Търново (; ; ) е село в община Битоля на Северна Македония. Селото традиционно има влашко население.

География Разположено е на 960 m надморска височика в североизточните падини на планината Баба в областта Пелагония, на 11 km западно от Битоля. Селото почти се е сляло с разположеното на запад също влашко село Магарево.

История

За името на селото съществува следната легенда: преди много години един селянин със своето магаре пренасял с кошове тръни; кошовете се преобърнали и претърколили – мястото, където останало магарето го кръстили Магарево, а мястото, където се изтърколили кошовете – Търново.

Според Йован Трифуноски Търново първоначално е било славянско. Най-ранните сведения за него са от първата половина на XVII век. През втората половина на XVIII век се заселват албанци мюсюлмани, последвани скоро от власи и православни албанци. Власите са от района на Москополе, Грамос и Клисура, а православните албанци - от Корчанско.Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 231-232.

През ΧΙΧ век Търново е голямо и богато село в Битолска кааза на Османската империя. В селото функционира добре уредено гръцко училище, в което от 1847 година до 1849 година преподава Константин Миладинов. Традиционно жителите му се занимават с абаджийство.Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 76.

В 1854 година е изградена църквата „Успение Богородично“, която пострадва през Първата световна война и е възстановена през 30-те години на XX век. През 1864 година с румънска подкрепа Димитри Атанасеску открива в родната си къща в Търново първото арумънско училище в Македония.Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 120 – 129, Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 44, 50, 55 Част от жителите на Търново остават в лоното на елинизма. Жителите на Търново и Мегарово пишат на патриарха и на гръцкото консулство в Битоля:

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Турновон (Tournovon) живеят 2800 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Търново има 2450 жители, от тях 2400 са власи християни, а останалите 50 арнаути мохамедани.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Търново е чисто влашко (цинцарско) село в Битолската каза на Битолския санджак с 338 къщи.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 1920 власи и работят две гръцки и едно румънско училище.

Румънеещите се къщи в селото пострадват в 1905 година от нападения на гръцки андартски чети.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Търново е център на община в Битолска селска околия на Битолски окръг и има 1735 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5. Селото пострадва по време войната, тъй като през 1916 година фронтовата линия минава непосредствено до него. Жителите са изселени от българските власти, а къщите са разрушени от френската артилерия.Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 232.

В 1961 година селото има 292 жители.

Според преброяването от 2002 година селото има 278 жители самоопределили се както следва:

Националност Всичко северномакедонци 146 албанци 82 турци 0 роми 0 власи 48 сърби 1 бошняци 0 други 1

На 30 юли се провеждат Търновските срещи на бежанците от Егейска Македония.

Най-много изселници от Търново има в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.

Личности Родени в Търново Атанасиос Скипитарис, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония Димитри Атанасеску (1836 – 1907), арумънски просветен деец Димитриос Цапанос (1883 – ?), гръцки поет и андартски капитан Йоанис Калицас или Калицис, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония Йоанис Парафестас, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония Йоан Чюли (1862 – 1926), арумънски географ и политик Кръсто Жогов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28 Мария Паза, гръцка агент (втори клас) на гръцка андартска чета в Македония Михали Николеску (1835 – 1865), арумънски поет Наум Висарис, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония Нафи Сулеймани (1918), югославски партизанин и деец на НОВМ Перикле Пучеря, арумънски активист Перикъл Джогов (1874 – 1952), виден български лекар Петрос Кирязис (1878 – 1925), гръцки просветен деец и поетΝτίνος Χριστιανόπουλος, ΄Ελληνες ποιητές σε μακεδονικές πόλεις (πλην Θεσσαλονίκης) επί τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 2008, (ISBN 978-960-7265-86-9) Сотир Джогов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен Спиридон Цапос или Цапу, гръцки андартски капитан Теохари Милитари (1861 – 1929), кмет на град Черна вода Тоша Анастасиевич (1851 – 1895), сръбски актьор Янаки Щерьов (1865 – ?), български революционер от ВМОРО

Починали в Търново Алекси Спасов Попов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 279, л. 2 Васил Иванов Василев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2 Васил Цанев (Цанов) Кръстев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2; а.е. 279, л. 13 Пано Георгиев Калъмски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3 Прокопи Господинов Дамянов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 2, 3

Други Амалия Примджанова, българска просветна деятелка и революционерка, по произход от Търново Йоан Михаил, зограф от XIX век, преселен в Търново

Литература Αγγέλου, Τηλέμαχος, "Μεγάροβο-Τύρνοβο τα δύο ελληνικά φρούρια της πόλεως Μοναστηρίου και φωλέα του ελληνισμού της Δυτικής Μακεδονίας", Θεσσαλονίκη 1954. Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., "Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα", Συμπόσιο "Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία", Θεσσαλονίκη 1991. Ανδρεάδης, Χρήστος Γ., “Ανέκδοτα έγγραφα των κατοίκων Μεγάροβου και Τυρνόβου”, Μακεδονικά 21, Θεσσαλονίκη 1981.

Бележки

Категория:Села в община Битоля Категория:Арумънски селища