Българо-американските отношения водят своето начало официално от 1903 г.
Те претърпяват редица промени – от мисионерска дейност и американска подкрепа в борбата за независимост на България в края на 19. век, разширяване на търговските отношения в началото на 20. век, враждебност през Първата световна война, открити военни действия и бомбардировки през Втората световна война до идеологически сблъсък през Студената война, партньорство на България със САЩ и НАТО и все по-здрави политически, военни и икономически връзки в началото на 21. век.
От първите контакти до 1919 г. Американски мисионери в България Първите контакти между американци и българи в началото на 19. век стават благодарение на американските книги и американските мисионери. Първото американско литературно произведение, преведено на български, е въведението на Бенджамин Франклин към „Алманахът на бедния Ричард“ – „Пътят към богатството“, – изд. 1837 г. През 1839 г. протестантското общество Американски съвет за пълномощници в задгранични мисии изпраща първите мисионери в Отоманската империя с разрешение от отоманските власти да проповядват на християнското население. Един от тези мисионери – Илайъс Ригс – научава български и през 1843 г. публикува първото помагало по българска граматика за чужденци. Към края на 1850 година американските мисионери вече са отпечатили и разпространили вариант на Библията на български език. През 1860 г. Чарлс Морс публикува пълна българска граматика и съставя първия българско-английски речник.
През 1860 г. в Пловдив е открито първото американско мисионерско училище. Освен преподаване на Библията, там се изучава математика, физика, химия и английски език. През 1863 г. в Стара Загора е открито девическо училище. Двете училища се сливат и през 1869 г. стават основата на Американското училище в Самоков, който предлага на българите образование от американски тип.
„Робърт колеж“ към университета на щата Ню Йорк също играе важна роля за образоването на новия български елит. Той открива свой клон в Цариград през 1863 г., където се преподава математика, естествена история, икономика, логика, политическа история, международно право, философия и английски език. През 1868 г. половината студенти са българи. Трима бъдещи министър-председатели на България – Константин Стоилов, Тодор Иванчов и Иван Евстратиев Гешов учат там. Американските мисионери също така основават вестник „Зорница“, който излиза в продължение на седемдесет и шест години и предлага статии по въпросите на науката, историята и теорията и практиката на западната демокрация. В средите на българската интелигенция често се обсъжда моделът на американската република като един от моделите за независима България.
Протестантските мисионери имат ограничен успех в България. На дейността им се противопоставят българската православна църква и много от водачите на националното освободително движение, които не желаят да видят България разделена според религиозна принадлежност. Основаните от мисионерите училища и вестници обаче подпомагат изграждането на национално съзнание, а завърналите се в Америка мисионери често се превръщат за България в неофициални дипломати.
Американски дипломати и журналисти за независимостта на България От 1393 до 1878 г. България е в рамките на Османската империя. През април 1876 г. /май по нов стил/ група български радетели на каузата за национална независимост оглавяват въстание против османското владичество, което обхваща различни части на страната. На въстанието липсват добър план, добра екипировка и ръководство, затова то претърпява неуспех. То е последвано от сурови наказателни мерки и кланета. Българските студенти в цариградския „Роберт Колеж“ представят историите за кланетата на вниманието на преподавателя д-р Албърт Лонг и на изпълняващия длъжността директор на „Роберт Колеж“ д-р Джордж Уошбърн, който изпраща писма до Едвин Пиърс, цариградския кореспондент на лондонския „Дейли Нюз“. На 23 юни Пиърс пише първата си статия за „зверствата в България“. Статията води до въпроси в английския парламент и министър-председателят Бенджамин Дизраели призовава да бъде направено официално разследване.
Генералният консул на САЩ в Цариград Юджийн Скайлър предприема пътуване из българските територии на Османската империя през юли и август 1876 г., за да проучи сведенията за зверствата. Към него се присъединява американският журналист Джанюариъс Макгахан по поръчка на „Дейли Нюз“. Макгахан пише поредица от ярки статии за кланетата, особено за станалото в българското село Батак, където според него са избити всички жители. Тези разкази, публикувани от пресата в Англия и другаде в Европа, а по-късно отпечатани като брошури, събуждат повсеместен гняв към османското правителство. През ноември 1876 г. генералният консул Скайлър и княз Церетелев публикуват изцяло своя доклад, като по тяхна преценка в резултат от въстанието са били убити 15 000 българи. По същото време доклад на британския дипломат Уолтър Баринг посочва 12 000 жертви. В добавка на описаните репресии и кланета този доклад съдържа първата карта на българското население в региона.
За решаване на проблемите, породени от Балканската криза, в Цариград е свикана конференция на посланиците на Великите сили. Поводът са въстанията в Босна и България, както и започналата война на Сърбия и Черна гора срещу Османската империя. На конференцията посланиците на Великите сили предлагат проект за създаването на две български автономни области, които да включват териториите на общините под диоцеза ва Българската Екзархия. Османската империя отхвърля плана с мотива, че всички права на жителите на империята ще бъдат гарантирани в нова конституция. На 19/31 март 1877 г. в Лондон представители на Великите сили правят последен опит за мирно решаване на кризата, като подписват Лондонския протокол, задължаващ Османската империя да изпълни решенията на Цариградската конференция. След отказа на султана да изпълни решенията от протокола, Руската империя обявява война на Османската империя. През 1877 г. руската армия минава през Румъния, прекосява Дунава и разгромява турската армия след боевете при Плевен и Шипченския проход. /Вж. Руско-турската война 1877 – 1878 и История на България. Настъплението на руската армия е отразявано в британската преса от Макгахан и други журналисти.
