„Ванила Нинджа“ () е естонска дамска поп рок група.
Създадена е през 2002 година. Постига значим успех в Европа (особено в Германия, Австрия и Швейцария). Групата може да се похвали с 5 издадени албума, златни и платинени тиражи, многобройни награди, номинации и участия в конкурси. Смятана за едно от най-забележителните музикални явления в началото на XXI век, Ванила Нинджа става символ на красота, талант и изискан стил на обличане. Славата ѝ надхвърля границите на континента и достига Япония, САЩ, Австралия и Латинска Америка. На групата са посветени многобройни фен сайтове на всякакви езици, както и значителен видеоматериал в YouTube.
Ванила Нинджа започва като дамска поп формация, но постепенно стилът ѝ се втвърдява и преминава към по-тежкия хардрок. За музиката на групата е характерно сложното наслагване на електрически китари със синтезирани звуци, вокали и специални ефекти. На сцената Ванила Нинджа обикновено използват 3 – 4 вокалистки, 2 – 3 китари, 2 синтезатора, бас и барабани. Често соло певиците се сменят на ротационен принцип в продължение на една и съща песен. Текстовете могат да бъдат както забавни и иронични (например Club Kung Fu, Bad Girls или Rockstarz), така и тежки, разискващи сериозни социални и лични проблеми (например Polluter, I Know, Traces Of Sadness, Kingdom Burning Down, The Band That Never Existed).
История Началото „Ванила Нинджа“ е създадена през лятото на 2002 година като четиричленна дамска формация. Оригиналният състав се състои от Мааря Киви (Maarja Kivi, родена на 18 януари 1986 в Талин – вокали/бас), Ленна Куурмаа (Lenna Kuurmaa, родена на 26 септември 1985 в Талин – вокали/китара), Катрин Сиска (Katrin Siska, родена на 10 декември 1983 в Талин – вокали/клавир) и Пирет Йервис (Piret Järvis, родена на 6 февруари 1984 в Талин – вокали/китара). Макар всички членове да са на практика соло певици, най-често като такива се изявяват Мааря и Ленна. За създатели на групата се смятат компанията TopTen и известният продуцент Свен Льомус (на естонски Sven Lõhmus).
Преди това всички членове имат солови изяви и участия в конкурси, но без кой знае какъв успех. Мааря и Ленна са приятелки в училище още преди създаването на „Ванила Нинджа“. А Катрин и Пирет не само седят на един чин, но дори си имат някаква собствена формация, в която танцуват и пеят. Според официалната версия на TopTen за ядро на групата могат да се смятат Мааря и Ленна, а Свен Льомус добавя Катрин и Пирет впоследствие. Според други обаче, именно формацията на Катрин и Пирет може да се счита за предшественик на „Ванила Нинджа“. Причина за тези твърдения е фактът, че Пирет започва да пише песни като Purunematu и Nagu Rockstaar именно за тази предварителна формация. А по-късно те ще бъдат включени в първия албум на окончателния състав.
Самите „Нинджи“ изрично отричат да са група „произведена“ на кастинг от типа на Spice Girls например. По-късно в интервютата си Льомус също потвърждава тяхната версия. Най-точно за създаването ще се изрази Ленна: „Преди бяхме две по две приятелки, после станахме четири приятелки!“.
Ироничното име на състава е измислено от Пирет и Свен. Според създателите думата „ванилия“ отразява русите коси на изпълнителките и тяхната нежна женственост, докато „нинджа“ е препратка към източните бойни изкуства и символизира твърдата музика и вътрешната сила на момичетата, която им помага да устояват на предизвикателствата. Впоследствие епитетът „Нинджите“ се утвърждава като широко използвано обръщение към изпълнителките в медиите и социалните мрежи.
Скоро идва и първото изпитание за групата – естонската селекция на Евровизия 2003. Изпълнението на песента Club Kung Fu се оказва изключително успешно и е класирано на първо място от публиката. Според статистиката около половината от всички гласували зрители подкрепят „Ванила Нинджа“. Но тази година победителят на конкурса в Естония не се определя от публиката, а от жури, което класира песента предпоследна. Последвалата развръзка е логична – Club Kung Fu става огромен хит, а победителят, изпратен да представлява страната на Евровизия, се проваля.
