Малка пластика или малка скулптура е жанр в скулптурата, обединяващ малки по обем произведения, най-често изработени от метал, порцелан, теракота, стъкло, камък и/или дърво. Малките пластики могат да бъдат фигурки с битов, хумористичен или сатиричен характер, портретни изображения, играчки, предмети с декоративна стойност. Малки пластики се изработват най-вече от професионални скулптори, но също и от занаятчии дърворезбари и грънчари.
Още в древността са изработвани малки пластики от глина, кост, камък, метал, с основно декоративно и ритуално предназначение (идолна пластика). Сред основните теми на малката пластика от древността е плодородието и свързаните с него пищни женски образи и подчертани детеродните им органи. Към древните малките пластики се причисляват също амулетите, каменните икони и оброчните плочки.
Характерни за малката пластика са изяществото и лаконичността на формата и композицията, ролята на детайла и вида обработка на материала.
Жанрът на малката пластика в България се развива сравнително късно, едва след Освобождението. До 1960-те години, когато жанрът добива широко разпространение, са единици творците, които работят в този жанр: Иван Лазаров, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Почти всички съвременни български скулптори са експериментирали в областта на малката пластика, но по-подчертан интерес към жанра проявяват Валентин Старчев, Тодор Цонев, Георги Чапкънов, Ставри Калинов, Теню Пиндарев, Слава Петрова, Крум Дамянов, Галин Господинов Вижте също Монументална пластика Декоративна пластика Идолна пластика
Източници Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
Категория:Скулптура