Божурлу̀к е село в Северна България. То се намира в Община Левски, област Плевен. Намира се на 18 километра югозападно от гр. Свищов, на пътя Свищов – Плевен.
История
След преминаването на руските войски в България при Свищов за губернатор е назначен Найден Геров.
Селско стопанство До 1950 година земята се е обработвала по примитивен начин – с волове и коне, а модерната селскостопанска техника се състояла единствено от жътварки, редосеялки и други.
Останалите са сели, жънали и ронели на ръка или са ползвали техниката на други. С вършачка се е вършало и първите години след създаването на ТК3С.
През 1991 година започва аграрната реформа – връщане земята на бившите ѝ собственици в реални граници, което продължи до края на 1993 година. През 1994 година в кметството са направени и нотариално заверени над 800 протокола за доброволна делба на непокрити полски земеделски имоти и започва ваденето на нотариални актове.
Просвета Първото начално училище в селото е открито през 1869 година в къщата на Петко Николов – Брадата. Той е учител.
Сградата на първото начално училище е построена през 1878 година под ръководството на Христо Йорданов – Браделя. Христо хаджи Йорданов изпълнява ролята на учител докато се намери такъв. Същият починал през 1879 година.
През 1915 година е построена сградата на новото училище. Основния камък е положен на 16 май 1915 година и до месец септември училището е било покрито, но обявяването на войната попречило да бъде изкараш. Училището е завършено едва през 1920 година – след свършването на войната. Първият човек прекрачил прага на новото училище при откриването на учебната година е учителят Димитър Д. Ников – участник в боевете на Шипка по време на освободителната Руско-Турската война.
От 1905 година в училището има по двама учители. 1920 – 1921 г. Занятията започват в новото училище. Димитър Димитров Ников открива учебната година и новото училище и пръв прекрачва прага на новата сграда, но на 24.IX.1920 година внезапно почива. За заслугите си към селото и родината той е погребан с почести в черковния двор и му е издигнат голям паметник. Учебната година продължават и завършват Веселина Попова от Свищов и от 1.XII.1920 година Ангел Стоянов от с. Г. Раковица, Софийско.
Учебната 1921 – 1922 година започва с трима, а в следващите години достигат до осем учители (1959 – 1960 г.) и 127 ученика (1958 – 1959 г.).
През 1923 – 1924 г. училищната инспекция подарява на училището карта „България“ за 500 лева. На 2 юни 1926 г. се организира голямо честване по случай 50 години от смъртта на Христо Ботев.
1966 – 1967 г. На мода е уедряването на училищата и прогимназията е прехвърлена към училището в с. Стежерово. Учениците се извозват с бордови автомобили, в някои случаи и без брезенти. Това е една от причините много млади семейства да напуснат селото. В началното остават двама учители със слети класове: Мара Банкова Пенева и Гинка Пенчева Найденова. Така е и през следващата 1967 – 1968 учебна година.
През учебната 1968 – 1969 година и началното училище (I – IV клас) е прехвърлено към училището в Стежерово. През същата учебна година до училището в Стежерово пътуват 74 ученици. Много млади семейства отиват на работа в Свищов, в ХК „Свилоза“ и др. предприятия, получават жилища и си вземат децата, за да не пътуват. Така за няколко години в селото остават малко млади семейства.
Вечерни училища: Първото вечерно училище за ограмотяване в селото организира учителя Димитър Д. Нинов през 1918 – 1919 година.
Втори път се организира вечерно училище за ограмотяване през 1946 – 1947 г. с преподавател Гинка Пен. Найденова.
През периода 1956 – 1963 година в училището се явяват много частни ученици за завършване на основно образование.
Детски градини: От 1950 до 1968 година в селото е имало „Лятна“ или „Временна детска градина“.
В този период детски учителки са: Димитрана Василева Коева през 1956, 1957 и 1958 години, а през останалите години детски учителки са учителките от училището, които са на дежурство през лятната ваканция. От 1969 до 1984 година в селото има Целодневна детска градина с 20 – 22 деца и 6 души персонал. От 1985 до 1987 година Целодневната детска градина е с 15 – 20 деца и 4 души персонал.
