Бога̀тско, в най-близкия български говор Бога̀цко, , Вогацико, катаревуса: Βογατσικόν, Вогацикон, старо Μπογκάτσκο, Богацко, Μπογατσικό, Богацико) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География Богатско е разположено в областта Населица в западните склонове на планината Саракина, на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас) южно от град Костур по главния път за Гревена. Южно от селото е разположен Богатският манастир „Св. св. Константин и Елена“.
История В Османската империя В XV век в Богачко са отбелязани поименно 180 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. В османските данъчни регистри от средата на XV век Богавецко е споменато с 30 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Димо, Папа Янос, Йорг, Никола, Тодор, Никола, Томо, Йорг, Арматуш, Томо, Манол, Срвит, Зимпор, Михал, Стефан, Тома, Никола, Димо, Гьорче, Коста, Коста, Тома, Мано, Койо, Гон, Флорс, Бойо, Дочо, Йорг, Койо и Манол, и две вдовици Йелена и Кала. Общият приход за империята от селото е 1877 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 117 Гробищната църква „Свети Безсребреници“ е от XVIII век. Едната от двете енорийски църкви – „Свети Йоан Златоуст“ е построена в 1760 година, но е изгорена от валахади от околните села в 1912 година. В 2016 година храмът е възстановен. Енорийската църква на селото е „Свети Апостоли“, разположена до „Свети Безсребреници“. Най-старата църква е „Свети Николай“ – вероятно от средата на XVIII век.
В средата на XVIII век в Богатско се изселват жителите на саракинското село Порос. Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Богачко (Bogatchko), Анаселица, са посочени като гръцкоговорещи.
Стефан Веркович в 1889 година описва селото като все още българско в начален стадий на погърчване, като посочва че в него живеят 1416 мъже и 1400 жени. В края на XIX век Богатско е паланка в Хрупищка нахия на Костурска каза и е първото гръцко селище южно от българо-гръцка етническа граница. От Богатско е революционерът и участник в Гръцкото въстание Маркос Драгумис, основател на големия гръцки род Драгумис. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вогачикон (Vogatchikon), Сисанийска епархия, живеят 4800 гърци.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Богацко (Богатско) има 1750 жители гърци. Според Кънчов към 1900 година в околията на Богатско все още продължава погърчването на местното българско население и в част от селата старото население е все още двуезично. Гръцкият език на жителите на Богатско е премесен с много български думи. Кънчов пише:
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Богатско има 2250 гърци и в селото работи гръцко училище.
Гръцки статистики от 1905 година показват Богатско като градец с 2500 жители гърци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vogatsiko .
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Богатско (Βογατσκόν), село в Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 2500 „православни гърци“. Според Халкиопулос Богатско е много модерна и важна паланка.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Богатсико като напълно гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година с Богатско има 13 гърци бежанци от Турция.
Населението на селото намалява поради постоянно изселване отвъд океана. По време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949) част от жителите на околните села се укриват в Богатско.
Край селото се появяват селищата Агиос Николаос, което в 1961 година има 4 жители, а в 1991 година – 226 жители и Ризо, в 1961 година с 333 жители, което обаче към 1971 година е заличено.
От 1997 година Богатско е център на дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).
+ Прекръстени с официален указ местности в община Богатско на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Коджа чифлик Τσιφλίκ Κοτζιᾶ Плая Πλαγιά местност ЮИ от Богатско, по десния бряг на Порос Горица Γκορίτσα Аграпидия Αγραπιδιά връх ЮИ от Богатско (Кастри) Сандово Σάτοβο Фитияс Φυτιάς местност Ю от Богатско при вливането на Порос в Бистрица
Личности
В Богатско са родени редица видни гръцки дейци, сред които най-известни са гръцкият лекар, общественик и деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония Йоанис Аргиропулос, гръцкият учен Атанасиос Русопулос, революционерът и политик Маркос Драгумис, андартският капитан Панделис Кандилас и други.
Литература Τζίφρας, Παρμενίων Ν., "Σύντομη ιστορία του Βογατσικού (Ν.Καστοριάς-Δ.Μακεδονίας)", Αθήνα 1992
Бележки
Категория:Села в дем Хрупища