Мария Димитрова Станкова е българска писателка, поетеса и сценаристка.
Биография Родена е през 1956 г. в Бургас. През 1975 г. завършва СМУ „Панайот Пипков“ със специалност виолончело, а през 1978 г. – ИМХК към Българската държавна консерватория със същата специалност. От 1979 до 1982 г. работи помощник-режисьор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, а от 1982 до 1987 г. – като помощник-режисьор в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Работила е като редактор във в-к „Литературен форум“ и списание „Заедно“. През 2005 г. работи като сценарист в предаването „Защо не“ с Мартина Вачкова. По-късно е главен редактор на списанията „Книгите днес“ и „Мъжът“ и сценарист на кукленото политическо шоу „Говорещи глави“ по TV7.
През 1998 г. излиза първата ѝ книга – „Наръчник по саморъчни убийства“ със съдействието на фондация „Сорос“. Книгата става „Книга на годината“ на конкурса, организиран от фондация „Огнище“. През 1999 г. пиесата ѝ „За ръбовете на кръга“ печели трета награда на Конкурса за млада българска драматургия, организиран от фондация „Концепция за театър“ и специалната награда на името на Маргарит Минков за философско осмисляне на действителността. През 2000 г. идеята ѝ за сценарий „Катунарка“ печели наградата на СФД. През същата година разказът „Балкански напеви“ печели единствената награда за проза в конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов.
През 2002 г. сценарият ѝ „Маймуни през зимата“ печели субсидия на НФЦ. Филмът е завършен (реж. Милена Андонова). „Маймуни през зимата“ печели наградата на Фестивала в Карлови Вари, „Златна роза“ на фестивала във Варна и е определен да представлява България в конкурса за наградите „Оскар“. Филмът е награден и от НФЦ за най-добър филм за 2006 г.
През 2003 г. радиопиесата ѝ „Житейският път на блатните скокливци“ е номинирана за наградата на Радио ВВС – Лондон. През 2004 г. сценарият ѝ със заглавие „Бюро за нестандартни услуги“ печели конкурса на БНТ за игрален филм с режисьор Николай Волев. (Филмът не е реализиран.) През 2006 г. филмът „След няколко часа“, по новелата ѝ „Часовникарят“, печели наградата за студентски филм „Рано Пиле“ и „Джеймисън“ (реж. Николай Тодоров).
Мария Станкова е публикувала поезия, проза и публицистика в списанията „Ах, Мария“, „Витамин В“ и „Съвременник“, вестниците „Култура“, „Капитал“, „Труд“ и „Сега“.
През 2007 г. романът ѝ „Трикракото куче“ печели Наградата на публиката в литературния конкурс „Български роман на годината“, организиран от фондация „ВИК“.
Библиография Проза „Наръчник по саморъчни убийства“ (1998) „Искам го мъртъв“ (1999) „Седем гневни жени“ (1999) „Каталог на душите По“ (2001) „Бейби лъжкиньо“ (2004) „Трикракото куче“ (2006) „Приказки от страната Поговория“ (2009) „Скука“ (2010) „Сузана и зяпачите“ (2012) „А Бог се смее“ (2016)
Поезия „Отвесни стихове по смисъла на Дао“ „Къси стихове“
Сценарии „Катунарка“ (2000) „Маймуни през зимата“ (2002) „Бюро за нестандартни услуги“ (2004) „Рут“ (2009)
Пиеси „Голямото кихотене“ (куклена пиеса) „За ръбовете на кръга“ „Триптих“ „Анатомия на паяжината“ „Миг от готови парчета“ „Тротоар“ „Естествен враг“ „Малката фея от изгубеното езеро“ „Приказна бъркотия“ „Карлсон“ (куклена пиеса)
Източници
Биография на Мария Станкова в Словото
Външни препратки Профил на Мария Станкова на сайта bgmovies.net Мария Станкова в Литературен клуб Произведения на Мария Станкова в Словото Мария Станкова на сайта на издателство „Жанет 45“
Категория:Български писателки Категория:Български автори на криминални романи Категория:Български сценаристи Категория:Български поетеси Категория:Възпитаници на Националната музикална академия Категория:Родени в Бургас