Гостиля е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.
География Селото се намира в Северозападна България, по въздушна линия на 14 km североизточно от град Кнежа, на 26 km западно-северозападно от общинския център гр. Долна Митрополия и на 15 km южно от р. Дунав. През селото минава третокласният път 137 от републиканската пътна мрежа гр. Кнежа – с. Крушовица. Разположено е в плитка и широка долина, отворена на изток и оградена от другите три посоки с полегати склонове издигащи се на 50 – 60 m над долината, до равното поле с нивите на селото.Google Earth Землището на селото граничи: на изток със с. Староселци, на северозапад със с. Галово, на югозапад с гр. Кнежа, на север със с. Ставерци, на юг със с. Долни Луковит.
В долината, през средата на селото, лъкатуши малката река Гостиля, като образува и неголяма заблатена площ. Според местно предание, тази рекичка, наричана от гостилчани Барата, натежава при избора на това място за заселване, защото представлява важно удобство за отглеждане на прословутите банашки гъски.Искра Ценова Горчиви корени В първите години след заселването заблатяването създава нездрав климат и хората от Гостиля често боледуват от треска.
Климатът на Гостиля се характеризира с подобни на близкия гр. Кнежа: горещо и сухо лято, студена, също суха зима, преобладаващи западни и северозападни и по-рядко през зимата североизточни ветрове, годишна сума на валежите от порядъка до 550 l/m2, с минимуми през зимните месеци, август и септември и максимуми през май и юни.Милан Георгиев – Физическа география на България – 1991 г.
Име на селото Селото носи името на реката, около която е заселено, но то е наследник и на името на едно много по-старо село от нейното поречие, изселило се в Дряновско (днешното село Гостилица) през периода 1595 – 1598 г. Тогава голяма част от северозападните български земи обезлюдява заради нападенията на разбойническите чети на влашкия войвода Михаил Витязн.с. Трифон В. Трифонов Стефан Д. Петров История на град Кнежа – второ и допълнено издание 2006 г.Пътеводител на Оряховска окололия (1904) глава 14 – село Гостиля
История Селото, заедно с Асеново, Брегаре, Бърдарски геран и Драгомирово, е от 5-те села основани от банатски българи – католици, завърнали се от Банат след Освобождението на България през 1878 г.
Гостиля се намира на около 10 км южно от някогашния стратегически римски път по долното течение на Дунав Виа Иструм, в участъка му свързващ гарнизоните OESCUS (днес с. Гиген) и RATIARIA (днес с. Арчар). Голяма част от легионерите след пенсионирането им получават земи, женят се за местни жени и се заселват в близост до мястото на службата си и това е най-вероятната причина при изкопни работи из Гостиля да са намирани римски монети, римски тухли, остатъци от колони, както в двора на Петър КокорковИван Иванов Гашпаров – История на село Гостиля 1893 – 1963 г.
