Ракле () е село в община Прилеп, Северна Македония.
География
Селото е разположено в югоизточното подножие на Бабуна планина в района на Раец, източно от общинския център Прилеп.
История
В XIX век Ракле е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1864 година.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бакле е посочено като село във Велешка каза с 60 домакинства и 276 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ракле има 580 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ракли е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 90 къщи.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ракле има 616 българи екзархисти. Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Ракле е Георги поп Ангелов.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 4 (Регистър на венчилата в с. Ракле, Прилепска каза, Велешка епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Георги поп Ангелов.) През учебната 1912/1913 година учителка в селото е Фания Христова.
Край село Ракле се намира връх Ножот, на който на 14 юли 1907 година се води една от най-кръвопролитните битки на революционното движение на българите от Македония и Одринско срещу османски войски останала в историята като Битката на връх Ножот.
Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, всички северномакедонци.
Личности Родени в Ракле Алекса Н. Стоянов (? - 1903), четник от ВМОРО, убит при Никодин Милан Николов (? - 1907), четник от ВМОРО, убит при Ясенова глава Тале Ангелев Карев, български революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Прилеп