Филиповци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География Село Филиповци се намира в планински район.

Име Старите наименования на селището са – Филбуфча, Филипофча и Филиповцы. Предполага се, че наименованието идва от мъжкото име Филип, като формата Вилиповци е диалектна и също използвана в миналото.Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от XV, XVI, XVII и XVIII в., т. 1 ­ 1961, 363-490Чолева-Димитрова, Анна. 2002. Селищни имена от Югозападна България. Изследване. Речник, С.-М., 216 стр.

История В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Филиповче е отбелязано като село със 7 домакинства. Други 9 домакинства са войнушки, част от джемаата на Драйко, син на Радошин от село Секириче.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 163, 189. Вписано е в списъците на джелепкешаните от 1576 г. под името Филипофча, към кааза Изнебол.Извори за Българската история. С. БАН. Т. XVI, 1972 (Турски извори), стр.176 В стари документи е отбелязвано още като: Филбуфча, Филиповци в 1453 г.Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.472Извори за Българската история. С. БÀН. Т. XIII, 1966 (Турски извори), стр.365; Филиповцы в 1878 г.Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.

При теренни проучвания през 70-те години на ХХ век археолозите разкриват няколко по-стари и древни селища в землището на сегашното село.

На източния склон на Нишавски камък под островърхото възвишение с правилна пирамидална форма през Бронзовата епоха е имало селище. Материалите са били събрани в местната ученическа сбирка. Днес на терена има само незначителни фрагменти от керамика с щемпелувана и пластична декорация, въз основа на която е датирано и селището.

Вероятно с това селище е свързана и аналогичната керамика, за която се знае, че произхожда от околностите на селището по данни от българския археолог и праисторик Васил Миков.

На около 3 км северно от селото в местността Цървена круша, в малка котловина от Завалските възвишения на източния скат до планинската рекичка е имало праисторическо селище, което е заемало площ от около 4 дка. Днес на терена могат да бъдат намерени все още керамични фрагменти от Бронзовата и Халщатската епоха.

Непосредствено до праисторическото селище на запад от планинската рекичка археолозите са открили следи от антично селище. В тази местност се намират следи от шлака и сгур. Изолираността на местоположението на селището и наличните материали, свързани с металодобива, дават основание на археолозите да свържат изграждането му главно с металодобива.

На 3 км югозападно от селото в местността Николчин кладенец, в близост с античната крепост Кула, на площ от около 10 дка се намират археологически материали от антично селище. В миналото е открит водопроводът на селището. Тук са намирани обработен камък и архитектурни детайли. Античното селище от Николчин кладенец е синхронно на крепостта и безспорно е принадлежало към нея.

Южно от сегашното село, вляво от пътя за с. Велиново от възвишението Кула към планинския масив Стража се намират руините на късноантичната и ранносредновековна крепост Калето. На най-високата част на естествено защитен терен, на площ от около 1 дка, през Античността е била изградена крепост, просъществувала до Ранното Средновековие. Материалите от крепостта са били събрани в ученическата сбирка. Днес на терена се намират само незначителни фрагменти от битова и строителна антична керамика.

През 1928 година във Филиповци е основана земеделска кооперация „Изгрѣв“. В 1932 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има има 88 члена, а животновъдната – 28.Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).

През 1985 година селото има 416 жители.Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 275.

Природни и културни забележителности Близо до село Филиповци край махала Бежанци (село Бутроинци) се намира много популярната Бежанска пещера (картотекирана към Сливнишки пещерен район 301).www.helictit.info

Също популярна сред спелеолозите е Филиповската пещера на около 1 км югозападно от с. Филиповци в местността Велинова клисура. За да се стигне до нея, се тръгва по асфалтовия път за с. Велиново. Пещерата е проучвана от ПК „Прилеп“ при ТД „Планинец“ – София и ПК „Урвич“ – София през 1978 г. Картирана е от членове на последния клуб В. Василев и М. Ценов през месец април същата година. В периода 1994 – 96 г., В. Попов и Р. Пандурска провеждат палеонтологични разкопки, при които са установени костни останки от плейстоценска и холоценска гръбначна фауна. Изследователите съобщават, че наслагите в пещерата са богати на фрагменти от керамика и други археологически находки, отнасящи ги към Холоцена. Има предположения, че пещерата край Филиповци е била тракийско светилище от типа „пещера-утроба“, но за да се потвърдят предположенията, трябва да бъдат извършени още археологически и археоастрономически проучвания на място.wikimapia.org

Популярна туристическа дестинация сред планинарите е Драговски камък (1120 м) в близост до с. Филиповци, над Драговската махала. Отдалеч прилича на огромна каменна пирамида и макар да изглежда труднодостъпен заради отвесните скали, до него отвежда нова живописна маркирана пътека, започваща от шосето непосредствено след разклона за Драговската махала. В масива има множество карстови цепнатини и малки пещери, както и една скакавица от три малки водопада (Драговското врело), която образува река Чешма.

В махала Драговци се намира и църквата на селото – „Св. Николай Летни“. Тя е еднокорабна, едноапсидна черква с двускатен покрив и две входни врати.

Обществени институции През март месец 2011 г. е съобщено, че сградата на училището в селото, която е затворена от години, е била продадена на частен инвеститор, който имал планове да я превърне в туристическа база.

През пролетта на 2013 г. се появяват публикации, че сдружение „Абланица“ ще изгради Дневен център за възрастни в сградата на бившето училище.

Личности

Никола Попов (1922 – 2015), български икономист, академик на БАН, ректор на Софийския университет, директор на Института по икономика и организация на селското стопанство.rumiborisova.blogspot.com

Тодор Гигов – Йовичинrumiborisova.blogspot.com Гигов е автор на идеята за честването на 1300 години от създаването на България, която той публикува на страниците на в-к „Народна армия“ на 10 декември 1967 г., където работи като военен журналист. Съавтор на предложението е колегата му Ганчо Рачев.

Други През месец август 2010 г. жителите на селото с финансиране от именития им земляк академик Никола Попов изграждат наново старата известна „Гьорина чешма“ като облика коренно се различава от оригинала. За доброто начинание помагат също: Сашо Гюров от село Радово, Тодор Гигов – Йовичин, Румен Попов, както и кметът Павел Нонев.rumiborisova.blogspot.com

Село Филиповци е първообраз на трънското село Вракола от романа „Мамник“ на Васил Попов.

Ежегодният събор на селото се празнува последната събота на месец август.

Източници

Външни препратки Фотогалерия Калето (с. Филиповци) Любителско филмче за с. Филиповци За столетницата от с. Филиповци баба Надежда Информация за Калето край с. Филиповци Статия за Академик Попов, в-к Дума Филиповската пещера – Филиповци Драговско врело – Филиповци Трънският Матерхорн – връх Драговски камък част от Гребен планина

Категория:Села в област Перник Категория:Населени места в община Трън