„Алиса в Огледалния свят“ ( – През огледалото и какво откри Алиса там) е роман за деца, дело на английския писател и математик Чарлз Латуидж Доджсън с псевдоним „Луис Карол“, публикуван за първи път през 1871 г. Той е продължение на „Алиса в Страната на чудесата“ от 1865 г. Определян е като литературен нонсенс.
Предистория и първа публикация Въпреки че до 1871 г. Луис Карол вече е публикувал няколко книги и статии под истинското си име – Чарлз Латуидж Доджсън, става въпрос за научни трудове по математика, по която чете лекции в Оксфордския университет. Под псевдоним той публикува и „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) – произведението, с което е известен на широката публика.Cohen, Morton N. "Dodgson, Charles Lutwidge (pseud. Lewis Carroll)", Oxford Dictionary of National Biography, 2013 Тази книга е много различна от голяма част от викторианската литература за деца, която често е била дидактична и моралистична, понякога показвайки религиозен плам и подчертавайки човешката греховност.Hahn, с. 21, 181, 197–198, 363, 368 and 534 Книгата се продава в голям тираж,Birch, Dinah, ed. "Alice's Adventures in Wonderland", The Oxford Companion to English Literature, Oxford University Press 2009 . В рамките на една година след публикуването ѝ писателят обмисля продължение.Muir, с. 140–141 Тя произлиза от истории, импровизирани от Карол за Алис Лидъл и нейните две сестри – дъщери на неговите съседи от Оксфорд Хенри и Лорина Лидъл.Birch, Dinah, and Katy Hooper. "Dodgson, Charles Lutwidge", The Concise Oxford Companion to English Literature, Oxford University Press, 2013 Предложеното продължение има по-малко такива източници, на които да се базира, и е планирано за публикуване от самото начало.Batey (1980), с. 22
Когато Лорина Лидъл отново забременява, трите сестри Лидъл са изпратени при баба си по майчина линия в къщата ѝ в Чарлтън Кингс, близо до Челтнъм, където Карол ги посещава. Над камината в хола има огромно огледало. Биографът му Мортън Н. Коен предполага, че това може да е вдъхновило идеята за изкачване до камината и за преминаване от другата страна на огледалото.Cohen, с. 95–96 Това не е потвърдено от писателя. Има и алтернативен разказ, според който темата за огледалото е предложена от братовчедка му Алис Рейкс, която си спомня как е била в неговата компания като дете и е стояла пред дълго огледало, държейки портокал в дясната си ръка. Карол я попитал в коя ръка го държи малкото момиченце в огледалото и тя отговорила: „В лявата ръка... но ако бях от другата страна на огледалото, нямаше ли портокалът все още да е от дясната ми страна?“Batey (1991), с. 92.
Писателят развива идеята, работейки бавно и с прекъсвания; през февруари 1867 г. той казва на издателя си Алигзандър Макмилан: „Надявам се скоро да завърша още една книга за Алиса.... Предполагам, че няма да възразите срещу публикуването на книгата, ако някога бъде завършена“.Cohen and Gandolfo, с. 48 През януари 1869 г. той изпраща на Макмилан първата завършена глава от новата книга, предварително озаглавена „Зад огледалото“, и след това прекарва още една година в довършване на останалата част. Заглавието на книгата му създава известни затрудения. Той обмисля да я нарече „Огледален свят“, но Макмилан не е ентусиазиран. По предложение на колегата си от Оксфорд, Хенри Лидън, Карол приема заглавието „През огледалото“.Bakewell, с. 190–191