В ранната пролет на 1890 г. на Оряховското пристанище пристигат 86 семейства от пределите на Австро-Унгарската империя. Това са главно банатски българи – потомци на бежанци от Чипровското въстание от 1688 г. и на католици – преселници от началото на ХVІІІ в. Всички са католици от латински обред. Заедно с тях идват унгарски, немски и чешки семейства. Докарват покъщнина и земеделски инвентар. Пренощуват в Оряхово и 46 семейства заминават към Плевенско, за местността „Бойов геран“ до с. Горна Митрополия. Те идват в България въз основа на „Закона за населяване на ненаселените земи“, утвърден от княз Александър I с Указ № 222 от 20 май 1880 г.; освен основната цел на закона, той трябва да привлече в опустелите райони на следосвобожденска България и население от по-напредналата част на Европа. Унгария, в чиито предели се намира по това време Банат, след получаването през 1867 г. на автономност в рамките на дуалистичната Австро-Унгария, провежда добри вътрешни реформи (министър на просветата и науката е барон Йозеф Етвеш – добър приятел на банатските българи), обществото е силно развито в икономическо, културно и политическо отношение. Настанявайки се в Горна Митрополия, преселниците от Стар Бешенов започват преговори с плевенския окръжен управител Симеонов и настояват да бъдат отделна община. Желанието им е продиктувано от това, че от Банат идват с вековна традиция за общинско самоуправление, а и очакват проблеми заради религиозното си различие от местните източно православни българи. Високопоставеният чиновник не приема това искане и наругава молителите за тяхното упорство. В същия ден, след конфликта (10 октомври 1890 г.), тръгват обратно за Банат. Попътно нощуват в държавния соват „Гостиля“. Харесват това място за заселване и тяхна делегация отива при врачанския окръжен управител Михаил Македонски – председател на местния революционния комитет за освобождение от османското владичество, докато е учител в Кнежа. Той веднага изпраща чиновник да размери по два декара дворно място на всяко семейство. Така преселниците решават да останат в България и започват строят къщи по банатски тертип.Иван Иванов Гашпаров – История на село Гостиля 1893 – 1963 г.
Зимата на 1890/1891 г. е много тежка за новите заселници. Мартин Ловров, един от водачите им, пише: „...добре, че жителите на околните села ни оказваха помощ и се отнасяха добре с нас.“ А когато в края на февруари 1891 г. положението съвсем се влошава, делегация отива при Македонски и той лично идва в Гостиля. Нарежда да им се отпусне жито от държавния резерв и заем от оряховската земеделска каса. През пролетта на 1891 г. засяват по 10 – 15 декара царевица и в следващите години идват още семейства.
През 1893 г. селото наброява 127 къщи и 750 жители и до 1898 г. се води наместничество на Кнежа, но с правото да си избира кметски наместник. Първият кметски наместник за кратко време е Бонко Бартолов, заменен от Иван Чуканов (стария)Иван Иванов Гашпаров – История на село Гостиля 1893 – 1963 г..
През 1900 г. Гостиля е община; селото има 264 къщи и 946 жители, а в общината влиза и село Съсека, което отделно има 41 къщи и 191 жители. Село Съсека в едноименната местност в землището на Кнежа е заселено от банатски българи през 1894 г.; след изселването им през 1901 г., най-вече в с. Войводово, селото престава да съществуван.с. Трифон В. Трифонов Стефан Д. Петров История на град Кнежа – второ и допълнено издание 2006 г..
След войните в началото на ХХ в. в Гостиля се преселват още 28 семейства банатски българи от 83 – те семейства, заселили се първоначално във врачанските села Джурилово, Махмудия и Съсека.н.с. Трифон В. Трифонов Стефан Д. Петров История на град Кнежа – второ и допълнено издание 2006 г.
Селото дава 31 убити във войните. Освен българите, немците и унгарците от Гостиля също смятат България за свое отечество и воюват с достойнство за нея.
Мартин Ловров написва „Кратки исторически записки"Иван Иванов Гашпаров – История на село Гостиля 1893 – 1963 г. за преселването и за първите години на новото село Гостиля, но следите на ръкописа се губят из архивите на Историческия музей в Плевен. Цитати от записките на Мартин Ловров използва Иван Иванов Гашпаров в своята неиздадена, но съхранена от родственици „История на село Гостиля 1893 – 1963 г.".
През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, в селото се провежда демонстрация срещу принудително събираните наряди.
Население +Брой на жителите според преброяванията на НСИНСИ Национален регистър на населените места в Царство България.18931900191019201926193419461956196519751985199220012011202175098699911491329140314371110954769558508364244179 В числото на преброените влизат и жителите, които не са от банатско потекло и етническите немци.
При преброяването през 2011 г. са отговорили на въпроса за етническа принадлежност 26 жители и са се самоопределили като българи 26 жители.
