Алиса (персонаж на Луис Карол)

Алиса () е литературен персонаж и главна героиня в детския роман на английския писател Луис Карол „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и неговото продължение „Алиса в Огледалния свят“ (1871). Представена като дете от Викторианската епоха, тя попада в поредица от фантастични приключения: първо, след като пада през заешка дупка в чудатия свят на Страната на чудесата, а впоследствие – преминавайки през огледало в алтернативна реалност.

Героинята възниква от истории, които писателят разказва, за да забавлява сестрите Лидъл (Лорина, Едит и Алис) по време на гребни разходки по река „Айзис“, Англия, заедно с приятеля си Робинсън Дъкуърт. Макар да носи същото име като Алис Лидъл, изследователите не са единодушни относно степента, в която персонажът е вдъхновен от нея. Карол я описва като „обичаща и нежна“, „учтива към всички“, „доверчива“ и „изключително любопитна“. В литературната критика Алиса е възприемана както като умна, възпитана и скептична към авторитетите, така и като проявяваща по-негативни черти в поведението си. Външният ѝ образ претърпява промени – от първоначалния ръкопис „Приключенията на Алиса под земята“ до илюстрациите на политическия карикатурист Джон Тениъл в двете публикувани книги.

Алиса е възприемана като културна икона и често е описвана като отклонение от традиционния детски герой на XIX век. Успехът на двете книги за Алиса вдъхновява множество продължения, пародии и имитации, в които се появяват персонажи със сходен темперамент. Образът ѝ е интерпретиран чрез разнообразни критически подходи и е пресъздаван в редица адаптации, сред които се откроява филмът на Дисни от 1951 г. Продължаващата популярност на героинята се свързва със способността ѝ да бъде непрекъснато преосмисляна и адаптирана към различни културни и исторически контексти.

Характер Алиса е представена като измислено дете, живеещо в средата на Викторианската епоха. В „Алиса в Страната на чудесата“ (1865), чието действие се развива на 4 май, се приема, че героинята е на седем години.Jones, Jo Elwyn; Gladstone, J. Francis (1998). The Alice Companion: A Guide to Lewis Carroll's Alice Books. Washington Square, New York: New York University Press, с. 7Clark, Anne (1979). Lewis Carroll: A Life. New York: Schocken Books, с. 118 В продължението „Алиса в Огледалния свят“ (1871), чието действие се развива на 4 ноември, Алиса посочва възрастта си като седем и половина години. В текста на двете книги Луис Карол рядко коментира физическия вид на своята главна героиня.Brooker, Will (2004). Alice's Adventures: Lewis Carroll in Popular Culture. New York: Continuum, с. 106 Подробности за нейния измислен живот могат да бъдат открити в самите произведения: тя има по-голяма сестра, брат, домашна котка на име Дина, възрастна детегледачка и гувернантка, която ѝ преподава уроци от девет часа сутринта. В някакъв момент от предисторията си тя е ходила на дневно училище. В литературната критика героинята е характеризирана по различен начин – като принадлежаща към висшата класа,Kelly, Richard; Carroll, Lewis (2011). Alice's Adventures in Wonderland (ebook). Broadview Press, с. 11 средната класа, или част от буржоазиятаRackin, Donald (1991). Alice's Adventures in Wonderland and Through the Looking-Glass: Nonsense, Sense, and Meaning. New York: Twayne Publishers, с. 14

В статията „Алиса на сцената“ ("Alice on the Stage", април 1887 г.) Луис Карол описва героинята като „обичаща и нежна“, „учтива към всички“, „доверчива“ и „изключително любопитна, изпълнена с нетърпеливото удоволствие от Живота, което идва само в щастливите часове на детството, когато всичко е ново и прекрасно, а Грехът и Скръбта са само имена – празни думи, не означаващи нищо“. В критическите интерпретации Алиса е определяна като „невинна“, „с въображение“, интроспективна, като цяло добре възпитана, критична към авторитетни фигури и умна. Наред с това някои коментатори открояват по-негативни черти, като грубост в разговорите ѝ с животните в Страната на чудесата, насилствени действия срещу героя Бил Гущерът, когото рита във въздуха, както и липса на чувствителност и неучтиви отговори, отразяващи социалното ѝ възпитание.Cohen, Morton N. (1995). Lewis Carroll: A Biography. New York: Knopf, с. 137 Според Доналд Ракин, въпреки класовите и времевите предразсъдъци на Алиса, нейното безпокойство, сълзи, педантичност, самоуверено невежество, лицемерие, объркване и готовност да изостави борбите си в края на двете приключения, много читатели продължават да я възприемат като митично въплъщение на контрол, постоянство, смелост и зрял здрав разум.

