Димитър Айранов е български офицер, генерал-лейтенант, командващ военновъздушните войски на Царство България в периода 1941 – 1944, спортист и спортен деец.

Биография Димитър Василев Айранов е роден на 6 септември 1893 в Стара Загора. Продължава семейната традиция като избира военната кариера, следваки примера на своя баща – полк. Васил Айранов, един от първите следосвобожденски офицери.

Завършва Военното на Негово Величество училище и на 22 ноември 1912 г. е произведен в чин подпоручик. Айранов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). След тях, на 2 август 1915 г. е произведен в чин поручик. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918), по време на която на 18 септември 1917 г. е повишен в чин капитан. След войната продължава службата си в армията: от 6 май 1924 г. е майор и от 6 май 1928 г. – подполковник. От 1929 г. служи в свитата на цар Борис IIIТашев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 7. През 1932 г. е назначен за командир на Автомобилната дружина, след което последователно командва 2-ри инженерен полк, а през 1935 г. поема командването на 1-ви инженерен полк. На 6 май същата година е произведен в чин полковник. По-късно през 1935 г. е назначен за началник на отдел от Инженерната инспекция.Руменин, с. 17

През 1938 г. полковник Айранов е назначен за командир на 4-та пехотна преславска дивизия в Шумен, с която през 1940 г. влиза във възвърнатата Южна Добруджа. На 3 октомври 1940 г. е произведен в чин генерал-майор. След присъединяването на България към Тристранния пакт през 1941 г., министърът на войната ген. Никола Михов възлага на ген. Айранов командването на Военновъздушните на Негово Величество войски и противовъздушната отбрана. Под негово ръководство през Втората световна война, българската бойна авиация води интензивни и резулттни действия, като фактически печели въздушната битка над България. Военните загуби на българската страна възлизат на 23 убити пилоти и 27 свалени самолета. Съюзническите сили понсят значително по-тежки загуби: 265 убити, 333 пленени, както и 185 свалени бомбардировача и изтребителя: броят на ранените и повредените самолети остава неуточнен. Генерал Айранов разработва и внедрява както мирновременната, така и военновременната структура на българската авиация. С негова заповед през март 1943 г. започва строителството и организационното изграждане на летище Граф Игнатиево и сформирането на Парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в Българската армия.

Години на репресии Димитър Айраноев е уволнен от армията на 13 септември 1944 г. На 15-ти март 1945 е осъден от „Народния съд“ на доживотен затвор и и конфискация на цялото движимо и недвижимо имущество в полза на държавата, с обвинение за провалената защита от бомбардировките над София. Той излежава част от присъдата, след което тя е последователно намалена – първо на 15 години, а впоследствие на 8 години лишаване от свобода. Когато настъпва моментът за освобождаването му, семейството му го очаква пред затвора, но Айранов не се появява. Вместо да бъде освободен, той е убит в затвора при неизяснени обстоятелства. Официално е обявен за за безследно изчезнал.Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1030

Спортна и обществена дейност Димитър Айранов е подпредседател на Българския автомобилен и туринг клуб (БАТК) и председател на футболния клуб Атлетик-Слава `23 (АС 23) в периодите от 1935 до 1937 и от 1942 до 1944.

Награди За службата му в българската армия е награждаван с ордените: Царски орден „Св. Александър“ III степен (1938), IV ст. (1934) и V ст. с мечове по средата (1919) Орден „За военна заслуга“ II ст. (1944), III ст. (1937), IV ст. (1928), V ст. на военна лента (1914) Орден „За заслуга“ на военна лента (1913) Знаци за Х и ХХ години отлична служба Възпоменателни медали „1912-1913“ и „1915-1918“ Орден „Италианска корона“ III ст. (1940) Орден „Германски орел“ II ст. с мечове (1943) Орден „Унгарска корона“ II ст. (1943) Орден „Унгарска корона“ II ст. с мечове и военна декорация (1944) Словашки орден „Кръст на победата“ II ст. (1944) Словашки орден „Княз Прибина“ II ст. (1944)

Военни звания Подпоручик (22 ноември 1912) Поручик (2 август 1915) Капитан (18 септември 1917) Майор (6 май 1924) Подполковник (6 май 1928) Полковник (6 май 1935) Генерал-майор (3 октомври 1940) Генерал-лейтенант (6 май 1944)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни летци Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Родени в Стара Загора Категория:Починали в София Категория:Военновъздушни сили на България Категория:Български офицери от Тракия Категория:Тридесет и трети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Личности, свързани с бомбардировките на България Категория:Безследно изчезнали