Никола Благоев (Попблагоев) Попов () е български историк, юрист и политик, член на Македонския научен институт.

Биография Благоев е роден в 1868 година в Ракита, голямо българско село в Кайлярско, тогава в Османската империя, в семейството на свещеник. Брат е на Константин Благоев. Завършва класическата гръцка гимназия в Битоля, а след това учи право в Белградския университет, който завършва в 1894 година. Установява се в България и започва да се занимава с адвокатска практика. Избран за народен представител в XIV обикновено народно събрание. След това Благоев започва да преподава в Юридическия факултет на Софийския университет и се занимава с научна и преводаческа дейност – прави ценен превод от средногръцки на Византийската еклога, изследва средновековното българско право, богомилството, пише статии за характера на Самуиловата държава на основата на византийските извори.

На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:

На 15 май 1913 година от името на Емборското благотворително братство подписва и Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.

От 1916 година е доцент в Софийския университет, а от 1926 до 1934 година – извънреден професор.

Дългогодишен член е на Кайлярското благотворително братство.

Съчинения

История на старото българско държавно право, София 1906, 272 с. Правни и социални възгледи на богомилите. Из съчинението Богомили, София, 1912, 108 с. (второ издание София 1919, 52 с.) Отговорите на папа Николай I – извор за историята на българското право, Списание на БАН, 6, 1916, с. 1-87 Лекции по история на българското право, Ч.I, II, София, 1919, 1921 Беседата на презвитер Козма против богомилите, Годишник на Софийския университет – Юридически факултет, 18, 1923, 1-80 Произход и характер на цар Самуиловата държава, Годишник на Софийския университет – Юридически факултет, 20, 1924-1925, 1-107 Лекции по история на българското право. Първа половина: Увод, извори, държавно право, София, 1926, 216 с. Критически поглед върху известията на Йоан Скилица за произхода на цар Самуиловата държава, Македонски преглед, Год. II, 1926, кн. 4, с. 1 – 64 Поражение и пленяване на цар Роман, Македонски преглед, Год. III, 1927, кн.3, с. 1 – 14 Делян и неговото въстание в Моравско и Македония против византийците, Македонски преглед, Год. IV, 1928, кн. 2, с. 1 – 22 Критичен поглед върху известията на Лъв Дякон за българите, Македонски преглед, Год. VI, 1930, кн. 1, с. 25 – 48 и кн. 2, с. 23 – 40 Българският цар Роман, Македонски преглед, Год. VI, 1930, кн. 3, с. 15 – 34 и кн. 4, с. 23 – 45 Отговор на доклада на проф. П. Мутафчиев, София, 1933, 15 с. Курс по история на българското право, София, 1934, 336 с. Държавните преврати в България през втората половина на VIII в., Македонски преглед, Год. XII, 1940, кн. 3, с. 51 – 61.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.Проф. Борис Яновски, „Любомир Милетич - учен и общественик“, в: Македонски преглед, г.XIV, 1991, кн. 2.Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София, 1991, с. 29.

Вижте също Иван Благоев

Бележки

Категория:Български историци от Македония Категория:Български преводачи Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български политици от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Български юристи от Македония Категория:Български адвокати Категория:Възпитаници на Битолската гръцка гимназия Категория:Възпитаници на Белградския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Хора от дем Еордея Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Дейци на Македонските братства