Мажучище () е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География Селото е разположено в областта Пелагония, северно от град Прилеп.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов първоначалното име е *Мажевичища, патронимично название на -ишти < -itji с неясна основа.
В Османската империя Църквата „Света Богородица“ е от XVIII век.Црквата Света Богородица во село Мажучиште и нејзиното место во доцновизантиската уметност на Македонија, Balcanoslavica 28-29, Прилеп 2001, 131-161.
Селото е споменато в Трескавицкия поменик в XVII–XVIII век като Мажовища, Мажювичища.
В XIX век Мажучище е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мажовичище (Mayovitchischté) е посочено като село с 34 домакинства със 134 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мажуйчища има 320 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мажучища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 48 къщи.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мажуйчища има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Мажучище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Мажуйчища е част от Долненска община в Прилепска околия на Битолски окръг и има 357 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 8.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война в Мажучище функционира читалище „Христо Ботев“.Централен държавен архив, ф. 264К, оп. 1, а.е. 6929. Според полицейски източник на 17 септември 1942 година комунистическа банда от 20 души напада селото, събира местните жители в центъра, където се произнасят речи и насилствено взима храна.Българското управление във Вардарска Македония (1941-1944). Документален сборник, Държавна агенция „Архиви“, София 2011, с. 246, 293, 304.
Според преброяването от 2002 година селото има 346 жители, от които 345 северномакедонци и един непосочен.
Личности
Родени в Мажучище Бойко Наумче от Марчувище, „укривател и водач на българските бунтовници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 7 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Димко Б. Чергов (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал при Топ. корита Коте Ристе от Марчувище, „укривател и водач на българските бунтовници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 4 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Мирчо Найденов (1878 - 1917), прилепски войвода на ВМОРО. Възможно е да е роден и в 1881 година в село Мало Коняри. Недан Трайков (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал при Трояци в сражение с турци Спирко Диме от Марчувище, „укривател и водач на българските бунтовници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 7 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Ташко Кондо от Марчувище, „укривател и водач на българските бунтовници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 4 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Бележки
Категория:Села в община Прилеп