Akademie der Künste in Hamburg 1994: Medaille für Kunst und Wissenschaft der Freien und Hansestadt Hamburg 1996: „Награда на Югозападното радио“ 1996: „Награда Валтер Хазенклевер“ 1999: Почетен доктор на Гьотингенския университет 2000: Carl-Zuckmayer-Medaille 2000: „Награда Хофман фон Фалерслебен“ за критическа литература 2000: Johann-Heinrich-Voß-Preis für Literatur und Politik 2002: „Награда Йоахим Рингелнац“ 2003: „Награда Николас Борн“ 2005: „Награда Ерик Регер“ 2009: „Каселска литературна награда“ за гротесков хумор (посмъртно)

Библиография

Heiße Lyrik, 1956 (gemeinsam mit Werner Riegel) Irdisches Vergnügen in g, 1959 Wolfgang Borchert. Biographie, 1961 Kunststücke. Fünfzig Gedichte nebst einer Anleitung zum Widerspruch, 1962 Kunststücke. Fünfzig Gedichte nebst einer Anleitung zum Widerspruch, 1962 Gemischtes Doppel, 1967 Über das Volksvermögen. Exkurse in den journalistischen Untergrund, 1967 Was heißt hier Volsinii. Bewegte Szenen aus dem klassischen Wirtschaftsleben, 1969 Die Jahre die Ihr kennt. Anfälle und Erinnerungen, 1972 Lombard gibt den Letzten, Ein Schauspiel, 1972 Die Handwerker kommen, Ein Familiendrama, 1974 Walther von der Vogelweide, Klopstock und ich, 1975 Gesammelte Gedichte, 1976 Phoenix – voran, Gedichte, 1977 Strömungslehre I. Poesie, 1978 Haltbar bis Ende 1999, Gedichte, 1979 Auf Wiedersehen in Kenilworth, Märchen, 1980 Olsberger Rede, 1980 Im Fahrtwind, Gedichte und Geschichten, 1980 agar agar – zaurzaurim. Zur Naturgeschichte des Reims und der menschlichen Anklangsnerven, 1981

Es muß doch noch einen zweiten Weg ums Gehirn rum geben, 1981 Kleine Fleckenkunde, 1982 Der Hüter des Misthaufens. Aufgeklärte Märchen, 1983 Phoenix – voran!, Gedichte, 1983 Blaubarts letzte Reise, Ein Märchen, 1983 Bleib erschütterbar und widersteh, Aufsätze – Reden – Selbstgespräche, 1984 Gottfried Benn oder „teils – teils das Ganze“, 1986 Außer der Liebe nichts, Liebesgedichte, 1985 Dintemann und Schindemann. Aufgeklärte Märchen, 1986 Selbstredend und selbstreimend, Gedichte – Gedanken – Lichtblicke, 1987 Phönix voran!, 1987 Werner Riegel ...beladen mit Sendung. Dichter und armes Schwein, 1988 Dreizehn deutsche Dichter, 1989 Einmalig wie wir alle, 1989 Selbst III/88. Aus der Fassung, 1989 Komm raus!, Gesänge, Märchen, Kunststücke, 1992 Gedichte, 1993 Laß leuchten. Memos Märchen TaBu Gedichte. Selbstporträt mit und ohne Hut, 1993 Deutschland, ein Lügenmärchen, 1993 Tabu I. Tagebücher 1989-1991, 1995 Gedichte, 1996 Ich habe Lust, im weiten Feld... Betrachtungen einer abgeräumten Schachfigur, 1996 Wenn – aber dann. Vorletzte Gedichte, 1999

Von mir zu Euch für uns, 1999 Wo ich gelernt habe, 1999 Mein lieber Freund und Kompanjung (mit Horst Janssen), 1999 Die Jahre die Ihr kennt. Anfälle und Erinnerungen. Werke 2, 1999 In gemeinsamer Sache. Gedichte über Liebe und Tod, Natur und Kunst (mit Robert Gernhardt), 2000 Gedichte. Werke 1, 2000 Schachtelhalme. Schriften zur Poetik und Literatur. Werke 3., 2001 Funken fliegen zwischen Hut und Schuh. Lichtblicke, Schweifsterne, Donnerkeile, 2003 Tabu II. Tagebücher 1971-1972, 2004 Wenn ich mal richtig ICH sag ... Ein Lese-Bilderbuch, 2004 Die Märchen. Werke 4, 2007 Aufwachen und Wiederfinden, Gedichte, 2007 Paradiesvogelschiß, Gedichte, 2008

Източници и бележки

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Поезия от Петер Рюмкорф, в превод на Венцеслав Константинов Lyrikline: Das hörbare Erbe Петер Рюмкорф чете свои стихове Петер Рюмкорф в Sternenfall Петер Рюмкорф в Die LYRIKwelt Петер Рюмкорф в Die Deutsche Gedichtebibliothek Филми по произведения и с участието на Петер Рюмкорф

Категория:Германски литературни критици Категория:Германски автори на песни Категория:Германски публицисти Категория:Германски драматурзи Категория:Германски хумористи Категория:Германски есеисти Категория:Германски поети Категория:Група 47 Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на Бременската литературна награда Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“ Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Починали в Шлезвиг-Холщайн Категория:Родени в Дортмунд Категория:Починали от рак