Бутроинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник. Старото име на селото е Бутрунидже (Бутроница), като в някои стари извори се срещат наименованията Бутронинци, Бутреинче и Бутренинче. Според изследователите името на селото произлиза от думата бутроя – която означава „дебел и мързелив човек“, производна на думата бутор – пън, дънер.Мичев, Н., Коледаров, П. 1989. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987 (второ, допълнено издание). СИБИ – Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)Заимов, Й. 1967. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С.

География Село Бутроинци се намира в планински район.

Разделено е на далеч отстоящи една от друга махали: Бачиище, Скачкова махала, Тасини, Бежанци, Грамашница, Катранджии, Зарини, Кирини, Йоцини, Бошкови и Младенови. В близост до селото се намира село Филиповци.

История В османски регистри селото е записвано като: Бутрунидже (Бутроница) в 1453 г., Петреиниче (Бутроинци) в 1576 г.Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.379; Бутронинци в 1451 г.Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.365; Бутреиниче, Бутроиниче в 1576 г.Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.177; Бутроинци в 1878 г.Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Бутроинче е отбелязано като село с 12 домакинства, 4 неженени жители и една вдовица. Други 6 домакинства са войнушки, част от джемаата на Драйко, син на Радошин от село Секириче.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 163, 194.

Редовни събития Селото празнува Илинден на 2 август.

Бележки

Категория:Села в област Перник Категория:Населени места в община Трън