От 1989 до 1992 година Целодневната детска градина е с 15 – 20 деца, но те постепенно намаляват на 12 – 10 – 8 и детската градина е закрита през 1992 година, а инвентара и посудата са взети от отдел „Просветата“ в община Левски и предадени в други населени места. Така става невъзможно ново откриване на детска градина.
Култура През 1919 година учителя Ангел Стоянов, който учителствувал по-малко от два месеца, но подпомогнат от учителя Димитър Ников успява да събере книги от населението и създаде библиотека, която наброява 500 книги. Книгите се съхраняват в училището и се раздават от учителите.
От 1930 – 1936 г. библиотекар е учителят Стефан Русев. От 1936 до 1938 г. библиотекар е учителят Иван Пенчев. За периода 1935 – 1940 година са давани пиесите: „Обесването на В.Левски“ – главен артист изпълняващ ролята на В.Левски е Александър Христов Гаврилов. „Хъшове“ – най-добър артист Гаврил Христов Гаврилов. „Хан Татар“ – в главната роля Петър Петков Йорданов. „Един ден жена“ – в главните роли учителката Берта Иванова Пенчева и Гаврил Христов Гаврилов. „Аз убих“ – в главната роля Петър Петков Йорданов.
От 1939 до 1990 година библиотеката се прехвърля в магазина, а библиотекар е Христо Василев Николов, който е и председател на потребителната кооперация.
От 1950 до 1960 година библиотеката се прехвърля в канцеларията на ТКЗС, а книгите се раздават от служителите.
През 1960 година се открива новопостроената читалищна сграда и библиотеката се премества в новата сграда на втория етаж. Книгите се раздават от служители на ТКЗС, но поради честата смяна на библиотекарите книгите от 1147 тома намаляват на 751 тома до края на 1962 година.
През 1963 година библиотеката преминава към Общината, а през 1967 година е назначен първият платен библиотекар.
През 1998 година библиотеката разполага с 4260 тома книги. Читателите са 110, а раздадените книги за прочит са над 2000 тома. През същата година председателя на читалището с. Божурлук – Николай Иванов Николов и Читалище „Георги Парцалев“ гр. Левски даряват на читалище „Н. Вапцаров“ село Божурлук по 50 тома книги.
От 1960 до 1970 година председател на читалището е Слави Христов Славов, а от 1970 година е Николай Иванов Николов, който към 1999 г. е председател на читалищното настоятелство.
Най-голяма дейност читалището развива в периода от 1960 до 1988 година. Има театрален колектив и певческа група. Давани са много пиеси: „Изгубена Станка“ „Балканджи Йово“ „Майстори“ „Пристанала“ „Нонкината любов“ „Цигани“ „Свекърва“ „Рада“ „Две майки“ и други.
Пиесите са представяни и в селата Ореш, Татари, Стежерово, Петокладенци, Драгомирово. Давани са и едноактни пиеси – „Велико нещо е жената“, „Панчо Тъ. Панчев“ и др.
Имаше прояви и певческата група, която е участвала в прегледи на художествената самодейност в гр. Левски. В прегледа е участвал и театралния колектив със „Седянка“. Най-добре се представи Донка Иванова Георгиева – Демирчето, която участва и индивидуално с песни. През 2006 г. е създадена Групата на автентичен фолклор „Божур“ към Читалището. Групата участва във фолклорния събор „Искри от миналото“ – Априлци 2008, както и във Фестивала на художествената самодейност Божурлук 2009 г.
Показател за добрата дейност на читалището са: Грамота „За високи творчески успехи в националния преглед за най-добра дейност на народните читалища“ през 1980 година. През 1984 година – III награда „Национален преглед на читалищата“ група В-4. През 1986 година – Донка Иванова Георгиева е наградена с „Грамота за участие в V окръжен събор на народното творчество“ проведен в с. Горни Дъбник. През 1987 година – II награда „Национален преглед на читалищата“ група VI.
