Грумази () е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География Селото е типично високопланинско, разположено в Селечката планина източно от град Битоля.
История През 1607 година жителите на Грумази взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 2160 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 2. В 1610 година местните жители Пане Тодор, Петко Стале, Марко Пройко, Стойко Матея, Стойко Митан и Годе Петко дължат 2000 акчета при същата лихва на вакъфа на Ахмед паша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 29. През 1621 година в Грумази са записани 4 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
Църквата „Свети Никола“ е от 1864 година.
В XIX век Грумази е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грумази има 80 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брумази е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 6 къщи.
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грумази има 56 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война един човек от Грумази е доброволец в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители, всички северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 15 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Бележки
Категория:Села в община Новаци