Голямата стъпка, известен и като Саскуоч („дивият човек от горите“), е фигура от северноамериканския фолклор, за която се твърди, че обитава усамотени гори, най-вече в северозападната част на САЩ и канадска провинция Британска Колумбия. В Северен Уисконсин индианците лакота знаят съществото под името Чийе-танка, което означава „Големият възрастен брат“. Често е описван като голям, космат двуног хуманоид, близък до други легендарни същества, известни по света с регионалните си имена, като Йети в Тибет и Непал, Йерен от континентален Китай и Йоуи от Австралия.
Голямата стъпка е един от най-известните екземпляри от криптозоологията, която научното общество класифицира като псевдонаука поради ненадеждните описания на очевидците, липсата на научни и физически доказателства и прекаленото доверие, че то съществува. Научни експерти смятат, че легендата за Голямата стъпка е комбинация от фолклор и мистификация. Въпреки статута си Голямата стъпка е популярен символ, включен и като „куачи“, един от талисманите за зимните олимпийски игри през 2010 г. във Ванкувър. Освен това името му носят провинциален парк и ежегодният карнавал „Шеметна среща със саскуоч“ в Харисън хот спрингс, Британска Колумбия.
Описание Според повечето твърдения Голямата стъпка е мощно двуного маймуноподобно същество между 7 и 10 фута (2,10 и 3 метра) високо, покрито с тъмнокафява или тъмно червеникава козина. Главата изглежда седи направо на раменете, без изразен врат. Свидетели са описали големи очи, изразени надорбитни дъги и тясно чело. Горната част на главата е описана като обла, със заострен централен гребен, подобен на този на главата на мъжката горила.
Предполагаеми същества Разнообразни видове същества са били описвани като Голямата стъпка. Тези описания са получили малка подкрепа от научното общество.
Гигантопитекус Гровър Кранц предполага, че малка популация от Гигантопитекус Блеки може да обясни сведенията за Голямата стъпка. Базирайки се на изследвания на вкаменелост на челюстта, той защитава мнението, че Гигантопитекусът е бил двуног.
Питър Бърн пише в книгата си „Търсенето на Голямата стъпка“, че Гигантопитекът е правдоподобен кандидат да бъде Голямата стъпка, тъй като повечето му фосили са открити в Китай, чиито крайни източносибирски гори са подобни на тези в северозападна Северна Америка. Доста известни животни са мигрирали през Беринговия проток, така че не е неразумно да се допусне, че Гигантопитекусът също го е направил. „Може би“, пише Бърн, „Гигантопитекусът е Голямата стъпка на американския континент и може би той е също така и Йети от Хималаите“ (Bourne, 296).
Хипотезата за Гигантопитекус е считана за доста спекулативна. Смята се, че Гигантопитекусът е бил четириного животно и изглежда невероятно да бъде праотец на двуногия Голямата стъпка. Освен това се спори, че огромната маса на Г. Блеки ще му попречи да възприеме двунога походка.The method of locomotion for Gigantopithecus is not entirely certain, as no pelvis or leg bone has ever been found; the only remains of Gigantopithecus being discovered is the teeth and mandible. A minority opinion, championed by Grover Krantz, holds that the mandible shape and structure suggests bipedal locomotion. The only fossil evidence of Gigantopithecus – the mandible and teeth— are U-shaped, like the bipedal humans, rather than V-shaped, like the great apes. A complete fossil specimen, with the pelvis and leg bones, would be necessary to conclusively resolve the debate one way or the other, but are absent to date. Анализ на филма на Патерсон и Гимлин показва на частите 369, 370, 371 и 372 слаба мандибула, която не съответства на масивната мандибула на Г. Блеки, което, допускайки че филмът на Патерсон и Гимлин е истински, ще елиминира Г. Блеки като кандидат за Голямата стъпка. (Bigfoot Coop Newsletter, March 1997, както и документалният филм Sasquatch: Legend Meets Science).
