Дихово () е село в община Битоля на Северна Македония.
География Селото е ридско на 840 m надморска височина в планината Пелистер, на 7 km западно от Битоля.
История Етиимология Легенда за потеклото на името Дихово казва, че в миналото основни поминъци били дърварството и отглеждането на коне. И тъй като конярите от селото често викали „Дий!“, жителите на околните села ги нарекли диовци, а селото им Диово.
В Османската империя
През XVI – XVIII век край Дихово функционира манастир „Свети Атанасий“, за който се предполага, че е разрушен след 1785 година.
През осемдесеттте години на ХІХ век в Дихово се развива производството на аба и шаяк за нуждите на османската армия. В 1885 година търговци и индустриалци, оглавявани от битолския цинцарин Бого Анести, построяват цех, за да увеличат капацитета на военните поръчки. С внесени от Самоков плетачни машини се произвеждат и по 50 000 кг. гайтани годишно, част от които се изнасят за Сърбия. Йован Хадживасилевич, който посещава селото в 1897 година, пише, че в него има четири фабрики – три, задвижвани на вода и една парна. Парната, притежавана от Анести, се намира в центъра на селото. Във фабриките за шаяци, килими и гайтани работят около 250 – 300 души, включително жени и деца. Повечето са власи, които местните жители смятат за чужденци. Самите диовчани се занимават със земеделие и гурбетчийство.Паларе, Майкъл. Балканските икономики 1800 – 1914: Еволюция без развитие, София 2005, с. 366-367.Хаџи-Васиљевић, Јован. Град Битољ, Браство, Књига XIV, Београд 1911, с. 253.
В ХІХ и в началото на ХХ век Дихово е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Доиво или Дихово има 460 жители, от които 200 българи християни и 260 арнаути мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дихово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 60 къщи.
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дихово има 560 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.
Според сведения от жители на селото то е било разделено на две махали – Горна с население патриаршисти и църква „Свети Димитър“ и Долна махала с българи екзархисти и църква „Света Неделя“. Роден в селото е Стойче Мангелов, четник на Димче Сарванов – Могилчето.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дихово са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
По време на българското управление в Македония през Първата световна война Дихово е част от Брусничка община в Битолска селска околия и има 480 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Ат. Несторов от Батрянбунар е български кмет на Дихово от 17 март 1942 година до 12 март 1943 година. След това кметове са Георги П. Тодоров от Тулча (25 май 1943 – 2 юли 1943) и Христо Н. Гърчев от Струмица (22 юли 1943 – 9 септември 1943).
В 1961 година селото има 686 жители. Вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа жителите намаляват.
Според преброяването от 2002 година селото има 310 жители самоопределили се както следва:
Националност Всичко северномакедонци 305 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 3 бошняци 0 други 2
Литература Видоески, Божидар. Дихово (Общеславянский лингвистический атлас 101). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 711 – 721.
Бележки
Категория:Села в община Битоля