Първият албум на групата Vanilla Ninja излиза през май 2003 година и съдържа песни на естонски и английски по музика на Свен и текстове на Пирет. Отчетени са десетки хиляди продадени бройки – сравнително много за страна с население от едва 1,3 милиона души. Следват успешни концерти из Естония и съседните ѝ държави. Избухва истинска „Ваниламания“, за която членовете на групата се оказват неподготвени. Подивели почитатели ги преследват навсякъде, чакат пред апартаментите им и дори звънят вкъщи на родителите им. Пазарът е залят от стоки с марката „Ванила Нинджа“ – като се започне от плакати, календари, чаши, ключодържатели, запалки, химикалки, дрехи и се стигне до сладкиши и дори сладолед.
Експанзия в Европа Успехът на състава е забелязан от известния продуцент Давид Брандес (на немски David Brandes), работил с Крис Норман, E-Rotic, Bad Boys Blue и Грация. Според злите езици това се дължи на дългите месеци, през които мениджърът на „Ванила Нинджа“ Ренее Меристе (на естонски Renee Meriste) го убеждава в таланта на момичетата. Все пак накрая Брандес е толкова впечатлен, че ги взима в собствения си лейбъл Bros Records. Следващият сингъл на групата Tough Enough (издаден на 8 декември 2003 година) е композиран лично от него. Под влиянието на Брандес „Ванила Нинджа“ грабват китарите и постепенно преминават в по-твърдия рок. Tough Enough достига добри позиции в класациите на Германия, Австрия, Швейцария и Финландия. Парчето става толкова популярно, че дори е включено в различни електронни игри.
Зареждат се хит след хит като Don't Go Too Fast, Liar, Metal Queen. Клиповете на Ванила Нинджа се завъртат по музикалните канали VIVA и MTV. Момичетата стават чести гости на шоу програми като Top Of The Pops, The Dome, Bravo Supershow и MC Chart Show. Статии и материали за групата се появяват в известни списания като Bravo, Popcorn, Yam, Deutschrock, Starflash, TV Star, In Style, Viva Bams и Tele. Издаденият през юни 2004 година албум Traces of Sadness не само шества из класациите на Европа (3-то място в Германия, 4-то в Австрия, 14-о в Швейцария и 1-во в Естония), но дори постига успехи в Бразилия и Япония. Триумфалното завръщане на групата в родината е ознаменувано от концерта Live In Estonia (5 юни 2004 г.), издаден по-късно на DVD. Това е и най-големият концерт, организиран в страната дотогава. На него се събират 15 хил. зрители – огромно число за толкова малка държава.
Мааря и Триину Скоро след концерта, през юни 2004 г. Мааря изненадващо обявява, че е бременна от мениджъра Ренее Меристе, че възнамерява да се омъжи за него, да напусне групата и да започне солова кариера, след като роди дъщеричката си. Това е огромен удар за останалите членове на „Ванила Нинджа“. Не само че групата губи главната си певица, но дори и способния си мениджър. С това си решение Мааря предизвиква разрив в отношенията си с Ленна и макар след години приятелството им да се възстановява, то никога не достига до предишното ниво.
В последствие бившата вокалистка изтъква множество причини за напускането си — от музикалния стил и начина на обличане на изпълнителките до хроничната преумора, на която са подложени. По това време „Ванила Нинджа“ пътуват средно по 8 часа дневно и изнасят до 3 концерта на денонощие. Има случаи, когато имат концерт в 18 ч. в Австрия, а след това трябва да пътуват същата вечер до Германия, за да изнесат друг концерт в полунощ. Следват и афтърпартита, на които изпълнителките трябва да се държат любезно с възрастни мъже, което съвсем не се харесва на Мааря. Често „Нинджите“ спят по 2 часа на нощ или по‑малко и хапват набързо по бензиностанции или в заведения за бързо хранене. Мааря не успява да свикне с този претоварен график, а освен това желае да се насочи към по‑тежък метъл в сравнение с мелодичния поп‑рок на групата.
