Съветско-финландската война (1941 – 1944) или Карелската кампания е наименованието на бойните действия между финландските и съветските войски на източния фронт през Втората световна война.

Във финландската история за име на тези военни действия най-често се използва „Война-продължение“ (на финландски: jatkosota), в смисъл продължение на Зимната война от 1939 – 1940 г., като опит да се придаде самостоятелен характер на тази война, и дистанциране от нападението на Германия и нейните съюзници срещу СССР. В руската и съветската история този конфликт не се разглежда като отделна война, а като един от театрите на военните действия през Великата Отечествена война. По аналогичен начин Германия разглежда своите операции в района като съставна част от Втората световна война.

Предварителни действия Балансиране между СССР и Германия Московският мирен договор от 12 март 1940 г., слагащ край на Зимната война, е приеман от финландците като крайно несправедлив„Finnish achievement in the Continuation War and after“ by Peter Provis, Vol. 3 1999 : Финландия губи голяма част от Виипурската провинция (на финландски:Viipurin lääni, неофициално наричана в Руската империя „Стара Финландия“), територии, където в ранното средновековие са обитавали основно угро-финските племенаЭСБЭ, „Выборгская губерния“Прибалтийский языковой союз . С тази загуба Финландия губи една пета от своята промишленост и около 11% от годната за селскостопанска обработка земя. 12% от населението или около 400 хиляди души им се налага да се преселят от отстъпените на СССР територии. Полуостров Ханко е отдаден под аренда на СССР за военна база. По този начин Финландия успява да съхрани своята независимост и да предотврати окупация от страна на Съветския съюзA Country Study: Finland, The Continuation War US Library of Congress.

Въпреки подписването на мирен договор с СССР, военното положение е запазено поради разрастващата се Втора световна война в Европа, сложната ситуация с продоволствията и отслабената финландска армия. Страховете за повторна агресия от страна на СССР карат Финландия да започне превъоръжаване на армията и укрепване на новите, следвоенни граници (Линия Салпа). Делът на военните разходи в бюджета за 1940 г. нараства до 45%.

През периода април-юни 1940 г. Германия окупира Норвегия. В резултат Финландия губи доставките си на торове, което в комбинация с намалените селскостопански площи вследствие от Зимната война, води до рязко спадане в производството на хранителни стоки. Част от дефицита покриват от Швеция, a друга част от СССР, които използват проблема с продоволствията, за да оказват влияниеJ.K.Paasikivi, Toimintani Moskovassa ja Suomessa 1939 – 41, Osa II (My work in Moscow and Finland 1939 – 41, Part II) на Финландия.

Германската окупация на Норвегия прекъсва преките отношения на Финландия с Англия и Франция. През май 1940 г. Финландия поема курс за възстановяване на добрите отношения с Германия.Мельтюхов М. И. „Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939 – 1941“, стр. 172 На пресата е наложена цензура на критиката по отношение на действията на нацистка Германия. След падането на Франция през юни 1940 г. цензурата се усилва.

В периода 14-16 юни 1940 година СССР поставя ултиматуми на Литва, Латвия и Естония. В резултат на приемането им правителствата на тези страни са сменени, а самите страни са окупирани от съветските войски. След известно време СССР изисква от Финландия концесиите върху никеловите рудници в Печенга (по това време Петсамо). В действителност те искат национализацията им от обработващата ги английска компания и изтегляне на военните части от Аландските острови.

На 8 юли след като Швеция подписва с Германия договор за преминаване на войски, СССР изисква от Финландия аналогични права за преминаване до съветската база на полуостров Ханко. Правата за преминаване на войски са предоставени на 6 септември, на 11 октомври е постигнато съгласие за демилитаризацията на Аландските острови, но преговорите, свързани с Печенга, се проточват. СССР изискват и промени относно вътрешната политика на Финландия, например оставката на Вайно ТаннерEric Solsten and Sandra W. Meditz, editors. Finland: A Country Study, chapter „The Continuation War“. Washington: GPO for the Library of Congress, 1988  – лидер на финландските социалдемократи, привърженик на парламентаризма и противник на революционните методи за борбаEric Solsten and Sandra W. Meditz, editors. Finland: A Country Study, chapter „The Establishment of Finnish Democracy“. Washington: GPO for the Library of Congress, 1988 .

През това време по заповед на Адолф Хитлер започва разработката на план за нападение на СССР и Финландия придобива интерес за Германия като база за разполагане на войски, операции и като възможен съюзник във войната срещу СССР. В началото на август 1940 г. немското правителство премахва ембаргото за доставка на оръжия за Финландия. Започват преговори за предоставяне на Германия на права за преминаване на войски през територията на страната (аналогични с предоставените на СССР) в замяна на доставки от оръжия и военни материали. За Германия тези действия са в пряко нарушение на пакта Рибентроп-Молотов, а за Финландия на Московския мирен договор.

По пътя на войната Преговорите между СССР и Финландия за Петсамо продължават повече от 6 месеца, когато през януари 1941 г. съветското Министерство на външните работи заявява, че решението трябва да се постигне по оперативен път. В този ден СССР прекратява доставките на зърно за Финландия. На 18 януари посолството на СССР във Финландия е отзовано, а в съветските радиопредавания започват нападки срещу Финландия. През това време Хитлер издава заповед немските войски в Норвегия, в случай на нападение на СССР над Финландия, незабавно да окупират Петсамо.

