Топчета (или още стъклени топчета, мраморни топчета) е детска игра, която се играе с топчета, направени от стъкло, глина, керамика или метал. Техният диаметър варира от около 0,5 до около 3 cm, в отделни случаи почти до 8 cm.
История на производството Топчетата са споменавани в литературата на Древна Гърция, остров Крит, Древен Рим и Древен Египет. Изработвани са от камък или глина.
Най-старото намерено топче датира от 6000 г. пр. Хр. и се съхранява в музея на Оксфорд. В древността за играта са били използвани орехи, лешници, костилки от маслини и дори скъпоценни или полускъпоценни камъни.
През късното средновековие и ренесанса топчетата от дърво или метал стават дело на занаятчии, а през XIV век венецианските майстори стъклари са прочути с изработката им от стъкло.
В Германия керамичните се появяват през 1870, а стъклените – през 1848 г. Отначало топчетата са правени на ръка, но към края на 19 век навлиза масовото машинно производство. В България преди 1990 г. най-масово разпространените обикновени стъклени топчета без украса в тях са от лимонадени бутилки с топчета.
Правила на играта
Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и „пленят“ противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.
За спечелването на играта се използват различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия. Както при всички детски игри, правилата търпят промени и се адаптират към обстановката. Не по-маловажно значение от ловкостта за играта има и естетическото удоволствие от различните цветове и по-рядко разпространените топчета.
Наименования
В различните краища на България стъклените топчета имат различни имена. Много от тях са производни на турската дума билюр (billûr), която означава „кристално стъкло“.
абета билета бопчеа – Пазарджик били билички – в Бургас, Гоце Делчев, Раковски (град) билюри – в Тръстеник, Русе биренки, масльонки – направени от кафяво или тъмнозелено бирено стъкло – в София бубички – в Шумен бумбальоци бешки в Елхово браболета в Кюстендил валаме́та във Видин варани във Видин върлак, върлаци – в Карлово гелнички – в Сливен гечки – в Панагюрище дечки – в Габровско джамини, джамени, джаменки – в Пловдив енгери – в Смолян комбета – в Копривщица коски – в Благоевград лимки – във Варна, Добрич, Шумен и Разград листенца – прозрачно топче с оцветени листовидни форми в него, в Габрово и Бургас манички – в Сандански, Петрич мискети – в Кърджали сирийчета – във Враца, София скамбалови, скамболови – в Хасково и Кърджали стъклѐта – в Дупница стъклени перли – в Касталия пеперудки – във Велико Търново зук – във Велико Търново тройче – в Самоков американки – тъмносини и отвътре няма котешко око като на повечето
Наименованията израелки и скамбаловчета за стъклени топчета са съответно от Израел и Сирия, откъдето са се внасяли. Пластмасовите топчета в София са наричани гу̀ди, съответно по-малките полугуди и минигуди.
Употреба в дома Цветните топчета служат и за украса. Поставени в аквариум, прозрачна ваза, саксия или дори просто в съд върху пясък, те са обичайно допълнение на интериора.
Източници
www.kidsturncentral.com www.icongames.com.br
Външни препратки
Списък с имената на топчетата по региони в България (блог, с препратки и към други блогове по темата)
Категория:Традиционни игри Категория:Детски игри