Долни Раковец е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник. Селото е известно с минералната вода, както и дългогодишните традиции в производството на чесън.

География Местоположение Село Долни Раковец е кметство от община Радомир и отстои на 12 км югоизточно от общинския център, 25 км от областния град Перник и 45 км от София. Разположено е почти в средата на Радомирското поле на северозапад в подножието на хълма „Острица“, като средната му надморска височина е малко под 640 м. То е застроено изцяло върху равен, хоризонтален терен, без наличието на издигнати форми (хълмове, баири, могили) или пресичащи го валози, оврази и дерета. Макар и в непосредствена близост, споменатият хълм с височина до 758 м, не влиза в територията на това село. На около 1 км от него, южната част на долнораковското землище се пресича от река Арката.

Най-близкото населено място до с. Долни Раковец е започващото на едва 150 м на североизток село Стефаново. Почти на изток е с. Друган, а малко по-далече на югоизток е с. Владимир. От юг съседни са селата Кондофрей и Чуковец, а на запад се намират с. Бобораци и с. Негованци. Районът на Долни Раковец, като част от Радомирското поле, е от групата на т.нар. „високи полета на Западна България“ и е второто по горното течение на р. Струма след Пернишкото поле. Околността му е заобиколена от редица планински масиви, част от западния дял на Средногорския орогенен (планински) пояс на страната. На изток е планината Голо бърдо, а на югоизток и юг се издига Верила, докато на югозапад-запад се възвишава Конявската планина. От запад е Земенската планина, а на североизток и север се спускат полегатите склонове на ниските и заоблени планини Рудина и Черна гора. Общата площ на землището на с. Долни Раковец е малко над 13000 дкр.

Климат Климатът в тази зона е континентален и отговарящ на особеностите на надморската височина. Зимата е продължителна и студена със снеговалежи, които нерядко започват от месец ноември и продължават почти до края на март, като обичайно явление е температурите да падат до минус 18 – 20 и по-ниско (-25) градуса. Снежната покривка достига до 30 – 40 см, но има случаи, когато натрупва сняг и до 70 – 80 см. Пролетта е доста хладна и понякога дори през май месец температурите стават отрицателни и сутрин падат слани, които често унищожават овощните цветове, лозите и зеленчуците. Лятото не е много горещо и рядко температурите се качват над 30 градуса, а доста пъти първите слани се образуват в средата на септември месец, т.е. още през летните дни. Есента е хладна и се появяват мъгли. Почти ежегодно в землището на Долни Раковец лятно време валят градушки, които нанасят големи поражения на селскостопанската продукция. По-голямата част от годишните валежи падат през пролетта (дъждове) и по-малко през зимата (сняг), а най-сухи са летните и есенните месеци. Общата сума на валежите средногодишно е около 600 мм. Преобладаващите ветрове в района на селото са от запад-северозапад и по-малко интензивни от към изток-североизток. Южните ветрове за този регион са по-рядко явление.

Землище Цялата територия на долнораковското землище представлява обработваема земеделска земя, на която основно се отглеждат пшеница, слънчоглед и царевица. Главните почви там са тъмносивите до черни смолници, съдържащи значително количество органични вещества, с което се обезпечава добро плодородие на земята в района. Под почвения слой в дълбочина следват тъмни до черни, мазни и плътни глини, които преминават в по-светлосиви песъкливи глини и чакълести пясъци с прослойки от дребни и едри чакъли.

Основен отводнител на района е река Арката, която започва началото си от западните склонове на Верила при селата Горна Диканя и Дрен и е ляв приток на река Струма и се влива в нея близо до с. Поцърненци. Дължината ѝ е 37 км, а средногодишният ѝ отток в района на Долни Раковец е 1,5 куб.м/сек. Коритото на тази река е основно коригирано, като от двете страни на новото русло са изградени диги. В непосредствена близост източно на селото протича малката рекичка Банска (още Барата или Топлика), която извира от Голо Бърдо и е ляв приток на р. Арката.

Чесън Чесънът е традиционна култура за селото. Поради благоприятните почвено-климатични условия се произвежда едър и ароматен чесън, което популяризира селото в цяла България. Отглежда се стар сорт чесън с едри глави и силен вкус. Подходящ е за есенна и пролетна сеитба, като есенният е по-мек, а пролетният е с по-силен аромат, по-лют и подходящ за съхранение. В последните години славата на чесъна се възражда от местни производители, които организират ежегоден фестивал на чесъна.

Минерална вода

На 50 – 60 м от последните къщи от 9 извора блика минерална вода с общ дебит 40 – 50 л/сек и температура 32 – 34 градуса. Образувани са малки езерца и местните жители наричат това място „окното“. Тази вода идва от дълбочина около 600 – 700 метра и е с високо съдържание на карбонати (варовита), има лечебни свойства към редица заболявания. Селото е водоснабдено с минерална вода от тези 9 извора.

Макар и карстова по характер, тази минерална вода е природно богатство на Долни Раковец и целия район и е належащо изготвяне и осъществяване на програма за най-разумното и практичното ѝ многоцелево употребяване.

Също така под селото на дълбочина 3-4 метра има огромно подземно езеро със студена вода годна за пиене. С нея хората си поливат градините. Поради големите количества вода, селото е потънало в райска зеленина.

Население Населението на селото от времето на създаването му до средата на 20 век се е запазило като чисто българско от местни жители, но след това, предвид засилената миграция на хората в страната, идват заселници от близки и по-далечни райони на България. Местните хора са потомци на старите шопи, наричани тука „мраканци“, на които от север съседи са били шопите – „граовци“ (Пернишко), а от юг шопите „кекавци“ (Дупнишко). През 30-те години на 20 век селото е наброявало до 1500 души, а след средата на 50-те години се наблюдава прогресивно намаляване на живеещите там, достигайки до 350 души в началото на 21 век.

