„Бела чао“ (, „Красавице, чаоǃ“) е популярна сред италианските и югославски партизани песен на италиански език, посветена на Италианската съпротива, активна срещу нахлуващата армия на Нацистка Германия. Музиката е по народни италиански мотиви, авторът е неизвестен. Песента е преведена и пята на множество езици.Thinkinitalian.com. What’s the meaning of Bella Ciao | Italian song explained. Посетен на 27 декември 2021
Според Националната асоциация на италианските партизани (ANPI) тя става химн на Съпротивата само двадесет години след края на Втората световна война и едва когато партизаните вече са предали оръжията си години по-рано. Според други тя е присъща на някои групи на Съпротивата,Ruggero Giacomini, Bella ciao : La storia definitiva della canzone partigiana che dalle Marche ha conquistato il mondo, Roma, Castelvecchi, 2021, с. 28 но може би никога или рядко се пее във версията, известна днес, преди края на войната. Самите автори на законопроекта за песента като институционален химн на 25 април (Празникът на освобождението) подчертават, че песента във формата, която е позната днес, не присъства в нито един документ преди 50-те години и не се появява в нито един сборник с партизански песни от онези годиниːКато Canta partigiano, публикувана от Panfilo в Кунео през 1945 г., различните издания на Canzoniere italiano на Пазолини или списанията (като Folklore през 1946 г.) „...окончателната форма, която всички познаваме, се появява вместо това няколко години след края на Втората световна война“.
Някои твърдят, че първата публикация на текста, който се пее днес, е през 1953 г. в списание La Lapa и след това е публикувана в левия вестник „Унитà“ през 1957 г. Това, което е сигурно е, че знанието за нея се разпространява едва след Фестивала на двата свята в Сполето през 1964 г., на който мнозина приписват първата версия на песента, каквато е позната днес и която днес е пята, свързвайки я с италианското партизанско движение.
Въпреки че е италианска песен, свързана с национални събития, тя се използва в много части на света като песен на съпротивата и свободата.
История Историография Няма индикации за актуалността на Bella ciao сред партизанските бригади, нито за самото съществуване на партизанската версия преди първото публикуване на текста през 1953 г. Няма следи в документите от периода непосредствено след войната, нито пък тя присъства във важните сборници с песни„Няма я, например, в Canzoniere Italiano на Пазолини, нито в Canti Politici на Editori Riuniti от '62.: „...по-скоро има доказателство за нейното популярно и поп освещаване между 1963 и 1964 г. с версията на Ив Монтан и Фестивала в Сполето, когато групата „Ново Канцониере Италиано“ я представя на Фестивала на двата свята едновременно като песен на оризоберачките и като партизански химн. Следователно това е песен гъвкава и толкова „инклузивна“, че да може да държи заедно различните политически прояви на националноосвободителната борба (католици, комунисти, социалисти, либерали...)...“. Всъщност Fischia il vento по мелодията на известната съветска популярна песен „Катюша“, става официален химн на партизанските бригади „Гарибалди“.
