Борѝлов синодик („Синодик, който се чете в първата неделя на Великия пост“) е среднобългарско книжовно произведение от началото на XIII век. Той е важен извор за историята на Второто българско царство.

На 3 ноември 2017 г. Бориловият синодик е включен в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.

Създаване и допълване Създаден е във връзка със събора срещу богомилите, свикан от цар Борил през 1211 г. Тогава по царско нареждане е преведен на български език гръцкият Синодик от 843 г., съдържащ опровержения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространени във Византия.Успенский Ф. И. Синодик в Неделю Православия: Сводный текст с приложениями. Одесса, 1893. Към превода е прибавена отделна глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилите.

По-късно Бориловият синодик е допълнен с разказ за възстановяването на Търновската патриаршия през 1235 г. и с поменик на български царе, царици, патриарси, митрополити и боляри.

След падането на Търново под османска власт (1393 г.) той е пренесен и разпространяван в Сърбия, Молдавия и Русия, където по негов образец са съставени местни синодици.

Преписи Палаузов сборник Най-ранният запазен препис на Синодика датира от края на XIV век. Намерен е в Търново от Николай Палаузов, а сега се пази в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 289.Тотоманова, А. Синодик царя Борила в сборнике Палаузова. – В: XXI ежегодная богословская конференция. Церковно-историческия исследования в контексте современной науки. Москва, 2011.

Някои текстове в Палаузовия ръкопис на синодика са съпроводени от музикални знаци.Лазаров, С. Синодикът на цар Борил като музикално-исторически паметник. – Известия на Института за музикознание, 7, 1960, 5 – 77; Тончева, Е. Музикални текстове в Палаузовия препис на Синодика на цар Борил (Палеографско изследване и музикален анализ). – Известия на Института за музикознание, 12, 1967, 57 – 159.

Дринов препис Втори, по-късен препис, направен през XVI век, е открит от българския историк и просветител Марин Дринов. Той също се съхранява в Националната библиотека в София – под № 432.

Бележки

Външни препратки откъс от Бориловия синодик кратко описание и дигитално факсимиле на най-стария препис на Синодика дигитално факсимиле на най-стария препис на Синодика

Издания Попруженко, М. Синодик царя Борила. Български старини, т. 8. София, 1928 Държава и църква през XIII век: Преписка на българите с папа Инокентий III, Синодик на цар Борил. С., 1999, 55 – 88, 97 – 105 (Славянска библиотека. Серия Slavia Orthodoxa). Ив. Божилов, А.-М. Тотоманова, Ив. Билярски. Борилов синодик – издание и превод. С., ПАМ, 2011.

Категория:Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Извори за българската история Категория:Среднобългарски език Категория:Български ръкописи Категория:Исторически книги