Борботско или Борбоцко (, Ептахори, катаревуса: Επταχώριον, Ептахорион, до 1926 Βουρβουτσικό или Μπουρμπουτσκό, катаревуса: Βουρβουτσικόν, Μπουρμπουτσκόν, Вурвуцико/н или Бурбуцико/н) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония. Край селото е разположен Борботският манастир „Свети Георги“.
География Борботско е разположено между планините в долината на Сарандапорос между планините Смолика (Смоликас) от югозапад, Грамос от северозапад и Горуша от изток на главния път от Епир за Македония. Макар и да се води част от македонския дем Нестрам, Борботско географски е в Епир. Граничи със селата Витос (Долос) и Пендалофос (Жупан), Горушко, на изток, Жужел (Зузули), Костурско, и Фурка, Коницко, на юг, Дросопиги (Канцико), Плая (Зерма) и Ликорахи, Коницко, и Слатина (Хриси), Висанско (Пефкофито) и Селско (Кипсели), Костурско на север, и с планината Горуша или Русотари.
История В Османската империя Създаване и просперитет до XVII век
Съдейки по името, селото вероятно е било българско. В размирното време в края на XVIII век е напуснато от жителите си и заселено от гърци качауни от Епир.
В старите източници ойконимът се среща в много различни варианти: а) Вирбичко (Virbiçko), в османския данъчен дефтер от 1530 година, б) Борбоцико, в османски данъчен регистър от 1568 година, в) Вурписко̀ (Βουρπησκό), в Завордската кондика в годините 1534 – 1692, г) Вирпидзико̀ (Βυρπιτζικό), в документ от 1658 година на манастира „Успение Богородично“ в Спилео, Гревенско, д) Ворподзико̀ (Βορποτζικό), в Йерусалимската кондика от 1660 година, е) Бурбуцо̀ (Μπουρμπουτσό), в народна песен за капитан Тоцкас, който е действал в годините 1750 – 1780: „Помогни Свети Илия на Бурбуцо и от Самарина…“, ж) Борбудзико̀н (Μπορμπουτζικόν), в запис от 1797 година в Зосимовата кондика на Сисанийската митрополия, з) Порпудзико̀н (Πορπουτζηκό), на антиминс от 1820 година, изписан в Литонявиста, Коницко, и) Борбодзикон (Μπορμποτζικόν), в документ на Костас Граматикос, написан в 1826 година и в епископски документ от 1841 година, й) Порпудзио̀тис (Πορπουτζιότης), в надпис от 1778 година върху икона в Кримини, к) Борбудзио̀тис (Μπορμπουτζιώτης), в надпис от 1785 година върху икона в Жиковищкия манастир.
Османският данъчен регистър от 1530 година включва Вирбичко сред селищата на каза Астин (по-късно Хрупища) и посочва, че жителите му са християни, разделени на 94 семейни домакинства и 38 неженени домакинства (общо данъчни домакинства 132) и подлежат на данък от 8 403 аспри. В съседните села данъчните домакинства са: Кримини 41, Петрици 21, Жупан 173, Жужел 48, Слатина 98, Висанско.
През 1568 година в данъчния регистър на Корчанската каза и нахията Хрупища за Борбоцико е записано следното: „То е тимар (хас) на султана, а преди това на спахия, жителите му са християни, разделени на 62 семейни домакинства и 14 неженени домакинства (общо данъчни домакинства 76) и подлежат на общ данък от 2000 аспри за посеви, за зърно, пчеларство и конопени продукти, за производство на свине и слама, за закупуване на вино, за съхранение на продукти, за придобиване на поземлени права и за сключване на бракове. Данъците на съседните села са били: Кримини 2000, Петрици 1500, Жупан 18 000, Слатина 3000, Висанско 5000.
Според местните предания през XVII век в землището на Борботско има поне 11 стари села, някои от които са били самостоятелни села със собствени църкви: Кримини, Петрици, Парацико, Ренда, Дряново. Смята се, че тези селища или са образували Борбоцико, или са създадени от жителите му. Възможно е концентрацията на всички по-малки селищни групи в една точка да е свързана и с основаването на манастира „Свети Георги“.