Идентифицирането на Алиса с Алис Лидъл е предмет на спор. Част от критиците приемат, че образът е свързан с Лидъл или че тя е вдъхновила създаването му.Jones, Jo Elwyn; Gladstone, J. Francis (1998). The Alice Companion: A Guide to Lewis Carroll's Alice Books. Washington Square, New York: New York University Press, с. 7 Други изследователи подчертават, че Луис Карол е разглеждал главната героиня и Лидъл като отделни личности.Leach, Karoline (1999). In the Shadow of the Dreamchild: A New Understanding of Lewis Carroll. London, United Kingdom: Peter Owen Publishers, с. 163-174Woolf, Jenny (2010). The Mystery of Lewis Carroll. New York: St. Martin's Pres, с. 171-175 Самият Карол заявява, че неговият персонаж не е базиран на реално дете, а е изцяло плод на художествена измислица.Woolf, Jenny (2010). The Mystery of Lewis Carroll. New York: St. Martin's Press, с. 175

Развитие Алиса дебютира в първия чернови вариант на Луис Карол – „Приключенията на Алиса под земята“,Jones, Jo Elwyn; Gladstone, J. Francis (1998). The Alice Companion: A Guide to Lewis Carroll's Alice Books. Washington Square, New York: New York University Press, с. 10 предшественик на „Алиса в Страната на чудесата“. „Под земята“ произлиза от истории, разказвани на сестрите Лидъл по време на гребна разходка по река „Айзис“ на 4 юли 1862 г.,Jones, Jo Elwyn; Gladstone, J. Francis (1998). The Alice Companion: A Guide to Lewis Carroll's Alice Books. Washington Square, New York: New York University Press, с. 10 както и при последващи пътувания с лодка заедно с приятеля на Карол, Робинсън Дъкуърт. По молба на десетгодишната Алис Лидъл, авторът записва историите, които завършва през февруари 1864 г. под заглавие „Приключенията на Алиса под земята“. Ръкописът съдържа тридесет и седем илюстрации, като в двадесет и седем от тях е изобразена Алиса.Davis, John (1972). "Introduction". In Ovenden, Graham (ed.). Illustrators of Alice in Wonderland and Through the Looking-Glass. New York: St. Martin's Press, с. 10 Тъй като рисунките показват малка физическа прилика с Алис Лидъл, чието име героинята носи, се предполага, че по-малката сестра на Лидъл – Едит – може да е била модел за образа.Clark, Anne (1979). Lewis Carroll: A Life. New York: Schocken Books, с. 131

Карол изобразява главната си героиня облечена в туника, за разлика от вталените рокли, които сестрите Лидел вероятно са носели.Jones, Jo Elwyn; Gladstone, J. Francis (1998). The Alice Companion: A Guide to Lewis Carroll's Alice Books. Washington Square, New York: New York University Press, с. 74 Неговите илюстрации са повлияни от прерафаелитските художници Данте Габриел Росети и Артър Хюс, като в една от рисунките си в „Приключенията на Алиса под земята“ визуално препраща към картината на Хюс „Дамата с люляците“. През ноември 1864 г. Карол подарява ръкописа „Приключенията на Алиса под земята“ на Алис Лидъл.Woolf, Jenny (2010). The Mystery of Lewis Carroll. New York: St. Martin's Press, с. 168

