До̀лнени () е село в Северна Македония, център на община Долнени.
География Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История
В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Долняне, с 58 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 30 (превод П. Груевски).
В XIX век Долнени е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 1857 година. През 1868 година механджията Станое Китанов от Долнани е спомоществувател за изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 1.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Долнени (Dolnéni) е посочено като село със 72 домакинства, с 350 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долнени е населявано от 650 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долняни е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 60 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долнени има 480 българи екзархисти и функционира българско училище. Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник в Долнени, Сарандиново и Новоселани е Данаил поп Илиев.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 95 (Регистър на венчилата в с. Долнени, с. Сарандиново и в с. Новоселани, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Данаил поп Илиев.)
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Долнени са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Долнени е център на община, съставена от 12 села, в Прилепска околия на Битолски окръг и има 658 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 8.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долнени като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Михаил Солунов от Прилеп е български кмет на Долнени от 11 септември 1941 година до 18 ноември 1942 година. След това кмет е Христо Ц. Попов от Ложани (1 април 1943 – 16 март 1944).
Според преброяването от 2002 година Долнени има 375 жители – 374 македонци и 1 друг.
Личности
Родени в Долнени Даме Попов (1874 – 1948), български революционер, войвода на ВМОРО архиепископ Ангеларий (Цветко Кръстески) (1911 – 1986), глава на Македонската православна църква Никола Долненчето, четник на ВМОРО Пеце Атанасовски (1925 – 1996), музикант от Северна Македония Пецо Кръстески (1916 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ Секула П. Дръндаров (1838 – ?), български учител в Прилеп (ок. 1860 – 1890)
Бележки
Категория:Села в община Долнени