Никола Димитров Недев е български офицер, генерал-майор, военен историк и политик. Министър на вътрешните работи и народното здраве на България в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов в периода 14 ноември 1938 – 15 февруари 1940 г.
Братовчед на ген.-лейт. Никола Михов и на ген.-майор Иван Иванов – тримата са потомци на рода Моллови.
Биография Произход и образование Роден е на 7 юли 1886 г. (20 юли 1886 г. – нов стил) в гр. Велико Търново в семейството на Димитър поп Недев Михов и съпругата му Мария поп Маркова Стоянова Недева. Баща му е възрожденски учител и дългогодишен секретар на Н.В. Преосвещенство св. Търновски Иларион Макариополски, а след неговата кончина през 1875 г. и на Митрополит Климент Търновски – Васил Друмев.
Никола Недев завършва основно образование в родния си град. Увлича се по рисуването и скулптурата, като мечтата му е да учи архитектура. Тъй като в България все още няма факултет по архитектура, Никола се насочва към желаната по това време професия на военен и се записва във Висшето военно училище в София. Завършва като отличник на 27-и артилерийски випуск на 15 август 1907 г. и с първи офицерски чин – подпоручик е назначен за взводен командир на 5-и артилерийски полк в Шумен. На 1 януари 1908 г. е назначен в Софийския крепостен батальон на длъжност взводен командир.Руменин, с. 313 Воден от стремежа за самоусъвършенстване Никола Недев решава да продължи образованието си в елитна европейска военна академия. През септември 1911 г. печели с отличие конкурсен изпит във Висшата военна академия „Екол д’ьо Гер“ в Брюксел, Белгия. Същата година сключва брак с Цветанка Гаврилова Грозданова (1892 – 1984) – дъщеря на народния представител, юрист и запасен майор Гаврил Грозданов. Двамата заминават за Брюксел, където той следва в Генерал-щабната академия, а тя – пиано в музикалната академия. Семейство Недеви имат две деца: дъщеря Руска Недева-Куцуоглу (1915 – 2010) и син Димитър Недев (1916 – 1980).
Професионална кариера Балканска война (1912 – 1913) След като противоречията между съюзените балкански държави (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя се оказват нерешими с политически и дипломатически средства, започва война между тях. Българската войска мобилизира за няколко дни, от 17 септември 1912 г. с буен, неудържим ентусиазъм, около 600 000 души, от които 350 000 са на фронта със 700 оръдия. Мобилизираните войски на Сърбия, Черна гора и Гърция са общо 295 000 души с 648 оръдия. В българската войска постъпват като доброволци много писатели, художници, скулптори, артисти. В редовете на войската са зачислени и 14 760 души от Македония и Одринска Тракия, които са организирани в дружини и бригади на т.нар. Македоно-Одринско опълчение, с командир генерал-майор Никола Генев. На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война. Поручик Никола Недев се представя в Софийския крепостен батальон и поема командването на 3-та батарея от лекото обсадно отделение. Командир на батальона е подполковник Стефан Славчев. Този артилерийски полк спада към Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов), която се насочва и обкръжава Одринската крепост, защитавана от „ферик“ (“железния“) Мехмед Шукри паша. Офицерите от ръководството на Втора армия – генерал-лейтенант Никола Иванов и генерал-майор Георги Вазов, полковник Никола Жеков, майор Иван Вълков и др., както и командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Васил Кутинчев застъпват мнението, че само с открит щурм трябва да се превземе укрепеният Одрин, а не както смята Главното командване (генералите Михаил Савов, Иван Фичев, Радко Димитриев и др.), че Одрин ще капитулира от глад. Този щурм се провежда от наши и сръбски части, с командващ генерал Степан Степанович в Източния сектор от 11 до 13 март 1913 г. под общото командване на генерал-майор Георги Вазов. За негов адютант е назначен поручик Недев. След превземането на неприятелските позиции в този сектор (Маслак, Сапунджилар, Ескикумлек и др.) и на фортовете Яйваз-баба, Хаджи-олу, Кастенлък и др., Одринската крепост капитулира на 13 март 1913 г. Шукри паша е пленен и е представен на генерал-лейтенант Никола Иванов и на Н.В. цар Фердинанд Първи, а българските полкове минават в церемониален марш пред своите генерали. Този момент е може би един от най-щастливите и неповторими мигове от живота на българските войни в Балканската война, респективно и в живота на поручик Недев. В световната преса са поместени много материали за победата на българската армия, особено по отношение на тактиката, водена от българските командири, тъй като Одринската крепост се е считала за непревземаема.
Учение в Брюксел и мобилизация След края на Балканската война Никола Недев за кратко отново се връща в Брюксел, за да продължи висшето си образование. Курсът на обучение е променен и допълнен със знанията от опита на българската войска при Одрин, след като Никола Недев е поканен от ръководството на университета да запознае колегите и преподавателите си със стратегията и тактиката на нашата армия. Превземането на Одрин получава широк отзвук в цял свят и темата е добавена в изпита, с който офицерите завършват Висшата военна академия „Екол д’ьо Гер“ в Брюксел. Когато започва Първата световна война през 1915 г. е назначен за командир на батарея в Шуменския крепостен батальон с командващ Петко Вълчанов. На 1 август 1914 г. Н.В. цар Фердинанд Първи подписва Указ за създаването на Военно-историческа комисия към Щаба на войската. Пред пролетта на 1915 г. капитан Недев е преместен в София и е назначен за подпредседател на тази комисия.
Първа световна война (1914 – 1918) Първата световна война (тогава наричана Голямата война) започва през 1914 г. между 2 групировки от държави: Антантата или Съглашението (Франция, Великобритания, Руската империя, Сърбия и др.) и Централните сили или Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и от 14 октомври 1915 г. Царство България). Войната завършва на 3 октомври 1918 г. с капитулация на Централните сили.