Джон Тениъл илюстрира „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) срещу хонорар от 138 паунда, приблизително една четвърт от годишната заплата на Луис Карол, който сам покрива разходите.Woolf, Jenny (2010). The Mystery of Lewis Carroll. New York: St. Martin's Press, с. 269 По това време Тениъл вече е бил утвърден илюстратор в сатиричното списание Punch,Jones, Jo Elwyn; Gladstone, J. Francis (1998). The Alice Companion: A Guide to Lewis Carroll's Alice Books. Washington Square, New York: New York University Press, с. 251 докато Карол все още не е имал литературна известност.Woolf, Jenny (2010). The Mystery of Lewis Carroll. New York: St. Martin's Press, с. 169 Смята се, че Тениъл е базирал голяма част от своите илюстрации на тези от „Под земята“,Hancher, Michael (1985). The Tenniel Illustrations to the Alice Books. Columbus: Ohio State University Press, с. 28 като Карол внимателно е ръководил работата му и е предложил героинята да бъде представена с дълга, светла коса. Облеклото на Алиса в илюстрациите е типично за момиче от средната класа в средата на Викторианската епоха.Jones, Jo Elwyn; Gladstone, J. Francis (1998). The Alice Companion: A Guide to Lewis Carroll's Alice Books. Washington Square, New York: New York University Press, с. 75 Характерният детайл – престилката, създадена от Тениъл и трайно свързана с образа – предполага готовност за действие и липса на церемониалност.Vaclavik, Keira (23 March 2015). "Alice in Wonderland: The making of a style icon". The Independent. London. Архивирано от оригинала на 25 март 2015. Посетен на 18 август 2015 Изобразяването на Алиса от Тениъл е повлияно от сходен персонаж, появявал се в анимационни филми в Punch между 1860 и 1864 г. В един от тези филми героинята носи дрехи, които по-късно се асоциират с Алиса: пълна пола, бледи чорапи, равни обувки и лента за коса върху разпуснатата ѝ коса. В тези анимации тя е представена като архетип на приятно момиче от средната класаBrooker, Will (2004). Alice's Adventures: Lewis Carroll in Popular Culture. New York: Continuum, с. 112 – пацифистично, ненамесващо се, търпеливо и учтиво, бавно в отвръщането на агресията.Hancher, Michael (1985). The Tenniel Illustrations to the Alice Books. Columbus: Ohio State University Press, с. 20

Хонорарът на Джон Тениъл за илюстрирането на продължението „През огледалото“ (1871) възлиза на 290 паунда, които Луис Карол отново заплаща лично.Woolf, Jenny (2010). The Mystery of Lewis Carroll. New York: St. Martin's Press, с. 269 В тази книга Тениъл леко променя облеклото на Алиса: тя носи чорапи на хоризонтални райета вместо обикновени и по-богато украсена престилка с панделка.Jones, Jo Elwyn; Gladstone, J. Francis (1998). The Alice Companion: A Guide to Lewis Carroll's Alice Books. Washington Square, New York: New York University Press, с. 75 Първоначално героинята е представена с „шахматна пола с кринолин“, подобна на тази на Червената и Бялата дами, но дизайнът е отхвърлен от Карол.Hancher, Michael (1985). The Tenniel Illustrations to the Alice Books. Columbus: Ohio State University Press, с. 104 В сцените като дама и в каляската Алиса е облечена в рокля в стил полонеза с кринолин, моден за епохата.Jones, Jo Elwyn; Gladstone, J. Francis (1998). The Alice Companion: A Guide to Lewis Carroll's Alice Books. Washington Square, New York: New York University Press, с. 75 Облеклото ѝ в каляската показва сходства с костюмите в картините „Моята първа проповед“ (1863) на прерафаелитския художник Джон Миле и „Пътуващите спътници“ (1862) на викторианския художник Огъстъс Леополд Ег.Brooker, Will (2004). Alice's Adventures: Lewis Carroll in Popular Culture. New York: Continuum, с. 113 Карол изразява недоволство от отказа на Тениъл да използва модел за илюстрациите на Алиса, отбелязвайки, че това е довело до непропорционални размери на главата и краката ѝ.Clark, Anne (1979). Lewis Carroll: A Life. New York: Schocken Books, с. 135