Докато книгата е на етап коректура, Карол прави значително съкращение от около 1400 думи. В пропуснатата част става въпрос за оса с жълта перука и тя включва стихотворение от пет строфи, което той не използва повторно другаде. Идеята е била то да да следва или да бъде включено в края на осма глава, в която се описва срещата с Белия конник.Cohen, Morton N. "Alice: The Lost Chapter Revealed", Sunday Telegraph Magazine, 4 September 1977, с. 17–18 Авторът обаче изрязва частта. Ръкописът никога не е намерен и учените търсят безуспешно години наред следи от липсващия материал. Възникват съмнения дали той някога е съществувал, но през 1974 г. лондонската аукционна къща Сотбис предлага за продажба партида коректурни отпечатъци с ръкописни редакции и бележка, указваща на печатаря да извади частта от книгата.Cohen, Morton N. "Alice: The Lost Chapter Revealed", Sunday Telegraph Magazine, 4 September 1977, с. 17–18 Главата е публикувана за първи път през 1977 г. в книжка от 37 стр. от изследователя на Карол Мартин Гарднър, издадена в Ню Йорк от Северноамериканското общество „Луис Карол“ и в Лондон от Macmillan & Co. Тя е възпроизведена изцяло от британския вестник „Сънди Телеграф“ през септември същата година, с бележки от Коен. Въпреки че илюстраторът Джон Тениъл е казал на Карол, че „оса в перука е напълно отвъд похватите на изкуството“, текстът, отпечатан от вестника, е придружен от илюстрации, специално нарисувани от Ралф Стедман, сър Хю Касън, Питър Блейк и Патрик Проктор."Alice: The Lost Chapter Revealed", Sunday Telegraph Magazine, 4 September 1977, с. 20–21
На 4 януари 1871 г. Карол завършва текста и по-късно същия месец пише, че втората книга за Алиса му е причинила повече проблеми от първата и би трябвало да ѝ е равна във всяко отношение. До края на годината книгата е готова за печат. Заглавната страница носи датата на публикуване 1872 г., но книгата е в продажба за Коледа 1871 г.Cohen, с. 133 В рамките на няколко седмици са продадени 15 000 екземпляра.Amor, с. 170 Първото американско издание е издадено от „Лий и Шепърд“ от Бостън и Ню Йорк през 1872 г.Hahn, с. 579
Илюстрации Карол изпитва големи затруднения при намирането на илюстратор за книгата. Първо се обръща към Джон Тениъл, чиито рисунки за „Алиса в Страната на чудесата“ са добре приети."The Gift-Books of the Season", Pall Mall Gazette, 23 декември 1865 Сътрудничеството не е гладко: Карол е перфекционист и настоява за щателен контрол върху всички аспекти на производството на книгите си. Неговите издатели, Macmillan & Co, организират печатането и разпространението (срещу комисионна от 10%), но Карол плаща всички разходи – печат, илюстрации и реклама, и взема всички решения. Тениъл не е ентусиазиран да работи отново с него; казва, че е твърде зает като главен карикатурист за в. „Пънч“ и отказва поръчката.Bakewell, с. 158–159 Той предлага един от предшествениците си в „Пънч“, Ричард Дойл, но Карол не го смята за достатъчно добър.Bakewell, с. 171 Други художници, които са разглеждани, но отхвърляни, са Артър Хюс и У. С. Гилбърт.Stedman, с. 28 Макмилан предлага Джоузеф Ноел Патън, автор на фронтисписа за детската книжка на Карол The Water-Babies, но той отказва поради натиск от друга работа.Muir, с. 140 В крайна сметка писателят прави втори опит с Тениъл, който неохотно се съгласява да създаде илюстрациите за новата книга, но със собствено темпо. Карол отбеляза в дневника си: „Той смята, че е възможно (но не е вероятно) да я издадем до Коледа 1869 г.“
Сюжет
Алиса се движи през шахматна дъска, в която квадратите са разделени от малки потоци. Всеки път, когато пресече поток към нов квадрат в глави от трета до девета, тя среща нови герои в самостоятелна история.Carroll (1998), с. 38, 53, 101, 112, 157 и 185
Първа глава. Огледалната къща В една снежна ноемврийска нощ Алиса седи в кресло пред камината и си играе с бялото коте („Снежанка“) и черното коте („Кити“). Тя разговаря с Кити за шахмата, а след това размишлява какъв е светът от другата страна на огледалото. Покатервайки се на камината, тя докосва огледалото над нея и с изненада открива, че може да премине през него. Така тя се озовава в отразена версия на собствения си дом и забелязва книга с огледалното стихотворение „Джаберуоки “, чийто обърнат шрифт може да чете само като го държи пред огледалото. В тази стая шахматните ѝ фигури са оживели, макар че са останали достатъчно малки, за да ги вземе.Carroll (1998), с. 1–25
