Райнхард Баумгарт () е германски белетрист, есеист и литературен критик,
Биография и творчество Райнхард Баумгарт е роден в Бреслау (днес Вроцлав) в семейството на лекар, което след края на Втората световна война е прогонено от родното си място.
Баумгарт следва история, германистика и англицистика в Мюнхен, Фрайбург и Глазгоу, където получава докторска степен с тезата „Ироничното и иронията в произведенията на Томас Ман“ (1953). Преподава немски език в Манчестър, а след това е редактор в мюнхенско издателство. Става член на литературното сдружение „Група 47“, чиито срещи посещава редовно по покана на основателя му, писателя Ханс Вернер Рихтер. През 1966 г. Баумгарт е гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет, а от 1990 г. е професор по литературознание в Берлин. Създава си име като литературен критик и теоретик, но още първите му художествени творби привличат вниманието на читателите.
Творчество Романът на Райнхард Баумгарт „Градината на лъвовете“ (1961) внушава идеята, че краят на едно дело винаги носи чертите на началото на някое друго. А романът „Домашна музика. Немски семеен албум“ (1962), изграден от отделни разкази, анализира иронично душевното и интелектуално състояние на „порядъчния“ гражданин по времето на Третия райх. Афористичното повествователно майсторство на Баумгарт намира израз в сборника с дванадесет разказа „Броненосецът Потьомкин“ (1967). Следват романът „Ванфрид. Картини от един брак“ (1984), „Щастие и отломки. Три дълги истории, четири кратки“ (2002) и посмъртно публикуваната мемоарна творба „Някога. Един живот в Германия“ (2004).
Влияние Във франкфуртските си лекции, озаглавени „Изгледи за романа или има ли литературата бъдеще?“ (1968), Райнхард Баумгарт се противопоставя както на културно-политическите условия във ФРГ, така и на социалистическата книжовна продукция, като изразява убеждението си, че литературата не бива да бъде „идеологическо транспортно средство“.
Библиография Der Löwengarten, Roman, 1961 Hausmusik. Ein deutsches Familienalbum, 1962 Literatur für Zeitgenossen, Essays, 1966 Panzerkreuzer Potjomkin, 1967 Aussichten des Romans oder Hat Literatur Zukunft?, Frankfurter Vorlesungen, 1968 Die verdrängte Phantasie – 20 Essays über Kunst und Gesellschaft, 1973 Jettchen Geberts Geschichte, Bühnenstück nach Georg Hermann, 1978 Wahnfried. Bilder einer Ehe, 1984 Glücksgeist und Jammerseele. Über Leben und Schreiben, Vernunft und Literatur, 1986 Selbstvergessenheit. Drei Wege zum Werk: Thomas Mann, Franz Kafka, Bertolt Brecht, 1989 Auferstehung und Tod des Joseph Roth. Drei Ansichten, 1991 Deutsche Literatur der Gegenwart. Kritiken – Essays – Kommentare 1959-1993, 1994 Addio – Abschied von der Literatur. Variationen über ein altes Thema, 1995 Liebesspuren. Eine Lesereise durch die Weltliteratur, 2000 Glück und Scherben. Drei lange Geschichten, vier kurze, 2002 Damals. Ein Leben in Deutschland 1929-2003, 2004
Награди и отличия 1983: Mitglied der Deutschen Akademie für Sprache und Dichtung 1985: „Културна награда „Силезия“ на провинция Долна Саксония“ 1987: „Награда Йохан Хайнрих Мерк“ für literarische Kritik und Essay 1988: Adolf-Grimme-Preis mit Gold für Sommer in Lesmona 1991: „Награда Фридрих Меркер“ für Essayisten
Източници Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки Проза от Райнхард Баумгарт , в превод на Венцеслав Константинов Райнхард Баумгарт в Die LYRIKwelt
Категория:Германски писатели Категория:Група 47 Категория:Германски есеисти Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Възпитаници на Глазгоуския университет Категория:Родени във Вроцлав