В периода 1960 – 1988 година ежегодно се провеждат вечери на водачите на превозни средства с хумор за проявилите се, вечер на пенсионера, сребърна сватба, тържества и чествания – Нова година, Бабин ден, Трифон Зарезан, 8 март, 1 май, 24 май, Вечер на войнишката майка, новобрански вечери, наборни срещи и др.
Провеждани са и възпоменания при паметника на загиналите във войните – 1912 – 1915 – 1918 г. – Балканската и Европейската, на който са изписани имената на загиналите.
Паметникът е построен по инициатива на Петко Димитров Илиев – Брадата, който организирал коледуване. За 2 – 3 години събират средства, които са използвани за паметника.
Камъкът за паметника извозвал Петко Брайнов с каруца от село Дикилитаж (Пиргово) през 1935 година.
Участник в Септемврийското въстание 1923 година е Никола Петков Караниколов, роден на 19 януари 1884 година. От 1905 г. става член на Земеделския съюз. От 1905 до 1912 г. той е най-ревностният активист на Земеделския съюз в селото.
По време на Балканската война за отхвърляне на отоманското иго на българите в Македония и Одринско Никола П. Караниколов проявява подчертан патриотизъм с ясна мисъл и съзнание, че се бори за националната свобода на един изстрадал и поробен народ. За самоотверженост и храброст е произведен в чин подофицер. Прекарал три години в окопите, срещнал се лице в лице със смъртта.
При пробива на Добро поле на 24.IX.1918 година е сред войниците, които в района на Берово, Лехчево и Парево село оформят група, издигнала лозунга: „Под нож погромаджиите“. Тази група създава лагер в Радомир на 27.IX. 1918 година, предвождана от Райко Даскалов и провъзгласява Радомирската Република.
До 1923 година Никола Петков Караниколов участва във всички конгреси на Земеделския съюз.
По време на Деветоюнския преврат 1923 година БЗНС се вдига на борба. По време на въстанието след като узнава, че от Свищов ще тръгне влак с войска за подпомагане на Плевенския гарнизон, който бил най-силно притиснат от въстаниците, Никола П. Караниколов организира бойна група от двадесетина души за отпор срещу превратаджиите и заминават за гара Драгомирово, за да спрат влака с войската. Там той става командир на групите от селата: Божурлук, Драгомирово, Морава, Деляновци и Българско Сливово. Организаторският талант и себеотрицанието на пламенния патриот Никола П. Караниколов проличават в този тежък момент.
Под негова команда групите заемат позиция за причакване на влака преди навлизането му в района на село Драгомирово.
Друга група от четирима божурлучани: Петко Господинов Димитров, Атанас Михов Иванов, Иван Иванов Гутев и Михо Донев Йорданов заемат позиция на завоя на ЖП линията срещу чифлика и спират влака пълен с войска. Войниците скачат от влака, за да ги заловят, но във влака са били като военнослужещи божурлучаните: фелдфебел Асен Христов Димов и ефрейтор Райко Господинов Димитров, които дават заповед на войниците да се върнат във влака. По такъв начин дават възможност на четиримата да се изтеглят и да се укрият.
По същото време Никола П. Караниколов нарежда на машиниста, идващ от гара Левски, да откачи машината на гара Драгомирово и двамата потеглят към гара Ореш да проверят идва ли влак с войска. По пътя в местността „Солището“ („Далисюле“) те забелязват идващия влак и под обстрел на картечница се връщат в Драгомирово. Никола П. Караниколов прави проверка на хората и дава заповед да се открие огън по пристигащия влак, но след няколкочасово сражение групата е разбита, а самият той арестуван и заедно с други участници откаран в Свищов. След жестоки мъчения, без да издаде никого, той е осъден на десет месеца затвор. От затвора излиза с разклатено здраве, но продължава политическата си дейност.