Бешище

Бешище или Бешища (; ) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География Селото е разположено в планината Козяк, в ридско-планинския дял на областта Мариово, от дясната страна на Църна, южно от общинския център Прилеп. Селото е планинско, на надморска височина от 900 метра. От Прилеп е отдалечено на 43 km. Има много голямо землище от 67,1 km2, от което обработваемите земи са 1700.8 ха, пасищата 2867,8 ха, а горите 2038 ха.

История Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним *Бєшишти < -itji, който произхожда от личното име Бешо, хипокористикон от съкратеното име Беро в Беривой, Берислав и т. н., наред с Беко, Бечо, Бецо, като точно съответствие са сръбските и хърватски топоними Бешичи в Черна гора и в Сплитско.

Античност и Средновековие В землището на Бешище в местността Горни лозя (Горни Лозја) има римско, в местността Огради – средновековно селище, а в местността Турчия (Турчија) има средновековен некропол.www.kralemarko.org.mk Църквата в селото „Света Петка“ („Света Параскева“) е средновековна.

В Османската империя Османски статистики Ханета Неженени Вдовици Годишен приход Дефтер № 4 от 1476/77 г. 26 3 3 1930 Дефтер № 16 от 1481/82 г. 34 2 2561 Дефтер № 73 от 1519 г. 82 9 6 4770 Дефтер № 149 от 1528/29 г. 71 18 6 5605 Дефтер № 232 от 1544/45 г. 75 8 3805 В списък (иджмал дефтер) на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година е отбелязано село Бешище с 62 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).

В XIX век Бешище е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бешище (Bechischté) е посочено като село със 137 домакинства и 548 жители българи и 14 цигани.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бешища има 1047 жители, от които 960 българи християни, 75 власи и 12 цигани.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бешища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 157 къщи.

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Бешища има 1280 българи екзархисти и работи българско училище. Към 1906 – 1907 година енорийски свещеници в Бешища са Петко поп Спиров, живеещ във ВитолищаЦентрален държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 85 (Регистър на венчилата в с. Бешища, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Петко Попспиров.) и Крайо Поппетков, който е свещеник и в Манастирец.ЦДА, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 86 (Регистър на венчилата в с. Бешища и в с. Манастирец, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Крайо поп Петков. Ч. 1.)ЦДА, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 86 (Регистър на венчилата в с. Бешища и в с. Манастирец, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Крайо поп Петков. Ч. 2.)

Според Георги Трайчев Бешища има 170 къщи с 1047 жители българи. Селото пострадва по време на гръцката пропаганда 1904 – 1908 година, в която дава над 30 жертви, а българското училище е затворено, благодарение на усилията на андарта от Бешища Цицо.Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бешище е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. По време на Първата световна война Бешище е част от територията, управлявана от българските власти. То е отделено в самостоятелна община в Битолска селска околия и има 1043 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.

По време на Втората световна война, през 1944 година в селото функционира районната трудово горска производителна кооперация „Победа“.ЦДА, ф. 89 (Министерство на земеделието), оп. 11, а.е. 37 (Преписки с областна служба по горите - Битоля по разрешаване строежа на дъскорезница на районната трудово горска производителна кооперация "Победа" - с. Бешище - Прилепска околия.)

Освен „Света Петка“, селото има и църква „Свети Илия“.

Преброявания Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Общо 1101 1228 1171 1016 238 109 93 22 северномакедонци 1224 1169 1014 238 108 93 22 албанци 0 0 2 0 0 0 0 турци 0 0 0 0 1 0 0 роми 0 0 0 0 0 0 0 власи 0 0 0 0 0 0 0 сърби 4 2 0 0 0 0 0 бошняци 0 0 0 0 0 0 0 други 0 0 0 0 0 0 0

Личности

Родени в Бешище Видан Найдов, македоно-одрински опълченец, четата на Милан Гюрлуков Груйо Поппетко, поп, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Гьоре Коле, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище и помощ на българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 4 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Илия Стойков или Читов (Илиас Стоикос, или Цитос), капитан I клас от гръцката въоръжена пропаганда в Македония Мицо Т. Стоянов (? – 1907), четник на ВМОРО, убит в селото от андарти Петър (Петрос), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Пеце (Пецис), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Ристе Петре Руле, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Стоян Недялков Йовчев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 23, л. 16 Стоян Цицов (Стефос Цицу), ренегат от ВМОРО, андартски капитан Съботко Недан, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „извършване на въоръжено нападение против държавния конак в нахията Витолище и против казармата, упортеба на оръжие срещу султанската войска, при която е ранен жандармеристът Абас“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Христо Бешищки или Арапов (Христос Бешищянос или Арапис), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Христо Кривечев (Христос Кривецис), агент III клас на гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Починали в Бешище Асен Паунов Цветанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1

Бележки

Категория:Села в община Прилеп