Драгарино () е село в община Битоля на Северна Македония.
География Селото се намира в областта Пелагония, на 12 km северно от Битоля, на 640 m надморска височина в подножието на Снеговско-облаковския масив.
Селото е от сбит тип, с малко обработваема земя и питейна вода през лятото. До Първата световна война се е намирало на 300 м. от сегашното си местоположение.Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 271-272. История Според местна легенда името идва от някой си Драгор, който основал селото. Край селото, в местността Кула се е намирала кула, която според местни жители се е намирала кула на Крал Марко. В землището на селото се намират и други останки от предишни епохи.
В 1607 година жителите на Драгорино взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 2000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг. През 1609 година дългът е в размер на 3000 акчета. През 1610 като длъжници на същия вакъф поименно са изброени следните жители на селото: Димо Никле, Велче Петре, Стоян Цветко, железара Петко, Зойче Митан, Йовче Митре, Груйо Митре, Гърдан Стойко, Никола Йован и Марко Стоян.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 11, 25, 30. В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 6 ханета (домакинства) в Драгорино дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
В XIX век Драгарино е малко изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Според Йован Трифуноски през първата половина на XIX век в Драгарино се заселват два рода, чиито потомци съставляват цялото население на селото през втората половина на XX век - Размовци и Веляновци. Размовци са преселници от Вирово, а Веляновци - от Църничани.
Гробищната църква на селото „Възкресение Христово“ е от 1878 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Драгарино е има 55 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драгарино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 8 къщи.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгорино има 40 българи екзархисти и функционира българско училище. Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Драгарино и Кърклино е Василий Колев.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 68 (Регистър на венчилата в с. Кърклино и в с. Драгарино, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Василий Колев.)
Към 1912 година селото е чифлик на Мемет ефенди от Битоля, който има чифлици и в Църнобуки, Новаци и Вашарейца. В 1925 година жителите на Драгарино купуват земята от Зия бег, син на Мемет ефенди. По това време къщите в селото са 5 - 3 на Веляновци и 2 на Размовци.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Драгарино е част от Кукуречанска община в Битолска селска околия и има 56 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
В 1961 година селото има 131 жители и 19 къщи. Населението се изселва в Битоля, Австралия, САЩ и Европа. Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители самоопределили се като северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 86 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
В 2008 година има 136 жители.
В 2015 година в Драгарино е осветена църква „Успение на Пресвета Богородица“.Осветување на црква во Драгарино, Битола, www.pppe.mk, 08/06/2015, посетен на 18 януари 2025 г.
Бележки
Категория:Села в община Битоля