Благодарение най-вече на докладите на Макгахан и на американските мисионери в България, американската общественост симпатизира на българската кауза. Турското правителство обвинява генералния консул Скайлър в предубеденост и в нарушаване на дипломатическата практика. През май 1878 г. американското правителство отзовава Скайлър от Цариград.
С разгрома на своята армия турците са принудени да подпишат прелиминарния Санстефански мирен договор, който предоставя обширни територии на България като автономно трибутарно княжество. Британското, италианското и френското правителство обаче са против излаза на новата държава на Бяло море, опасявайки сеот засилването на руското влияние там, а Австро-Унгария обвинява Русия за нарушаване на договорките от Райхщатското споразумение. През 1878 г. с Берлинския договор, подготвен главно от германския канцлер Ото фон Бисмарк и от британския министър-председател Бенджамин Дизраели, картата на България е прекроена, при което Нишко и Пиротско са дадени на Сърбия заради участието ѝ във войната, части от източна и южна България са върнати на Турция, част от южна Добружа – на Румъния като компенсация за анексията на Южна Бесарабия от Русия, а почти цяла Македония остава под турска власт. Берлинският договор създава Княжество България, васално на Турция. Принц Александър Батенберг, племенник на цар Александър Втори, е първият княз.
Загубата на земи, които българите смятат за част от своята родина, предизвиква силно недоволство в България. За следващите шейсет години основно цел на външната политика на България става обединяването на тези територии.
Американски изолационизъм и колеблива дипломация
През 19. век дипломатическите контакти между Америка и България са малко, за сметка на търговските и културни връзки. През 1893 г. България бележи скромно участие на световното изложение в Чикаго. Българският писател Алеко Константинов посещава изложението и написва пътеписа „До Чикаго и назад“, в която представя Америка като лидер в технологиите и като земя на неограничените възможности. Книгата прави силно впечатление на много представители на българската интелигенция и оформя тяхната представа за Америка.
През 1886 г. руското правителство, което подозира княз Александър Батенберг в либерални пристрастия, организира преврат в България. Княз Батенберг абдикира, а българското правителство поставя на негово място германския принц Фердинанд I Сакскобургготски.
САЩ правят плахи опити да установят дипломатически отношения с България през 1901 г., но избраният от Вашингтон дипломат не е приет от българското правителство, тъй като седалището му е в Цариград, а не в княжеството.
Най-после на 19 септември 1903 г. Джон Б. Джаксън, извънреден и пълномощен министър за Гърция, Румъния и Сърбия, представя на княз Фердинанд документите си за акредитация, както и писмо за акредитиране от американския президент Теодор Рузвелт. Тази дата бележи установяването на дипломатическите отношения между България и Съединените щати. Княз Фердинанд вдига в софийския си дворец тост за американския президент на английски език, а оркестърът изпълнява американска музика, но все още САЩ не признават напълно България като независима държава, защото по договор тя не е суверенна.
През 1908 г., когато вниманието на великите сили е насочено към анексирането на Босна от Австро-Унгария, на 22 септември княз Фердинанд обявява България за независима държава и приема титлата цар. На 3 май 1909 г. САЩ признават независимоста на България, а американският президент Уилям Хауард Тафт поздравява цар Фердинанд за приемането на страната ни в общността на суверенните и независими държави!120 години дипломатически отношения между България и САЩ
На 12 януари 1912 г. в София е открита Консулска служба, която се отчита пред генералния консул в Букурещ. Първият служител в американското консулство в България всъщност е български поданик на име Асен Кермекчиев, който по-късно приема името Ейс Кермек – бизнесмен, лекар и журналист. Кермекчиев работи за американското правителство и по времето, когато участва в Балканската война – дори на фронта той получава похвали за опазването на живота и собствеността на американски граждани. Той е и основател на първата Американска търговска камара в София.
Консулската служба се трансформира в Генерално консулство на 22 февруари 1915 г. с назначаването на Доминик Мърфи.История на отношенията между САЩ и България
През 1912 и 1913 г. България води две войни в опит да си възвърне от съседите териториите, които смята по право български. И през двете войни САЩ запазват неутралитет.
България и САЩ през Първата световна война
Когато през юли 1914 г. започва Първата световна война, и България, и САЩ остават неутрални. САЩ не желаят да се наместват в европейския конфликт, докато България изчаква да предвиди коя страна – Антантата или Централните сили – ще ѝ помогнат да си върне Одринска Тракия, Южна Добруджа и Македония.
На 10 септември 1914 г. Стефан Панаретов, бивш преподавател в цариградския „Роберт Колеж“ представя своите акредитиви на президента Уилсън във Вашингтон и става първият посланик на България в САЩ. Няколко месеца по-късно – през 1915 г. – Доминик Мърфи заема поста генерален консул в София и е първият американски дипломат със седалище в България.