Лялинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник. Точното наименование на местен диалект е Ля`линци. Старите наименования на селището са Лелинци, Лялинции Лалинче.
Географско положение Село Лялинци се намира в уширението на Лялинската река между планините Стража и Любаш. Надморската му височина е 920 m и е на 16 km югоизточно от град Трън и на 64 km от София. Селото се разполага по североизточните склонове на Любаш и югоизточните на Големи връх от Стража планина и местностите на изток от тях до р. Ябланица.
История Землището на с. Лялинци е обитавано от човека още през древността. Тук се намират няколко археологически обекта. Праисторическо селище е имало на връх Любаш. На най-високата част на върха се намират фрагменти от праисторическа керамика. Тук е намерена каменна брадва от неолитната епоха. Разкрита е крепостна стена с приблизителна дебелина 2 m, която обхваща крепост с около 170х100 m. Антично селище е имало в местността „Търговища“, намерени са строителни материали, керамика и монети. В местността „Градището“ на връх Любаш има останки от късноантично селище, намерени са плочи с надписи, тухли и монети.
В стари записи селото е отбелязвано по следните начини: Лелинци в 1446 г., Лялинци в 1455 г.Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.397; Лалинче в 1624 г.Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.428; Лялинци в 1878 г.Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932. В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Лалинче е отбелязано като село с 37 домакинства и 8 неженени жители. Други 9 домакинства са войнушки, част от джемаата на Драйко, син на Радошин от село Секириче.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 163, 189.
Във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. загиват 28 жители на Лялинци.
Социален и стопански живот През 1913 година в Лялинци е основана земеделска кооперация „Любаш“. Към 1935 г. тя има 77 члена.Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия). През 1955 година е основано ТКЗС, което просъществува до 1992 година.
В 1921 г. в Лялинци е открита прогимназия, чиято сграда е построена през 1927 година. През същата година от местни учители е основано и читалището „Момина могила“.Илиев, Николай. Трънският край. Селища, църкви и манастири (пътеводител-алманах), под редакцията на Григор Симов, София 2013, издателство Българи, с. 209.
Население През 1985 година Лялинци има 93 жители.Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 174.
Културни забележителности Средновековната черква „Св. Никола“ е изградена не по-късно от XVI в. Първоначално е била построена в местността „Своге“, на западния склон на Любаш, на около 1 km от селото. По-късно е пренесена камък по камък в селото. По време на османската власт тя е била зарита под земята, за да бъде запазена и е възстановена през 1870 г. Църквата „Св.
Никола“ е добре реставрирана и поддържана, и представлява добър пример на църковното строителство през средновековието по тези земи. През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.
В селото всяка година през август се провежда църковен курбан.
В планината Любаш в местността „Кокошиняк“ се намира голям кръст.
На най-високата част на в. Любаш се намират фрагменти от праисторическа керамика. Разкрита е крепостна стена с приблизителна дебелина 2 m, която обхваща площ с около 170х100 m. В днешно време стената се наблюдава под вал.
В центъра на селото се намира плоча в памет на загиналите лялинчани през войните.
Природни забележителности Обособен е микрорезерват в землището на селото заради растението паничиево секирче. То е изключително рядко в световен мащаб и заема място в Червената книга. Открито е в България през 1903 г., след което изчезва и е намерено отново през 1998 г. В Сърбия вече е изцяло изчезнало. Защитената територия е около 70 декара.
Язовир Лялинци е най-големият язовир в района и е разположен на площ от 580 дка с прилежащите му терени. Язовирът е зарибен с шаран, каракуда, толстолоп, амур, червеноперка и др, и предлага спокойствие, незабравима почивка и наслада от невероятен риболов сред уникална и живописна природа.
Лялинската река извира от западните недра на Любаш, събира водите на няколко малки притока, протича през селото и заедно с р. Кривоноска образуват р. Ябланица.
Край селото има изобилие на билки, малини, гъби, диви ягоди и др.
== Други == В началото на трудовата си кариера именитата певица Гюрга Пинджурова учителства в Лялинци.
== Бележки ==
Външни препратки Фейсбук страница на селото
Категория:Села в област Перник Категория:Населени места в община Трън