Известният италиански журналист, бивш партизанин и историк на партизанската борба Джорджо Бока публично заявява: „«Bella ciao... песен на съпротивата и Giovinezza... песен на 20-те години на фашизма... Нито едната, нито другата са родени от партизаните или фашистите: едната е заимствана от далматинска песен, а другата – от тосканската голиардия и през годините се превърнаха в официални или фактически химни на Антифашистка Италия и на режима на Мусолини... През двадесетте месеца на партизанската война никога не съм чул да се пее Bella ciao, а това бе изобретение на Фестивала в Сполето“. Такива твърдения по-късно са удостоверени от Карло Пестели в книгата му „Bella ciao. Песента на свободата“, в която той реконструира в детайли произхода и разпространението на песента.Carlo Pestelli, И историците на италианската песен Антонио Вирджилио Савона и Микеле Страниеро заявяват, че Bella ciao не се пее или се пее малко по време на партизанската война, но е широко разпространена в периода непосредствено след войната.A. Virgilio Savona e Michele L. Straniero,
Само няколко гласа, като този на италианските историции Чезаре Бермани и Руджеро Джакомини, твърдят, че някаква версия на Bella ciao е пята от някои бригади по време на Съпротивата, дори и не непременно в партизанската версия, за чието съществуване, както е посочено по-горе, не е известно да съществуват документални доказателства до 1950 г. Според Бермани това е бил бойният химн на бригадата „Майела“ в Абруцо, пят от бригадата през 1944 г. и пренесен на север от нейните членове, които след освобождението на Централна Италия се присъединяват към Италианския освободителен корпус като доброволци. Причината за липсата на адекватна информация за това, отбелязва Бермани, се крие в грешка на историческата и културната перспектива: идеята, че Съпротивата, а следователно и партизанската песен, са изключително северно явление. Посочва се обаче, че хипотезата не е подкрепена с доказателства, тъй като има много документи, написани от партизаните на бригадата „Майела“, включително песните, които пеят, и в нито една от тях не се появява и най-малкото споменаване за Bella ciao, докато се появяват такива за други песни. Във всеки случай Бермани се съгласява, че нейното разпространение през периода на партизанската борба е било минимално, макар че, отново по негово мнение и без да предоставя документални доказателства в подкрепа на това, някои бойни части в Реджо Емилия и района на Модена също са я пели, но не е била песенният символ на никоя друга партизанска формация. Ето защо Бермани заявява, че Bella ciao е „изобретението на една традиция“ и че „В средата на 60-те години лявоцентристите в правителството се фокусираха върху Bella ciao като символ за по-нататъшно обединение на партизанското движение“.
Според Джакомини обаче първото писмено свидетелство за Bella ciao като песен на италианската съпротива е в брошурата La rappresaglia tedesca a Poggio San Vicino, написана от Дон Отело Маркачини и публикувана през юли 1945 г..Otello Marcaccini, La rappresaglia tedesca a Poggio San Vicino, Marche, Tip. C. Bellabarba, 1945 В нея Маркачини, енорийски свещеник на Поджо Сан Вичино, почита жертвите на германските репресии, извършени на 1 юли 1944 г., и съобщава, че местните жители помагат на партизаните, доколкото могат, и вземат активно участие в техните понякога щастливи, понякога болезнени събития; децата винаги са сред тях, вълнуват се и повтарят бойните си песни: „Ако умра като патриот, Красавице, чао, красавице, чао“.Otello Marcaccini, La rappresaglia tedesca a Poggio San Vicino, Marche, Tip. C. Bellabarba, 1945, с. 6 От друга страна, тази версия с използването на термина „патриот“ вместо „партизанин“ допълнително би потвърдила, че няма документални доказателства, че версията на партизаните предшества първото публикуване на текста в средата на 50-те години на ХХ век. Според Джакомини друго свидетелство за Bella ciao като песен на италианската съпротива може да се намери в писмо от 24 април 1946 г. на рускинята Лидия Стокс до Амато Виторио Тирабоски.Ruggero Giacomini, Bella ciao : La storia definitiva della canzone partigiana che dalle Marche ha conquistato il mondo, Roma, Castelvecchi, 2021, с. 13Тирабоски, с бойното име Примо, е бил командир на района на Анкона на бригадата „Гарибалди-Марке“ и впоследствие на Пета бригада „ Гарибалди-Анкона“. След 8 септември Лидия Стокс бяга от лагер за интерниране на жени в провинция Мачерата и се присъединява към партизаните на планината Сан Вичино, където се среща с Дъглас Дейвидсън, командир на отряда и командир Тирабоски („Първи“), на когото всички те посочиха партизанина групи от района на Сан Вичино.. „Когато мисля за всичко това, искам да плача, защото все още помня всичко, което чувствахме, всички онези млади момчета, които отидоха да умрат, пеейки Bella ciao“. Източникът съобщава само заглавието на песента, така че не е възможно да се знае коя версия на Bella ciao е пята. Анализа Ченя, директор на Историческия институт за съпротивата на Мачерата, се оказва доста предпазлива по отношение на тезата на Джакомини: „Един документ не е достатъчен, за да има исторически гаранции“.