История

Древност и античност В античността местното население на селото е било тракийското племе агриани с цар Лангар и административен център Диканя, в района на дн. село Горна Диканя. Агрианите са взели участие в похода на Александър Македонски към Индия, като негови съюзниции.

През Долни Раковец преминава важния римски път Сердика (София) – Пауталия (Кюстендил). Пътна станция Елея се намира в местността „Тиков гърбеж“ на с. Долни Раковец, откъдето разстоянието до Сердика е 24 римски мили, а до Пауталия е 28 римски мили.dolnirakovets.wordpress.com

Средновековие Сегашното село Долни Раковец е създадено през средновековековието през годините на Втората българска империя, 13-и – 14 век и неизменно съставя най-устойчивата част от етно-географската област Мраката. Счита се, че високото Радомирско поле е било важен военен и търговски кръстопът още през античността, като от там е преминавал и Александър Велики по време на походите за укрепване на Дунавската граница на държавата си. Преди да се оттегли в Рилските дебри, великият български светец Иван Рилски, е пребивавал по тази местност. Може да се предполага, че заселването на село Долни Раковец се осъществява от българи около минералните извори.

След Освобождението Първите писмени сведения за селото датират от началните десетилетия на османската власт, като в един стар турски документ от 1488 г. селото е отбелязано с името Ракувчъ и почти без промяна остава така до Освобождението, когато в свидетелство, издадено от радомирския бей (1875 г.) се споменава названието Раковча. Основен поминък на хората е бил земеделието и скотовъдството. По времето на Руско-турската война, още преди идването на руските части, турците са прогонени от действията на местните хора в т.нар. Шопско въстание, организирано и ръководено от поручик Симо Соколов. След Берлинския конгрес, Долни Раковец остава в пределите на Княжество България и тогава започва период на бурно развитие. Въпреки че бойният театър по времето на Сръбско-българската война не е далече, това село не е пострадало от вражеската инвазия. Мобилизираните мъже, най-вероятно в състава на Втори струмски полк, са преследвали наглия нашестветик чак до Пирот. Само за 25 години (от 1882 до 1906) селото се разраства няколкократно и от 33 домакинства с 525 души, нараства на 176 домакинства с 1204 души. Средният брой на хората в едно семейство до към 1930 г. е бил 7 души. До 1926 г. то расте с доста по-бавен темп, като домакинствата достигат 209 с 1467 души.

При избухването на Балканската война един човек от Долни Раковец е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В края на септември 1918 г., когато напусналите отбраната на южния фронт войници се завръщат към столицата и се разбунтуват, е „прогласена“ т.нар. Радомирска република. На страниците на книгата си „Клетвопрестъпниците“ (изд. 2002 г.), ген. Коста Николов описва като очевидец събитията по разтурването на тази „република“ и споменава, че последните ѝ „защитници“ са разпръснати по хълмовете около с. Долни Раковец. Освен селскостопанската дейност, жителите на селото развиват и редица занаяти. В книгата си „Село Долни Раковец“, (изд. 1995 г.), авторите Иван Гергов и Божидар Шадов отбелязват наличието на над 15 вида дейности, упражнявани от местни занаятчии в продължение на десетки години – шивачи, кожухари, обущари, тенекеджии, въжари, дърводелци, ковачи, кацари, строители, воденичари, търговци и др. Имало даже музиканти и един поет. В центъра на селото е била сладкарницата на Кирил Соколов, а до нея е била механата на Васил Ширков.

През годините на Втората световна война не може да се каже, че в селото е имало някаква ожесточена политическа противопоставеност. По-богатите хора са симпатизирали на тогавашната власт, а бедняците са им завиждали. Това е основната причина, веднага след преврата на 9 септември 1944 г. осем души от имотните селяни да бъдат измъкнати от домовете им, зверски избити и хвърлени в един кладенец до с. Върба (днес квартал на Радомир). От това село партизанка (шумкарка) е било едно момиче, което е застреляно при преследване от полицията. До към средата на 50-те години на 20 век, хората в Долни Раковец са се задържали и препитавали в селото си, но след колективизирането на земята им, те масово „поемат“ към съседните градове Радимир, Перник, Дупница, София и др. и в началото на 21 век там живеят не повече от 350 души. Жителите му са православни християни и са имали църква, построена още през 15 – 17 век. Читалището с библиотека съществува от първите години на 20 век, а здравната грижа за долнораковчани е с начало от последните години на 19 век, т.е. скоро след Освобождението. През 1943 г. в селото е работел постоянен медицински екип с фелдшер или лекар, медицинска сестра и санитар в специално построен здравен дом.

Инфраструктура Транспорт

Транспортът в селото е добре развит и интегриран с националната транспортна система.

Долни Раковец се намира на 13 км от автомагистрала „Струма“, която свързва София с ГКПП Кулата.

Гара Долни Раковец е част от железопътна линия 5 от София до Кулата, като всеки ден през селото преминават над 10 влака.

Селото е достъпно и чрез автобусна линия №2 Радомир – Долни Раковец – Чуковец.

Авиобаза „Долни Раковец“ се намира на 5 км южно от селото и е построена за военни нужди между 1962 – 1966 г. Бетонната писта е с дължина 2450 м и ширина 50 м. През 2011 г. летището е продадено на фирма „Селим-Ко“ за 1,25 млн. лева и е преименувано на София Уест Еърпорт. Плановете на новия собственик са София Уест Еърпорт да се превърне в първото частно международно летище в България.

Култура

Храмове