Приписка от 1651 година в църковната книга на Борботския манастир, посочва, че по това време Самуил е служил като свещеник и учител в селото. От Борботско са и следните иконографи също са били селяни: Илияс „от областта Вирпидзико“, който изписва стените на католикона на манастира „Успение Богородично“ в Спилео в 1658 година заедно с Михаил от Зерма, „йеромонах Неофит Порпудзиотис“, който изписва икона от 1778 година в „Свети Евстатий“ в Кримини и Димитриос Борбодзиотис, който изписва Жиковищкия манастир в 1785 годин заедно с Михаил Хионадески.
Монасите от Гроба Господен, които събират дарения в 1660 година посещават 8 селища в района сред които „благословената земя на Борбоцико“ (на 28 октомври, със сняг) и „земята на Кримини“ (на 18 октомври). 16 семейства от Борбоцико допринасят с дарения, от които 8 на свещеници, а двама дарители са посочени като Маноел, син на свещеник, и свещеник Станос (вероятно роднина на гореспоменатия свещеник Самуил). В Кримини са допринесли 13 семейства, от които 8 са принадлежали на свещеници. По това време в Борботско е имало и енорийска църква „Света Параскева“, която е заменена от сегашната енорийска църква на селото в 1914 година.
При Али паша Янински Просперитетът свършва около 1665 година, когато районът започва да страда от произвола на албанците и от епидемии. Селата започват да разчитата на платената защита на бейовете, която обаче е неефективна след 1769 година. В годините 1769 – 1790 година Москополе, Грамоща, Линотопи и други са опустошени, а в 1774 година група от 3000 албанци изнудва за пари селяните от Жупан и Костанско, опожарява Кримини и Луври и събира хиляди животни от околните села.
Али паша овладява пашалъка Янина в 1788 година, покорява Коницко и Южна Албания в 1789 година, след ожесточени битки се водят в района между Корча и Костур, преследва или амнистира бандити, реформира дервенджиите на колове и поддържа малки военни сили на различни места. В каза Коница, към която принадлежи и Борботско, военен офицер е Осман ага, а дервенага – Мехмет бей Фразиалис с 30 свои войници, който обаче не се опитва ревностно да спре грабежите и кражбите на животни от албанците, и поради тази причина през 1814 година Али назначава селянина Досас със 150 войници за генерален дервенага на областите Коница и Хрупища. Али плаща заплатите на войниците, както и на лекар от Перемет, и дава на Доса сабя. Войниците на Доса, разделени на 5 групи от по 20 души, наблюдавали следните райони: Фитоко, Приасопос-Арена, Борботско, Горуша и Ренда и унищожили разбойниците и крадците на добитък в рамките на една година.
В 1812 година Али наема образования селянин Николаос Голецис за кореспонденцията с района на Хрупища. В 1814 година Али иска от селския кмет Анагностис Гавомихалис да му даде парцел земя като подарък в Борботско, за да построи там своя резиденция. Той подготвя съответното споразумение и кметът го подписва, без да го чете. В споразумението обаче е посочено също, че селото ще плаща на Али 12 000 годишно като агалък, тоест за защитата, която той ще осигури на селото. В селото е построена неговата резиденция (кула). В 1817 година Али изисква от първенците да му се плати агалък, но те отговарят, че агалък, ако се дължи, трябва да се поеме от всички села в района. Али, след три неуспешни опита да превземе селото от Осман ага и Мехмет бей, уволнява граматика Голецис и нарежда селото да бъде изгорено. В приписка в книга на манастира Литонявиста, се казва: „За спомен, когато везирът изгори Пурпуджико в година 1820, юли, 14 ден от седмицата.“ („Θήμηση οταν ο βεζήρης ἔκαψε το πουρπουτζηκό ἐν ετη 1820 Ιουλίου 14 ημέρα τετράδη“). На 28 октомври 1820 година Осман ага залавя и обезглавява Досас. Костас Граматикос или Вурбианитис, член на двора на Али паша, отпуска назаем в 1814 година на Анагностис Гавомихалис 900 гроша, а в 1816 година на Гавомихалис, Спанос и децата на Курсумблис 300 гроша, за да платят за „Палеокриминската зима“, в 1816 година и 1819 година на общността на Борботската община 576 гроша и 1033 гроша съответно. Той е илтизамджия за събирането на данъчните задължения на селото, заедно с Костас Сурлас от Пирсояни и Спирос Ракос.
