Костинци () е село в община Долнени на Северна Македония.
География Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Костенеч, с 13 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).
Църквата „Света Богородица“ е от XVII век.
В XIX век Костинци е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Костинци (Kostintzi) е посочено като село с 48 домакинства и 157 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Костинци като село с 45 къщи и 250 жители.http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Topografichesko_etnograficheskii_ocherk_Makedonii_Verkovich.pdf
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Костинци е населявано от 300 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Костинци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 46 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костинци има 240 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война 3 души от Костинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на Първата световна война в Костинци се намира Костинската община, която има 2380 жители.
По време на Първата световна война Костинци е включено в Костинската община; селото има 267 жители
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Костинци като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Иван Ст. Дойчинов от Охрид е български кмет на Костинци от 4 октомври 1941 година до 10 декември 1942 година. След това кметове са Никола Хр. Тренков от Прилеп (6 януари 1943 - 3 юни 1943), Христо Светиев от Битоля (26 август 1943 - 10 септември 1943), Стоян В. Раковски от Угърчин (10 септември 1943 - 24 април 1944) и Иван К. Бежанов от Прилеп (24 април 1944 - 9 септември 1944).
На 8 март 1942 година в селото се основава Кредитна кооперация „Помощ“ в присъствието на следните селяни: Иван Илиев Димов, Стоян Талев Петров , Методи Йорданов Петров , Андрея Бошев Христов , Божко Димов Кочов , Тале Стоянов Талев , Кочо Траянов Димев , Георги Павлов Георгиев , Павле Велев Несторов , Стойче Георгиев Димов , Тодор Велков Мирчев , Дуко Ангелов Николов , Стоян Котев Василев.ЦДА - Ф. 288К, а.е 5719
Според преброяването от 2002 година Костинци има 101 жители македонци.
Личности Родени в Костинци Асман, сърбомански активист, деец на Сръбската пропаганда в Македония убит от ВМОРО през 1901 година Васил Драшков Иванов, главен учител в село Костинци в период от 1941-1944. Васил Сотиров, сърбомански активист, деец на Сръбската пропаганда в Македония убит от ВМОРО през 22 юни 1903 година Велян Йорданов Петров, секр. на зем. задруга при костинската селска община, от Костинци. Георги А. Талев, курир при костинската селска община, от село Костинци. Георги Павлов, столар от село Костинци. Диме Мазгало, убит през 1868 година върщайки се от пазар в КрушевоВ. МАКЕДОНИЯ, Брой № 36, 03.08.1868 Димитър (Митре) Георгиев, 23 или 26-годишен, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та битолска дружина Димитър Т. Николов, писар при костинската селска община, от село Костинци. Дуко А. Николов, полицай при костинската селска община, от село Костинци. Дуко С. Здравков, расилен при костинската селска община, от село Костинци. Иван Трайков Ковилов [Ковинов], редник в 43-ти пехотен полк, 8-а рота, загинал северно от връх Душегубка/ Скочивир на 19 октомври 1916 годинаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 78; а.е. 308, л. 91. Йордан Г. Минов, писар при костинската селска община, от село Костинци. Йордан П. Иванов, писар при костинската селска община, от село Костинци. Йордан Перев Филипов (1884- ?), екзархийски учител през 1910 година, тероризран от турските властиЦДА ф.331, оп 1, а.е 322, л34-73 Найдан А. Васков, сек-бирник при костинската селска община, от село Костинци.ДАРМ Ф.1095 Нако, сърбомански активист, деец на Сръбската пропаганда в Македония убит от ВМОРО през 1901 година Секула Талев, македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 4-та битолска дружина Траян Т. Ковилов, прислужник при костинска селска община, от село Костинци
Бележки
Категория:Села в община Долнени