Произход на текста Партизанската Bella ciao възприема в текстовата част структурата на песента от XIX век Fior di tomba, която Костантино Нигра съобщава в множество варианти в „Народни песни на Пиемонт“, публикувани за първи път през 1888 г., сред които една започва съсː Sta mattina, mi sun levata. Той също съобщава за венециански вариант, който започва със Sta matin, me son levata. Различните варианти разказват историята на жена, която иска да последва мъж заради любов, дори и ако това да означава смъртта ѝ, така че хората, които минават покрай гроба ѝ, ще казват „какво красиво цвете" или „какъв аромат“ в зависимост от варианта. По отношение на песента Нигра отбелязва: „Цветето, което трябва да израсне на гроба на красавицата, умряла от любов, е темата на песен, която е може би най-пятата в цяла Италия. Тази тема е толкова популярна сред нас, че в много случаи се добавя като край към други песни, които нямат нищо общо с нея.“ Произходът на тази тема се намира във френска песен, засвидетелствана (в различни варианти) още през XV век, която, макар и леко променена с всеки географски пасаж, е била погълната първо от пиемонтската традиция с Fior di Tomba, след това в тази от Тренто със заглавието Il fiore di Teresina и след това във венецианската със заглавието Stamattina ho risto, и впоследствие в Bella ciao на оризоберачките и партизаните.
Както музикално, така и в структурата на итерацията (повтарящото се "ciao"), тя също произлиза от детска песен, широко разпространена в цяла Северна Италия: La me nòna l'è vecchiorella, записана от Роберто Лейди, за която се съобщава с началото: „«La me nòna, l'è vecchierèlla/la me fa ciau, la me dis ciau, la me fa ciau ciau ciau“.
Някои предполагат връзката с песен на оризоберачките от Паданската низина, но други, като Чезаре Бермани, твърдят, че Bella ciao на оризоберачките е била написана след войната от оризоберача Васко Скансани от Гуалтиери.
От 1968 г. нататък тази песен често се възприема като тяхна от леви и крайнолеви италиански движения, особено младежки, въпреки че първоначално е призната за принадлежаща към цялата Съпротива, в която участват групи и лица с различни мнения, от комунистите до социалисти, от републиканци и ационисти през католици до автономни партизани (последните се противопоставят на комунизма и се отличават със синя кърпа). Версия от 1968 г. добавя последен стих, който гласи: „Знамето му бе червено... като кръвта, която проля“ (с течение на времето обаче са измислени няколко така наречени финални стиха). Поради тази причина тя все още вдъхновява италиански и чуждестранни автори днес и се използва в много случаи, дори и да не е пряко свързан със Съпротивата.
Следният текст е най-разпространеният от партизанската версия, с някои вариации: Una mattina mi son svegliato, Една сутрин се събудих, o bella, ciao! bella, ciao! bella, ciao, ciao, ciao! О, красавице, чаоǃ Красавице, чаоǃ Красавице, чао, чао, чао! Una mattina mi son svegliato, Една сутрин се събудих e ho trovato l'invasor. и намерих окупатор.
O partigiano, portami via, О, партизанино, отведи ме, o bella, ciao! bella, ciao! bella, ciao, ciao, ciao! О, красавице, чаоǃ Красавице, чаоǃ Красавице, чао, чао, чао! O partigiano, portami via, О, партизанино, отведи ме, ché mi sento di morir. защото чувствам, че умирам.
E se io muoio da partigiano, И ако умра аз като партизанин, o bella, ciao! bella, ciao! bella, ciao, ciao, ciao! О, красавице, чаоǃ Красавице, чаоǃ Красавице, чао, чао, чао! E se io muoio da partigiano, И ако умра аз като партизанин, tu mi devi seppellir. ти трябва да ме погребеш.
E seppellire lassù in montagna, Да ме погребеш там горе в планината,