От гледна точка на останалите изпълнителки обаче бившата фронтдама ги е „предала“. Според тях любовта ѝ към Ренее постепенно я е отдалечавала от другите членове и в един момент тя е поставила личния си живот пред ангажиментите към състава.
Да се намери заместничка на Мааря не е лека работа. Нейният силен, остър и пронизителен глас може да достига невероятни височини. Все пак такава е намерена в лицето на младия фотомодел Триину Кивилаан (Triinu Kivilaan, родена на 13 януари 1989 г. във Вилянди). Макар гласът ѝ да е много по-слаб и нежен от този на Мааря, все пак тя се справя добре и с най-високите тонове. Освен това Триину до толкова прилича външно на напусналата певица, че почитателите се чудят дали не са сестри. Дори фамилните им имена Киви и Кивилаан си приличат и увеличават спекулациите за евентуалната им роднинска връзка.
По ирония на съдбата Триину изобщо не харесва рок музиката и се присъединява към групата само за да се прочуе. Освен това не може да се похвали със сериозни умения на баса (нейните любими инструменти са саксофон и пиано). Докато тя се научи да пее и свири всички песни на „Ванила Нинджа“, се налага останалите да излизат на сцената 2 месеца като трио. Това са и най-слабите изпълнения в кариерата им изобщо. Трудните времена сплотяват Ленна и Пирет, които се утвърждават като новото ядро на групата.
Все пак Триину е посрещната изключително добре от почитателите и скоро популярността ѝ сред тях става огромна. Следващият хит на групата When The Indians Cry представлява тъжна балада, записана като дует между Ленна и Триину. Тя се превръща в най-продавания сингъл на групата, достигайки номер 7 в австрийските и номер 8 в германските класации (през септември 2004 г.). Видеоклипът е заснет в Майорка, където момичетата яздят бели коне по плажа.
Евровизия за Швейцария Въпреки че „Ванила Нинджа“ са сравнително популярни в Швейцария, едва ли някой очаква шокиращата новина, че те ще представляват страната на предстоящата Евровизия 2005. Първоначално групата е поканена от организаторите, които са впечатлени от клипа на When The Indians Cry. А след това чрез тайно гласуване представители на трите национални разпространителя определят победителя – „Ванила Нинджа“.
Швейцария има славна история от участия на Евровизия. Певицата Лиз Ася печели още първия конкурс през 1956 г. А след това самата Селин Дион донася победата през 1988-а. Въпреки това през последните години Швейцария страда от поредица от слаби резултати. Върхът на унижението е, когато през 2004 година Piero and the Musicstars завършват полуфинала с отчайващите 0 точки. Това кара организаторите да се огледат за група, която да е популярна не само в Западна, но и в Източна Европа.
Решението на комисията обаче е обявено за „скандално“ от мнозина известни швейцарски изпълнители и музикални специалисти. Според тях е чиста обида да бъдат представлявани от някаква си източноевропейска група, която няма нищо общо с Швейцария. Но комисията се защитава с думите, че все пак ще има някакъв швейцарски елемент в изпълнението. Композиторът на песента Давид Брандес, макар и да е германски гражданин, в действителност е роден в Швейцария и дори е ходил на училище там. Новината за избора на „Ванила Нинджа“ обаче създава не по-малко брожение и сред естонската общественост. В родината им „Ванила Нинджа“ са обявени за „национални предатели“, защото би трябвало да представляват собствената си страна, а не някаква чужда.
В разгара на страстите гръмва още един скандал. Макар Брандес да твърди, че Триину е на 17 години, скоро организаторите откриват истината – тя е едва 15-годишна. И като малолетна няма право да участва в конкурса. „Ванила Нинджа“ са близо до дисквалификация, но все пак организаторите решават да не отменят решението си. Оказва се, че Триину ще навърши 16 години преди датата на полуфинала на Евровизия. Затова няма опасност EBU да блокира представянето на групата.
„Забраненият албум“