„Този Гигантопитекус е изчезнал, но някои смятат, че е оцелял като Йети в Хималаите и Голямата стъпка на северозападния бряг на Америка. Но сведенията за тези същества не са убедителни.“ (Campbell p.100)
Други изчезнали горили Породата Парантропус и по-специално Парантропус робустус с гребенестия череп и двуногата походка бил предложен от Напиер и антрополога Гордън Страсенбърг като възможен кандидат за личността на Голямата стъпка.
Някои сведения за Голямата стъпка предлагат Хомо еректус за съществото, но скелети на Х. еректус никога не са били намирани в Америка.
Имало е също така и малко известен род Мегантропус, за който се смята, че е пораствал до огромни размери. Отново и за това същество не са намерени останки около Северна Америка и нито едно от намерените по света не е по-младо от един милион години.
Теории Голямата стъпка е едно от най-известните същества от криптозоологията. Криптозоолога Джон Уилисън Грийн смята, че Голямата стъпка е феномен (Green 1978:16).
Индиански племена от Северозапада забелязват големи същества, които наричат Саскуоч. Смята се, че такива същества живеят на остров Ванкувър и близо до езерото Харисън.
Най-ранното сведение за горилоподобни същества в Северозапада датират от 1924 г., след серии от срещи на място във Вашингтон, по-късно наречено Каньонът на горилите, описани в Орегониън. Сведения за Голямата стъпка според специалисти има даже през 60-те години на 19 век. Феноменът пожънал световна слава през 1958 г., когато огромни следи от стъпки били забелязани в Хъмбоулт, Калифорния, от пътни работници. Следите, снимани във вестниците, вдъхновили името Голямата стъпка.
Учените обикновено пропускат феномена поради липса на екземпляри. Те отдават многото сведения на фолклор, митология, измама, и неотъждествяването с обикновени животни.
Екологистът Робърт Майкъл Пайл твърди, че повечето култури имат човекоподобни гиганти във фолклора си. „Имаме нужда от огромни същества.“
Скептици Повечето учени и академици неопровержимо „отричат съществуването на Голямата стъпка, защото сведенията, поддържащи вярата в оцеляването на праисторическо, двуного, горилоподобно същество с такива размери, са недостатъчни“.Skepdic. В допълнение към липсата на сведения те се позовават на факта, че докато за Голямата стъпка се твърди, че живее в региони, необичайни за голям, нечовешки примат, а именно умерените географски ширини в северното полукълбо, всички други познати нечовешки примати са намерени в тропиците, Африка, Континентална Азия или близки острови. Вкаменелости на големите горили никога не са били намирани в Америките и никакви кости или тела на Голямата стъпка не са били намирани.
Още повече, че сведенията са препълнени с несигурни претенции и явни лъжи и затова повечето учени не обръщат на обекта сериозно внимание. Нейпър пише, че безразличието на по-голямата част от научната общественост се дължи главно на „оскъдните сведения … трудно е да се изненадаш, че учените предпочитат да изследват вероятното, отколкото да си удрят главите на стената на слабо възможното“.Napier, 15 Антропологът Дейвид Дейглинг подема тази идея, казвайки „има невероятно ограничен брой данни за Саскуоч, които са податливи на подробно изследване“.Daegling, 61 Той уведомява, че скептиците заемат проактивна позиция „да предложат алтернативно обяснение. Ние трябва да обясним защо виждаме Голямата стъпка, когато не съществува такова животно“. Действително много учени настояват, че размножаващата се популация на такова животно ще бъде толкова голяма, че няма начин да не се забележи сред останалите същества, което превръща Голямата стъпка в сигурна измислица.
