Христо Тодоров Стоянов е български юрист, просветен деец и политик. Той е дългогодишен председател на Върховния касационен съд (1887 – 1895).
Биография Образование и младежки години Христо Стоянов е роден на 6 януари 1845 г. в София, тогава Османска империяХристина, Хр. (2020). Христо Тодоров Стоянов - образование и личностно формиране. Годишник на Историческия факултет на Великотърновския университет, Т. 4, кн. 1, с. 182. Получава първоначално образование в родния си град. От 1860 до 1863 г. учи в гимназия в Одеса, след което работи като учител в София (1863 – 1864). Заминава за Москва със стипендия на Иван Денкоглу и завършва право в Московския университет през 1868 г. През следващите години участва в борбата за създаване на самостоятелна Българска екзархия и национално признаване.
В периода 1869 – 1870 г. е учител и директор в Класното училище в Пловдив, управител на българските училища в София, делегат на Първия църковно-народния събор в Цариград и председател на революционния комитет (1870 – 1871). През 1875 г. става дописен, а през 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките).
От 1876 г. се установява в Русия, където организира набирането на български доброволци за национално освобождение.
Професионална дейност
По време на Временното руско управление Христо Стоянов е взет на работа в канцеларията при щаба на княз Черкаски и известно време е губернатор на София. Той е народен представител в Учредителното събрание (1879), I велико народно събрание, I обикновено народно събрание (1879) и II обикновено народно събрание (1880 – 1881) и подпредседател на последните две, избиран от Софийски окръг. От 1880 г. е председател на Върховния касационен съд, след това – министър на правосъдието в първото правителство на Драган Цанков.
Христо Стоянов е краен русофил и публично се противопоставя на Съединението през 1885 г. След детронирането на княз Александър I Батенберг е включен в правителството, съставено от организаторите на преврата, в което отново става министър на правосъдието. През следващите години Стоянов се оттегля от политическия живот и през 1886 г. е председател на Софийския апелативен съд и министър на вътрешните работи и изповеданията в правителството на митрополит Климент.
От 1887 г. до смъртта си на 1 юли 1895 г. в София е председател на Върховния касационен съд и член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките). Бил е извънреден преподавател по гражданско право във Висшето училище в София (1892 – 1894).
Вижте също Председатели на ВКС
Литература
Христова, Христина. Христо Тодоров Стоянов – образование и личностно формиране. Годишник на Историческия факултет 2020 Т.4 Кн.1, С.181-199. Велико Търново, Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий", 2020. Достъпно от: https://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=8256&type=.pdf
Архивни източници НБКМ – БИА Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – Български исторически архив, фонд 1 – IБ, 6 – IА, 249. ЦДА – Централен държавен архив, фонд 111К.
Бележки
Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Министри на правосъдието на България Категория:Министри на външните работи на България Категория:Академици на БАН Категория:Български прокурори Категория:Български юристи Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Български просветни дейци Категория:Български съдии Категория:Български революционери Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Русофили