Участие в Гръцкото въстание В 1820 година Маркос Боцарис охранява Фуркенския и Борботския проход, за да предотврати навлизането на султанските войски срещу Али паша. Той се среща с Досас, може би защото и той вербува жители на Борботско. През 1822 година по време на Гръцката война за независимост по негова покана Голецис отива и се сражава в Пета и Месолонги със 70 селяни и 40 селяни от района, както и Канциотис Стриктурас с 300 свои селяни. Впоследствие борботчени се сражават под командването на Теодорос Колокотронис, а след това под командването на Георгиос Караискакис, който подарява на командира Голецис две саби. Голецис е записан от Николаос Касомулис като „Николаос Вурвудзиотис от Бурбудзио“ („Νικόλαος Βουρβουτζιώτης ἀπό τό Μπουρμπουτζιό“), командир с 40 души, лишен от заплатите си за една година. През 1827 година 30 мъже се завръщат в Борботско, твърдейки, че са пътували като строители, докато ранените остават в района на Ламия. Голецис работел във воденицата си в селото, където бил убит от един луд.
Продажба на селото След падането на Али паша, селото поискало платена защита (агалък) от албански бейове срещу 3000 гроша. В 1828 година вълненията се засилили и бейовете поискали 15 000 гроша като агалък и поради отказа на първенците в 1829 година те нападат два пъти Борботско, а в 1830 година опожаряват по-голямата част от махалите му. Скоро след това селото било прехвърлено от Коницката в Хрупищката каза на Корчанския санджак след съответно заявление, което Борботско подава заедно с 5 съседни села. Така вече селото става емляк и трябва да плати на държавната хазна 12 000 гроша, за които борботчени се договорят с Али паша. В 1843 година тази сума била увеличена с 50%.
През 1857 година е наложена системата за събиране на данъци чрез отдаване под наем (илтизами) и изчисляването им върху продукцията, в резултат на което селото, което е имало 150 чифта орни животни и 16 000 овце и кози, е значително обременено, а 30% от жителите го напускат В 1876 година двама албанци се договарят със селяните да купят селото за 11 500 лири, а неплатената цена от 7500 лири превеждат в държавната хазна и оказват натиск върху селяните да я платят, поради което много от тях се изселват, особено през годините 1882 – 1884. Въпреки че султанът, при когото са изпратени двама селяни, реабилитира селото, каймакамите нареждат изземването и продажбата на селото от тричленна комисия, но неговите членове и каймакамите са арестувани от 65 мъже на Янулис Зермас в 1880 година. Това е последвано в 1886 година от лишаването от свобода на селските първенци, съдебно решение за признаване на дълга в 1892 година, конфискация на 4000 овце и кози в 1892 година и накрая опрощаване на непогасените дългове от султана в 1900 година. Селската гора е призната за общинска през 1925 година.
Участие в Гръцките въстания от 1854 и 1878 година В 1854 година по време на Гръцкото въстание борботченинът Манелас, ветеран стотник от Гръцката революция с 60 съселяни и 40 мъже от съседните села се присъединяват към партизанската сила на Хаджипетрос, воюват в Тесалия заедна с 40 съселяни, сред които са капитан Карагеоргос Мандопулос и Циугрулас, а след прекратяването на движението някои от тях остават в планините като партизани или като хайдути. По време на движението от 1878 година те отново се сражават в Тесалия, а капитан Карагеоргос с 85 от хората си се премества от Тесалия в манастира „Свети Георги“ в Борботско и дава сражения на военни части в областта и чак до Преспа. Тези, които живеели в планините близо до селото, го посещавали често, поради което видни негови фигури били арестувани и затворени в Янина като сътрудници на четниците. В селото била разположена военна част, а на командващия на да пъти е наредено да изгори селото, но той се въздържа, според преданието, защото му се присънил Свети Георги.
Учебно и църковно дело