Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Формиране Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк е формиран на 15 октомври 1912 година в Мустафа паша под името Петдесет и осми пехотен полк от първите дружини на 10-о, 16-о и 25-о полково окръжие и е подчинен на 11-a пехотна дивизия. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 81

Балкански войни (1912 – 1913) Полкът участва заедно с Лейбгвардейския конен полк в превземането на Одрин на 13 март 1913 г. – като лява колона настъпва и превзема Кавказтабия. 58-и пехотен полк (3 дружини) е оставен на гарнизонна служба в Одрин – част от окупационния корпус в Източна Тракия. След края на Междусъюзническата война (1913) през юли 1913 се демобилизира.

Първа световна война (1915 – 1918) Полкът действа и по време на Първата световна война (1915 – 1918), като е формиран на 11 септември 1915 година в Свищов под името 58-и пехотен резервен полк от 33-ти пехотен свищовски и 34-ти пехотен троянски полкове, и влиза в състава на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия.

58-и пехотен полк в състава на 1 бригадаДошкинов, П., Есенното сражение на Македонския боенъ театъръ – 1916 г., София, 1948, стр. 56 на Трета пехотна дивизия, командвана от генерал-майор Никола Рибаров, участва в Леринската операция през август 1916 г.

През октомври и ноември 1916 г., полкът под командването на подполковник Тороманов участва в първите сражения в завоя на река Черна.

В периода 1 януари–16 март 1917 командир на 58-и пехотен полк е Петър Мидилев.

58-и пехотен полк, заедно с 17-и, 33-ти и 34-ти пехотни полкове и Девети артилерийски полк участва в боевете при Дойран. На 24 юни 1918 г. в е свален с артилерийски огън наблюдателен английски самолет, който пада в телените мрежи на главната позиция на 58-и полк. На височините северно над Дойранското езеро (септември 1918 г.) се отличава левофланговата дружина на майор Гечев. На малък хълм, 3 – 4 км от Дойран, се намира полковото гробище на загинали при настъплението през 1915 г. войници от 58-и пехотен полк. Там е бил погребан полковник Коста Каварналиев, а през 1918 г. тук Девета пехотна Плевенска дивизия изгражда в негова чест внушителен паметник, който е разрушен в 1945 г.

До село Цапари близо до град Битоля са погребани 207 войника от 58 полк, както и от Трети пехотен бдински полк, Петнадесети пехотен ломски полк, Шестнадесети пехотен ловчански полк, Петдесет и първи пехотен полк, Петдесет и пети пехотен полк, Петдесет и осми пехотен плевенски полк, Първи планински артилерийски полк, Дванадести артилерийски полк, Деветнадесети артилерийски полк и 6-а Пионерна дружина. Мраморните паметници над гробовете на седемте офицери в двора на църквата „Свети Георги“ (един от тях е на подпоручик Владимир Пюскюлиев от Свищов от 2-ра рота на 58-и пехотен полк) са единствените останали български офицерски паметници в днешната Северна Македония. През 1970-те години войнишките кръстове и единият от скромните паметници на войнишкото гробище са заличени с багер, но гробовете остават непокътнати. Гробището е обновено през 2006 г. със съдействието на президента Георги Първанов и посланика на Република България в Македония генерал Михо Михов.www.focus-news.net.

За проявени бойни отличия във водените от полка боеве са наградени 293 души. ДВИА, ф. 365, История на фондообразувателя

През октомври 1918 година полкът е демобилизиран и разформирован, като кадрите от полка се връщат в 33-ти пехотен свищовски и 34-ти пехотен троянски полкове.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение: Числен състав Добитък Обоз Въоръжение Офицери: 45Чиновници: 3Подофицери и войници: 4189 Коне: 375 Обикновени коли: 46Товарни: 195Специални: 3 Пушки и карабини: 3290Картечници: 4

Втора световна война (1941 – 1945) През Втора световна война (1941 – 1945) на 23 юли 1941 година в Гюмюрджина е формиран т.нар. Гюмюрджински полк, който се състои от щаб на полка, Гюмюрджинска и Ксантийска пехотни дружини, Конен дивизион, Дедеагачка батарея и полково домакинство. Към полка се е числял и 21-ви граничен участък. Влиза в състава на 16-а пехотна дивизия. През март 1942 година е преименувана на 58-и пехотен гюмюрджински полк. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната. За проявени героизъм и безстрашие при водените боеве с Военен орден „За храброст“ са наградени 22 офицера и 154 войника. На 11 юли 1945 година полкът е демобилизиран и през септември е разформирован.

Гробовете на падналите се намират на българското военно гробище в гр. Харкан, Южна Унгария, на около 8 км северно от река Драва.

Наименования През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации: Петдесет и осми пехотен полк (15 октомври 1912 – юли 1913) Петдесет и осми пехотен резервен полк (11 септември 1915 – октомври 1918) Гюмюрджински полк (23 юли 1941 – март 1942) Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк (март 1942 – септември 1945)

Командири Званията са към датата на заемане на длъжността. № звание име дати 1. Подполковник Стефан Панайотов Балканска война 2. Подполковник Стоян Тороманов 1915 – 1 януари 1917 3. Подполковник Петър Мидилев 1 януари 1917 – 16 март 1917 4. Подполковник Гаврил Личев Първа световна война Подполковник Васил Любенов 1941 Подполковник Благой Златанов 1944 Подполковник Димитър Тодоров 1944 – 1945

Бележки

Източници Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство

Категория:Български полкове от Балканската война Категория:Български полкове от Междусъюзническата война Категория:Български полкове от Първата световна война Категория:Български полкове от Втората световна война Категория:История на Гюмюрджина Категория:Военни формирования, формирани през 1912 година Категория:Основани в България през 1912 година