На 24 май 2006 г. Мария Гудавадж пише статия в Ю Ес Ей Тъдей, озаглавена „Голямата стъпка просто разсмива повечето учени“, в която цитира зоолога на щата Вашингтон Джон Крейн – „Няма такова нещо като Голямата стъпка. Никакви данни, освен материали, които са несъмнено фалшифицирани, не са били представяни.“
Защитници Въпреки че повечето учени смятат наличните факти за Голямата стъпка неубедителни, няколко видни експерти са изказали одобряващи мнения за съществуването на обекта. В интервю за Националното публично радио през 2002 г. Джейн Гудол за първи път публично изказва мнението си за Голямата стъпка, отбелязвайки „Ами, вие ще бъдете изумени, когато ви кажа, че съм сигурна, че съществуват … Говорила съм с толкова много кореняци американци и всички описват същите звуци, двама даже са ги виждали. Аз сигурно имам около трийсет книги от различни части на света, от Китай, от цялата земя …“.BFRO.net (2006). Transcript of Dr Jane Goodall's comments on NPR regarding Sasquatch. Няколко други бележити учени са изразили поне предпазлив интерес относно данните за Саскуоч, включително Джордж Шалър, Ръсел Митермайер, Дарис Суиндлер и Естебан Сармиенто.Stein, Theo, 'Bigfoot Believers,' The Denver Post. 5 януари 2003.
Посмъртно е издаден очеркът на видния антрополог Карлтън Кун „Защо Саскуоч трябва да съществува“, в който той заявява „Още преди да прочета книгата на Джон Грийн „Маймуните сред нас“, за първи път публикувана през 1978 г., бях сигурен, че Голямата стъпка съществува“(Markotic and Krantz, 46). Кун проучва въпроса от няколко страни, казвайки, че е сигурен само в ръководещата сила на популацията на неандерталците като възможни кандидати за обяснението какво е Саскуоч.
Както преди казахме, Нейпър постоянно спорел срещу съществуването на Голямата стъпка, но допълнил, че някои „меки сведения“ (сведения на очевидци, следи от стъпки, косми и изпражнения) са достатъчно непреодолими и затова той съветва срещу „забравянето, че то може да съществува“(Napier, 197).
Кранц и други разискват, че морален кодекс е приложен към изследванията на Саскуоч от много академици. Където има претенции или сведения, че Саскуоч съществува, критичното разглеждане е огромно, както и трябва да е. Когато единици казват, че са фалшифицирали Голямата стъпка, тези данни често са приемани без потвърждаващи сведения.
През 2004 г. Хенри Гий, редактор на престижното списание Нейчър разисква, че същества като Голямата стъпка заслужават по-нататъшни изследвания. Той пише: „Откритието, че Хомо флорезиенсис е оцелял до съвсем скоро в геологически период прави по-вероятно истории за митични, човекоподобни същества като Йети да са направени върху поне мъничко истина … Сега криптозоологията, науката за такива баснословни същества, може да се върне от смъртта“.Nature Publishing Group (2004). Flores, God and Cryptozoology (available only with subscription).
Измами Следите от Голямата стъпка са често демонстративно фалшифицирани. Авторът Джеръми Кларк разисква, че аферата „Джако“, включваща репортаж във вестник от 1884 г. за заловено маймуноподобно същество в Британска Колумбия (детайли по-долу), е измама. Разследване на Джон Грийн, който основава няколко съвременни вестника в Британска Колумбия, счита твърденията за залавяне като много колебливи. Кларк отбелязва, че Нюуестминстърският вестник „Мейнланд Гардиън“ пише „Абсурдът е написан на лицето ѝ“ (Clark, 195).
През 1958 г. операторът на булдозер Джери Крю занася на вестникарска агенция отливка на една от огромните следи от стъпки, които той и други работници са видели на отделено място за работа в Блъф Крийк, Калифорния. Историята и снимката пожънват световно внимание, предоставени от Асошиейтед Прес (Krantz, 5). Крю е подтикнат от Уилбър Уолъс, брат на Реймънд Уолъс. Години след като са направени отливките на краката, Рей Уолъс бил въвлечен в „търсенето“ на Голямата стъпка и доставя няколко странни сведения. Той не е бил одобряван от доста учени, които гледали сериозно на обекта. Нейпър пише „Не съм впечатлен от историята на господин Уолъс“, чийто снимков материал на краката на Голямата стъпка бил над 15 000 (Napier, 89).