Битката при Солун от 995 година се състои близо до втория важен град във Византийската империя – Солун, между силете на България и Византия.
Причини за конфликта След победата при Траянови врата и последвалата гражданска война във Византийската империя българският цар Самуил се възползва и започва нападения над ромейските крепости и градове на Балканите. През 995 г., след като овладява голяма част от Северните Балкани, той се насочва на юг.
Военни действия Преди битката Самуил подготвя засада. Той нарежда на войниците си да изкопаят дълбоки ями, трапове и да поставят други капани, след което царят оставя по-голямата част от армията си настрана. Тогава Самуил напада града с малка група войници. Солунският дук Григорий Таронит изпраща войските си под командването на сина си Ашот Таронит, за да отблъсне българите. След кратко сражение Самуил започва да отстъпва, водейки византийците в капана, който предварително е приготвил. Обградените византийски войски са напълно разбити, а Ашот – пленен. Григорий веднага тръгва начело на останалата част от бойците си, за да спаси сина си, но той също е разбит и загива в битката.
Литература Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996. Ioannes Scylitzes. Historia.
Бележки
Солун (0995) Солун (0995) Битка при Солун (0995) Категория:995 година в Европа