Сагата е народно предание в поетична форма, специфично за древнoтo скандинавско, исландско и ирландско народно творчество.
В Ирландия сагите получават разпространение между 5 и 9 век преди покръстването на народа и отразяват неговата митология. Обособени са в два цикъла, посветени съответно на крал Конхобар и племенника му Куколин (северния цикъл) и на героят Фин и сина му Ойсин (южния цикъл).
Исландските и норвежките саги, които са с подчертано исторически характер, са в разцвета си през 12 и 13 век. Голяма част от тях са посветени на викингите от най-известните стари исландски родове, но има и такива в които преобладава приказното и фантастичното. Исландските исторически саги са особено ценни със сведенията, които дават за средновековния облик на страни като Швеция, Норвегия, Дания и дори Русия.„Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968
В преносен смисъл, сага се нарича повест, роман или цикъл от романи, в които се проследява историята на някой род. Примери за съвременни саги са „Сага за Форсайтови“ от Джон Голсуърти, Семейство Тибо на Роже Мартен дю Гар.„Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993 Пренебрежително, „сага“ се използва и като синоним на сапунена опера.
Вижте също Стара Еда, Снора Еда Скалд Скандинавска митология, Келтска митология
Източници
Категория:Фолклор Категория:Германско езичество