Пролетта на 1941 г. Финландия съвместно с Германия провежда редица срещи, свързани с воденето на съвместни бойни действия срещу СССР. Финландия изказва готовност да се присъедини към Германия с нейната война против СССР при спазване на няколко условия: гарантиране независимостта на Финландия; връщане на границите с СССР до довоенното (или по-добро) състояние; продължение на доставките с продоволствия; Финландия да не се проявява като агресор, тя ще се включи във войната едва след нападение от страна на СССР.

През юни в Петсамо започва пристигането на немски войски участващи в операция Барбароса. На 18 юни във Финландия започва тайна мобилизация. На 20 юни приключва придвижването на финландските войски към съветски-финландската граница, а правителството на Финландия издава заповед за евакуацията на 45 000 души, които живеят в пограничните територии. На 21 юни началникът на финландския генерален щаб Ерик Хейнрикс, получава официално съобщение от немските си колеги за започващата атака срещу СССР.

Разположение на силите Финландия Югоизточната армия с командващ Ерик Хейнрикс е разположена в Карелския провлак. В нейния състав влизат 6 дивизии и 1 бригада. Нейната цел е превземането на Карелския провлак и възстановяване на границата на страната от 1939 година. Карелска армия с командващ Карл Леннарт Ойсч. В нейния състав влизат 5 дивизии и 3 бригади. Нейната задача е овладяване на Източна Карелия и настъпление в посока Петрозаводск и Олонец. Финландските военновъздушни сили наброявали около 300 самолета.

СССР На 24 юни 1941 г. е създаден Северният фронт, за отбрана на Карелия и полярните територии, на 23 август той е разделен на Карелски и Ленинградски фронт. 23-та армия от Ленинградския фронт е разположена в Карелския провлак. В нейния състав влизат 7 дивизии (от тях 3 танкови и моторизирани). 7-а армия от Карелския фронт е разположена в източна Карелия. В нейния състав слизат 4 дивизии. Военновъздушните сили на Северния фронт наброяват около 700 самолета.

Начало на войната

Операция Барбароса започва вечерта на 21 юни в северно Балтийско море, когато немските ескадрени миноносци, разположени във финландските пристанища, поставят две големи минни полета във Финския заливFinland Cooperation with Germany Encyclopedia Britannica Premium, Finland, 2006. Тези минни полета успяват да ограничат действията на Балтийския флот до източните части на Финския залив. По-късно същата вечер немски бомбардировачи прелитат над Финския залив и минират пристанището на Ленинград и река Нева. По обратния път самолетите презареждат на едно от финландските летища.

Сутринта на 22 юни финландската армия окупира Аланд. Персоналът на съветското консулство в Аланд (31 души) е арестуван, което е грубо нарушение на статуса на дипломатическите представители. Предприетата атака със съветски бомбардировачи срещу финландски кораби е неуспешна.Мауно Иокипии „Финляндия на пути к войне: исследование о военном сотрудничестве Германии и Финляндии в 1940 – 1941 гг.“

Сутринта на 22 юни немските войски, разквартирувани в Норвегия, започват придвижване към съветско-финландската граница в района на Петсамо. Финландия не позволява пряко немско нападение от своята територия, затова немските части в Петсамо и Сала са принудени да се въздържат от атаки през границата. Случват се епизодични престрелки между съветски и финландски граничари, но като цяло по съветско-финландската граница се запазва спокойна обстановка.

Рано на 22 юни бомбардировачи на Луфтвафе използват финландските летища като база за презареждане преди завръщането им в Германия. През този ден два хидропланa оставят 16 финландски диверсанта, облечени в немски униформи, в близост до шлюза на Беломорско-Балтийския канал. Целта им е да взривят шлюза, но поради силната охрана това не им се удава.

През този ден три финландски подводници поставят мини по естонското крайбрежие, а техните командири имат заповед да атакуват съветските кораби в случай на среща.

На 23 юни Молотов привиква при себе си финландския посланик. Молотов изисква от Финландия твърд отговор за нейната позиция – ще приеме ли тя страната на Германия или ще се придържа към неутралитет. Желае ли Финландия да има сред враговете си Съветския съюз с неговото двестамилионно население, а вероятно и Англия? Молотов обвинява Финландия за бомбардировките над Ханко и полетите над Ленинград. Посланикът отказва да обяснява действията на Финландия.

На 24 юни главнокомандващият сухопътните войски на Германия дава инструкции на представителите на немското командване на служба във финландската армия, които гласят, че Финландия трябва да се подготви за начало на операции в източната част на Ладожкото езеро.юни 1941 година Франц Галдер. Военен дневник

В ранното утро на 25 юни съветското командване решава да нанесе масиран авиоудар срещу 18 летища във Финландия с участието на около 460 самолета. На 25 юни е свикана сесия на финландския парламент, на която според мемоарите на Манерхайм министър-председателят Йохан Рангел е трябвало да направи изявление, свързано със запазването на неутралитета на Финландия в съветско-германския конфликт, но съветските бомбардировки го принуждават да обяви, че Финландия отново се намира в състояние на война с СССР.Мемоари на Манерхейм

Финландското настъпление през 1941 година

В периода юли–август 1941 г. финландската армия в течение на редица операции окупира всички територии, отстъпени на СССР след края на Зимната война, което се смята от финландците като напълно оправдани действия за връщане на неотдавна загубените територии. В същото време Манерхайм заявява, че ... през 1918 година обещах на финландците и жителите на източна Карелия, че няма да прибера меча си в ножницата, докато Финландия и източна Карелия не бъдат освободени."The Order of the Day of the Sword Scabbard. Ylipäälikön päiväkäsky N:o 3 Подобни публични изявления за планове за окупиране на територии (източна Карелия), които никога не са принадлежали на Финландия (въпреки сходните етнически корени), се приемат във Финландия като сигнал за агресивния характер на войната.