Никифор Ксифий (, Никифорос Ксифияс) е византийски пълководец от началото на XI век, участвал във войните на император Василий II за покоряването на България. В исторически трудове името му се предава на български език и като Ксифия или Ксифиас, но по-популярна е формата Ксифий.

Кариера Завладяване на Преслав През 1000 или 1001 година Никифор Ксифий е натоварен от Василий II със задачата да завладее североизточните български земи (между Дунав и Стара планина). С помощта на друг военачалник, патриций Теодоракан, Ксифий постига големи успехи, превземайки Плиска, Малък Преслав и старата българска столица Велики Преслав Според преобладаващата част от изследователите този поход води до повторното завладяване на Източна България от византийците (първото е през 971 г.). Този възглед обаче се оспорва от някои тълкуватели на основния източник за събитието – хрониката на Йоан Скилица. Те допускат, че борбата за източните български области е продължила дълго след 1000 – 1001 г.

В битката при Ключ По време на похода срещу Преслав Никифор Ксифий носи военното звание протоспатарий. Години по-късно, при нападенията срещу демата при Ключ, той вече е стратег, управител на Филипопол, със съществен принос за византийската победа в Беласишката битка. Ксифий възглавява отряда, който по заповед на Василий II обхожда Беласица от юг и на 29 юли 1014 г. нанася решителния удар в гръб на войските на цар Самуил.

До покоряването на България през 1018 г. на Ксифий е поверено самостоятелно командване в още редица нападения срещу българите. През лятото на 1015 г., заедно с военачалника Константин Диоген, той е изпратен срещу Мъглен, но обсадата е безуспешна, което налага личната намеса на Василий II за превземането на града. През есента на същата година Никифор Ксифий е изпратен в областта около Сердика и успява да превземе крепостта Бояна. През 1018 г., след предаването на Охрид и повечето български градове, Василий II напредва на юг към Тесалия и праща Ксифий да разруши крепостите около Соск и Сервия.

Бунтовник През 1021 – 1022 г. Никифор Ксифий вдига въстание срещу Василий II в Централна Анатолия. Въпреки помощта на влиятелната фамилия Фока, въстанието е потушено от местния византийски управител. Животът на Ксифий е пощаден, но той е лишен от всички длъжности и е изпратен в манастир.

В 1922 година воденското село Костурино е преименувано на Ксифония, а в 1953 – на Ксифяни по името на Никифор Ксифий.

Бележки

Цитирана литература

Категория:Византийски военачалници във войните със Самуилова България