Болбо́ка или Котлови́на (на украински и , до 1948 г. – Болбо́ка; гагаузки: Bolboka; ) е село в Измаилски район на Одеска област, Украйна. Заема площ от 3,43 км2.
География Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е край западния бряг на езерото Ялпуг, на 6 километра южно от село Владичен и на 14,5 километра североизточно от село Караагач.
История За пръв път Болбока се споменава през 1754 година, когато Буджакът се контролира от ногайците. По това време населението на селото е молдовско.Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 15.
След Руско-труската война от 1806 – 1812 година, когато Бесарабия е завладяна от Руската империя, в Болбока се заселват 154 семейства от българските земиСкальковский, А.А., Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае. Статистический очерк, Одесса 1848, с. 67. – предимно гагаузи, определяни по това време като българи. Според някои сведения през 1818 година Болбока има 489 жители (109 семейства), а през 1820 г. – 504 жители (107 семейства).Каранастас, Олга Радова. Гагаузы в составе задунайских переселенцев и их переселения в Буджаке (конец XVIII – первая четверть XIX века), Кишинев – Комрат 2001, с. 98 В Указа на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Болбока е посочено като селище в Кагулски окръг.Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 518.
Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Болбока попада в Княжество Молдова, а впоследствие – в новообразуваната Румъния. През 1858 година молдовските власти разрешават да се открие в селото начално българско училище.Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, с. 22 – 23, 216 В 1861 – 1862 година 255 семейства от Балбок участват в преселението на част от бесарабските българи в Таврия.Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 245.
След 1878 година селото отново е включено в състава на Русия. В началото на ХХ век Болбока има 489 къщи, 2608 жители, притежаващи 5669 десетини земя.Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
Население Населението на селото възлиза на 2643 души(2001). Гъстотата е 770,55 души/км2. Местните жители са гагаузи. Православни християни.
Езици Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:
Роден език Численост Дял (в %)Общо 2643 100.00Гагаузки 2292 86.71Руски 159 6.01Украински 85 3.21Български 53 2.00Молдовски 51 1.92Беларуски 1 0.03Други 2 0.07
Личности Родени в Болбока Петър Евтушенко – български просветен деец, учител по български език в Болградската гимназия. Лариса Чакир-Узун (1956), художничка
Други Никола Козлев (1824 – 1902) – български книжовник и революционер, учителствал в Болбока 1860 – 1868.
Бележки
Външни препратки Статия на Тодур Занет за Болбока в гагаузкия вестник „Ана сьозю“, 26.02.2006
Категория:Села в Одеска област Категория:Селища в Измаилски район Категория:Гагаузки селища