На 23 септември 1915 г. в страната е обявена обща мобилизация, а на 14 октомври 1915 г. е обявена война на Кралство Сърбия. Водят се сражения и с френски и английски войски в Македония до края на ПСВ. На 1 септември 1916 г. започва войната ни с Кралство Румъния и с помагащата и Руска империя. През 1918 г. след пробива в Добро поле и последващото Солунско примирие, на 29 септември 1918 г. Царство България капитулира. Ньойският мирен договор се подписва на 27 ноември 1919 г., а се ратифицира на 9 август 1920 г. Загубите ни при завършване на войната са: 105 000 убити, над 150 000 ранени /от тях 60 000 остават инвалиди/. Материалните разходи за военните действия са 7 млрд. лева, а стопанските загуби и дълговете от Ньойския договор – 100 млрд. лева. С началото на мобилизацията през септември 1915 г. капитан Никола Недев е назначен за офицер за поръчки в щаба на 8-а дивизия в Стара Загора. През започналата война той служи в щаба на същата дивизия, а в боевете при Тутракан командва батарея. През юли 1916 г. е назначен за командир на новосформираща се гаубична батарея във 2-ри тежък артилерийски полк (с командир полковник Ангел Ангелов), с който взема участие при операциите в Добруджа. След една тежка операция от апендисит е назначен в бреговата артилерия на гр. Варна. В края на 1917 г. Недев е назначен за командир на батарея, след което е началник на оперативната секция в 9-а пехотна плевенска дивизия на Дойранските позиции където през 1918 г. завършва войната. Като адютант на ген. Владимир Вазов заедно с щаба на дивизията се прибира в Плевен.
След Първата световна война На 16 юни 1919 г. майор Недев е назначен за помощник-началник на историческото отделение в щаба на армията. Тази длъжност се доближава най-много до призванието му. Сега той ще има възможност да събере и подреди материалите за книгите, които е замислил да напише за прославените български бойци. В началото на 1920 г. е делегиран за военен представител на правителството към Окупационната комисия в България за контролиране разпоредбите на Ньойския договор (определяне на територията, границите, репарациите, разоръжаване и т.н.). Правителството се спира на Никола Недев като доказано честен и храбър военен, патриот, владеещ 4 европейски езика. Благодарение на неговия такт и умение за водене на преговори, освен смекчаващи условия за България, той издейства и малка териториална облага при определяне на границата с Гърция, като я премества с няколко километра в полза на България.
През 1922 г. той с незавършилите военните академии в Петербург, полага специален изпит, представя своята дисертация и след защитата ѝ му се признава правото на завършил Генерал-щабна военна академия. Същата година е назначен в Генералния щаб, като същевременно изнася лекции по военна история във Военното училище. След Деветоюнския преврат от 1923 г. подполковникът от запаса Дамян Велчев (един от организаторите на Военния съюз, а от 1927 г. – политически кръг „Звено“) е върнат във войската и е назначен за помощник-началник на Военното училище – а от 1927 г. и за началник. Възмутен от липсата на военна дисциплина при това назначение, Никола Недев отказва да бъде преподавател във Военното училище и приема предложението за работа като редактор на военните издания. Избрал отново бойната служба, подполковник Недев от 25 август 1923 г. до 13 септември 1924 г. е командир на 18-и пехотен етърска дружина във Велико Търново. През септември 1924 г. е назначен за началник на тактическата подготовка в щаба на 1-ва пехотна дивизия – София и едновременно преподавател във Военната академия. През 1925 г. е назначен за началник на секция в Щаба на войската, а през 1927 г. – за началник-щаб на 1-ва Софийска дивизия.
От 1925 г. до 1928 г. подполковник Никола Недев е ръководител на Военното разузнаване. С указ №176 ог 27 декември 1891 г. се създава учебно бюро, осигуряващо военна информация. Така се поставя началото на изграждане на апарата на военните аташета. През 1903 г. се създава на негово място Информационна бюро, което организира получаване и използване на информация и от закрит характер. През 1907 г. (указ №190 от 31 декември 1907 г.) то е преобразувано в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на войската. На него се подчинява апаратът на военните аташета. (Указът влиза в сила от 12 януари 1908 г. – по нов стил, датата е обявена с министерска заповед № ОХ-49 ог 11 февруари 1997 г. за официален празник на военното разузнаване).
Литературна дейност На Дойранските позиции у Недев се ражда идеята да увековечи в книга подвига на плевенските полкове. През 1921 г. Никола Недев издава на балгарски език книгата „Дойранската епопея: 1915 – 1918 г.“ С Дойранската епопея българското войнство доказа на света и на гордия Албион, че не може да бъде сразен народ, който се бори за идеала на Освобождение и Обединение. „Дойранската епопея“ е една от най-хубавите книги – апотеоз на героизма, храбростта и родолюбието на българските войни през Първата Световна война. Описана е победната битка на 9-а пехотна Плевенска дивизия, с командир генерал-майор Владимир Вазов, както и полковете, които влизат в нейния състав: 4-ти Плевенски пехотен полк /армейски резерв/ с командир подполковник Георги Танев /към 1.10.1915 г./ 17-и Доростолски полк с командир подполковник Емануил Павлов /към 1.10.1915 г./ 33-ти Свищовски полк с командир подполковник Константин Попов /към 1.10.1915 г./ 34-ти Троянски пехотен полк /дивизионен резерв/ с командир подполковник Пано Маринов /към 1.10.1915 г./ 57-и Драмски пехотен полк с командир подполковник Димитър Икономов /към 1.10.1915 г./ 58-и Гюмюрджински пехотен полк с командир подполковник Стефан Тороманов /към 1.10.1915 г./