Теодоси Петров Даскалов е български офицер (генерал от пехотата), министър на войната в периода от 24 януари 1938 до 11 април 1942 година. Екзекутиран от комунистическия режим на 1 февруари 1945 година след издадена смъртна присъда от т. нар. Народен съд.
Биография Теодоси Даскалов е роден на 2 септември 1888 г. в село Горско Сливово, Севлиевско. Внук е на просветния деец Бачо Киро – син на дъщеря му Димитра Бачо-Кирова. През 1907 година завършва Военното училище в София. Офицер от артилерията, той участва в Балканските войни и в Първата световна война като командир на батарея, а след това на отделение в Пети артилерийски полк.
През декември 1920 година Теодоси Даскалов е освободен от армията, но през ноември 1924 година е върнат на служба. През следващите години заема за кратко различни постове – главен редактор на военните издания, началник на отделение в генералния щаб, началник-щаб на Пети пехотен дунавски полк, командир на Пети артилерийски полк, преподавател и инспектор на класовете във Военното училище. През 1932 – 1934 година е военен аташе в Италия, а след връщането си в България става началник-щаб на Трета военноинспекционна област (1934 – 1935), командир на Пети пехотен дунавски полк (1935 – 1936) и началник на гарнизона в Плевен (1936 – 1938).
На 24 януари 1938 година Даскалов е избран за министър на войната във второто правителство на Георги Кьосеиванов и остава на този пост в следващите му кабинети, както и в първото правителство на Богдан Филов. Той е противник на влизането на България в Тристранния пакт, но на 1 март 1941 година с подписвнето на договора за това присъединяване генерал Даскалов издава заповед номер 82, според която Германия има право да внася в България оръжие без мито.Никола Радев, Истина без давност, 1983 В крайна сметка на 11 април 1942 година Даскалов е отстранен от Министерския съвет и е уволнен от армията с чин генерал от пехотата.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Теодоси Даскалов е осъден на смърт от т.нар. Народен съд и е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София, заедно с други видни държавни и обществени дейци.
Военни звания Подпоручик (15 август 1907) Поручик (4 септември 1910) Капитан (1 ноември 1913) Майор (1918) Подполковник (3 октомври 1928) Полковник (30 януари 1930) Генерал-майор (6 май 1936) Генерал-лейтенант (3 май 1939) Генерал от пехотата (11 април 1942)
Награди Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас Орден „Св. Александър“ III степен без мечове и V степен с мечове Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен
Съчинения Артилерията в боя, София, 1937, Военна библиотека, кн. 95, 226 с. Подготовката на държавата за война, София 1943, 108 с.
Литература „Сборник Бяла черква“", автор Николай Теодосиев, 2017, с. 791 – 800
Бележки
Външни препратки Форуми „Бойна слава“ – Даскалов, Теодоси Петров
Категория:Български генерали от пехотата Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни аташета в Италия Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Министри на отбраната на България Категория:Двадесет и седми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в област Ловеч Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд Категория:Жертви на Народния съд Категория:Починали в София