+Възрастов състав на населението по данни от НСИ от 7 септември 2021 г.ВсичкоВъзрастови групи (в навършени години)0 – 45 – 910 – 1415 – 1920 – 2425 – 2930 – 3435 – 3940 – 4445 – 4950 – 5455 – 5960 – 6465 – 6970 – 7475 – 7980 – 8485+17964434124898121319162511129
+Икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години по данни на НСИ към 01.02.2011 г.НСИ Преброяване на населението от 01.02.2011 г.ВсичкоИкономически активниИкономически неактивниОбщоЗаетиБезработни23138380193
Поминък Две са икономическите причини за да тръгнат бъдещите гостилчани от Банат към България: недостигът на земеделска земя в банатските им села, който става все по остър за всяко следващо поколение в резултат на раздробяването ѝ при наследяване от многолюдната челяд на семействата и тежката повинност да обработват земята и да участват в ловджийските занимания на австроунгарската аристокрация срещу нищожно заплащане, докато Търновската конституция и обществената структура на новоосвободена България изключват такива задължения и им гарантират свободно да се трудят в своя полза.
Традиционното препитание на първите заселници на Гостиля, пренесено от Банат, е земеделието, конкретно зърнопроизводството. Животновъдство те упражняват основно при отглеждането на впрегатни коне за обработката на земята. Други животни и птици отглеждат за вътрешните нужди на домакинствата и това са най-вече свине и гъски.
Площта на държавния соват Гостиля, който държавата отстъпва за заселване, не позволява оземляване в размери гарантиращи изхранване на домакинствата при периодически повтарящите се неплодородни години и при честото отсъствие и загубите на основната работна сила, младите мъже, заради войните водени от България през първата половина на ХХ век.Иван Иванов Гашпаров – История на село Гостиля 1893 – 1963 г. Село Гостиля е предпоследно в подреждането на банатчанските български села по площ от землището падаща се на един жител; при максимума население постигнат около средата на ХХ век – 10, 873 дка/глава за всички видове предназначения.
От Банат преселниците донасят модерни за времето си земеделски технологии и земеделско оборудване. Основните им предимства сравнено с местните земеделци в България са високопроизводителната конска тяга и железните плугове. Тези, които не успяват да си доставят такива плугове, използват дървени с подходяща конструкция, на която са монтирани пак стоманени трупици и по този начин си гарантират качествена и производителна оран, далеч превъзхождаща оранта с рало прилагана от местните българи. Леките банатски каруци с железни оси и теглени от силните им коне, позволяват да спестяват много време при пътуване и до най-отдалечените ниви в землището и при транспортирането на зърното за продажба до складовете на търговците – изкупвачиИван Иванов Гашпаров – История на село Гостиля 1893 – 1963 г..
Недостигът на земя за обработване и загубата ѝ заради дългове на получената при оземляването или по наследство (до 1904 г. 30 – 40 домакинства загубват земята си , принуждават малоимотните и безимотните гостилчани да обработват на изполица земята на по-заможните си съселяни (до 1904 г. трима собственици имат земя 100 и повече дка ) и в някои случаи на собственици от съседните села; когато и това не е достатъчно, те се организират в групи надничари, които работят срещу натурално заплащане по прибиране на реколтата в съседните селаИван Иванов Гашпаров – История на село Гостиля 1893 – 1963 г..
Малка част от населението на Гостиля се препитава с търговия. Първата бакалница в селото е открита през 1893 г. от македонеца Минчо Марелов, а в началото на 40-те години на ХХ век бакалниците са 7, по правило – към кръчмите. Голяма част от оборота на бакалниците е на кредит, който в много случаи се погасява в натура след прибирането на реколтата и това превръща някои от бакалите в скрити лихвари и търговци на зърно на едро и дребно. Седем кръчми, две от които имат и стаи с по 2 – 3 легла за пренощуване на гости, и сладкарница са другите търговски предприятия в Гостиля .