Втора глава. Градината на живите цветя Напускайки къщата, Алиса влиза в слънчева пролетна градина, където цветята могат да говорят. Някои от тях са доста груби с нея. На друго място в градината тя среща Червената царица, която вече е с човешки размери и която впечатлява Алиса със способността си да тича със спираща дъха скорост.Carroll (1998), с. 26–42
Червената царица обяснява, че цялата провинция е разпределена на квадрати, като гигантска шахматна дъска, и казва, че Алиса ще стане кралица, ако успее да се изкачи до осмо място на дъската. Тъй като пешката на Бялата царица, Лили, е твърде млада, за да играе, Алиса е поставена на второ място на нейно място. Червената царица я оставя със съвета: „ Когато не се сещаш за някоя дума, казвай я на чужд език, стъпвай с пръстите навън и помни коя си!“ Carroll (1998), с. 39 и 43–45
Трета глава. Огледални насекоми Алиса се озовава като пътничка във влак, който прескача третия ред директно на четвъртия. Тя пристига в гора, където комар я учи за огледални насекоми като Сладинка малинка и Люлка конче. След това той изчезва.Carroll (1998), с. 48–60
Алиса пресича гората, където нещата нямат имена. Там тя не може да последва съвета на Червената царица – „помни коя си“ – и забравя собственото си име. Заедно с едно сърне, което също е забравило кое или какво е, тя си проправя път до другата страна, където и двете си спомнят всичко. Сърнето побягва.Carroll (1998), с. 61–64
Четвърта глава. Туидълдум и Туидълди Алиса следва указателна табела, сочеща към къщата на братята близнаци Туидълдум и Туидълди – имена, познати от детската песничка, която тя рецитира.
Чува се шум, който Алиса бърка с рева на див звяр. Това е хъркането на Червения цар, спящ под близкото дърво. Братята я разстройват, като казват, че тя е просто въображаема фигура в сънищата на Червения цар и ще изчезне, когато той се събуди.Carroll (1998), с. 79–82 Братята започват да се екипират за битката си, но са изплашени от чудовищна врана.Carroll (1998), с. 84–90
Пета глава. Вълна и вода След това Алиса среща Бялата царица, която е разсеяна, но може да си спомня бъдещи събития, преди те да са се случили: „Така е, когато човек живее наопаки... Отначало винаги се чувствуваш малко замаяна“. Тя съветва Алиса да се упражнява да вярва в невъзможни неща: „Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска…“.Carroll (1998), с. 91–101
Алиса и Бялата царица се изкачват на петия ред на шахматната дъска, като пресичат заедно поток, но в момента на пресичането Царицата внезапно се превръща в говореща плетяща Овца в малък магазинче. Алиса скоро се озовава във вода, мъчейки се да борави с греблата на малка гребна лодка; Овцата я дразни, като вика за „раци“ и „пера“. След като се връща с гребане до магазина, Алиса открива, че в него растат дървета, край малък поток.Carroll (1998), с. 101–112
Шеста глава. Хъмпти-Дъмпти След като прекосява потока и стига до шестия ред, Алиса среща гигантския яйцевиден Хъмпти Дъмпти, седнал на стена. Той празнува своя нерожден ден, който, както обяснява, е един от 364-те дни в годината, в които човек може да получи подаръци, които не са за рождения му ден. Той е доста груб с нея, но ѝ предоставя преводи на странните термини от стихотворението „Джаберуоки“. В процеса на това той я запознава с концепцията за двойната закачалка: „Виждаш ли, това е нещо като двойна закачалка, с две думи окачени на нея“. Точно след като тя се разделя с него, той пада силно.Carroll (1998), с. 113–138
Седма глава. Лъва и Еднорога В тази глава Алиса става свидетел на поредицата от абсурдни сцени, характерни за произведението.
Първо тя наблюдава как хиляди войници и конници, изпратени от Белия цар, преминават през гората в пълна неразбория, падайки един върху друг. Когато излиза на открито, Алиса среща Царя, който записва действията си в бележник. Двамата обсъждат пратениците Сая и Сата, чието поведение е също така нелепо – единият съобщава новини с „шепот“, който всъщност е оглушителен вик.