Изграждането на Международната космическа станция (МКС) е главното инженерно-космическо събитие извършвано в ниска околоземна орбита (НЗО) и ръководено от консорциум от правителствени и междуправителствени космически агенции.

Заря е първият изведен в орбита модул изстрелян с ракета-носител Протон на 20 ноември 1998 г. С полет STS-88 на космическата совалка две седмици по-късно е изведен модул Юнити и е скачен с модул Заря. Той е първият от общо три възела на станцията. С ядрото от тези два модула станцията остава необитаема за следващите година и половина до юли 2000 г., когато е изведен и скачен модул Звезда, който позволява постоянното обитаване на МКС от поне двама космонавти.

Когато станцията бъде завършена тя ще има обитаем обем около 1000 m3, маса от около 400 000 kg, мощност от 100 киловата, 109 m ширина, 74 m дължина и екипаж от шестима космонавти. Сглобяването на цялата станция изисква извършването на над 40 монтажни полета. Към март 2011 г. 26 полета на космически совалки са скачвани със станцията за да добавят компоненти, 9 други полета на космическите совалки са извършени за снабдяване на МКС без да бъдат добавяни компоненти. Последните два полета на совалките са предвидени за извеждане и добавяне към станцията на единия от двата оставащи компоненти на МКС, а другият компонент (Европейската роботизирана ръка) ще бъде изведен с ракета-носител Протон. Други модули добавени към станцията са изведени с Протон, а в случая на модули Пирс и Поиск е използвана ракета-носител Союз-У.

План на полетите

Международната космическа станция се състои от 15 модула: осем американски (Дестини, Юнити, Куест, Транквилити, Хармъни, Купола, Леонардо и Заря), четири руски (Звезда, Пирс, Поиск и Рассвет), два японски (Японски експериментален модул, съставен от херметизиран модул и нехерметизирана външна платформа и един европейски (Кълъмбъс). Още един руски херметизиран модул (Наука) трябва да бъде добавен към станцията.

Въпреки че не е постоянна част от МКС, към нея често е скачван Многофункционалният товарен модул по време на някои мисии на Спейс Шатъл. Той е скачван основно с модул Хармъни (преди това с Юнити) и е използан за снабдителни мисии.

Космически кораби скачвани с МКС също увеличават обитаемия обем. Поне един кораб Союз е винаги скачен със станцията и служи като „спасителна лодка“ за екипажа. Подменя се на всеки 6 месеца заедно с подмяната на екипажа.

Таблицата по-долу показва реда на сглабяне на компонентите към станцията.

Компонент Полет Ракета-носител Дата на изстрелване Дължина(m) Диаметър(m) Маса(kg) Заря FGB 1A/R Протон-К 20 ноември, 1998 12,6 4,1 19 323 Юнити Възел 1 с ХАС 1 и 2 2A – STS-88 Индевър 4 декември, 1998 5,49 4,57 11 612 Звезда 1R Протон-К 12 юли, 2000 13,1 4,15 19 050 Ферма Z1 с ХАС 3 3A – STS-92 Дискавъри 11 октомври, 2000 4,9 4,2 8755 Ферма P6 4A – STS-97 Индевър 30 ноември, 2000 73,2 10,7 15 900 Лаборатория Дестини 5A – STS-98 Атлантис 7 февруари, 2001 8,53 4,27 14 515 Външна складова платформа (ESP) 1 5A.1 – STS-102 Дискавъри 8 март, 2001 Роботизирана ръка Канадарм2 6A – STS-100 Индевър 19 април, 2001 17,6 0,35 4899 Съвместна шлюзова камера Куест 7A – STS-104 Атлантис 12 юли, 2001 5,5 4 6064 Отсек за скачване Пирс 4R Союз-У 14 август, 2001 4,1 2,6 3900 Ферма S0 8A – STS-110 Атлантис 8 април, 2002 13,4 4,6 13 970 Мобилна обслужваща система за Канадарм2 UF2 – STS-111 Индевър 5 юни, 2002 5,7 2,9 1450 Ферма S1 9A – STS-112 Атлантис 7 октомври, 2002 13,7 3,9 12 598 Ферма P1 11A – STS-113 Индевър 23 ноември, 2002 13,7 3,9 12 598 ESP 2 LF1 – STS-114 Дискавъри 26 юли, 2005 3,65 4,9 2676 (празна) Ферма P3/P4 12A – STS-115 Атлантис 9 септември, 2006 73,2 10,7 15 900 Ферма P5 12A.1 – STS-116 Дискавъри 9 декември, 2006 13,7 3,9 12 598 Ферма S3/S4 13A – STS-117 Атлантис 8 юни, 2007 73,2 10,7 15 900 Ферма S5 с ESP-3 13A.1 – STS-118 Индевър 8 август, 2007 13,7 3,9 12 598 Хармъни Възел 2 и преместване на Ферма P6 10A – STS-120 Дискавъри 23 октомври, 2007 6,1 4,2 13 608 Лабораторен модул Кълъмбъс 1E – STS-122 Атлантис 7 февруари, 2008 6,87 4,49 19 300 Японски експериментален модул – херметизиран товарен модул и Декстър, роботизирана ръка 1J/A – STS-123 Индевър 11 март 2008 3,9 4,4 4200 Японски херметизиран модул JEM 1J – STS-124 Дискавъри 31 май, 2008 11,2 4,4 15 900 Ферма S6 15A – STS-119 Индевър 15 март 2009 73,2 10,7 15 900 Японска открито съоръжение 2J/A – STS-127 Индевър 15 юли 2009 4100 Поиск (МИМ-2) 5R Союз-У (Прогрес М-МИМ2) 10 октомври 2009 Транспортно-складов палет Експрес 1, 2 ULF3 – STS-129 Атлантис 16 ноември 2009 Транквилити (Възел 3) с Купола 20A – STS-132 Дискавъри 2010 6,5; 1,5 4,25; 2,95 12 247; 1800 Рассвет ULF4 – STS-132 Атлантис 14 май 2010 6 2,35 5075 Леонардо (ПММ) ULF5 – STS-133 Дискавъри 1 март 2011 6,4 4,6 9896 Алфа магнитен спектрометър (АМС-02), OBSS и Транспортно-складов палет Експрес 3 ULF6 – STS-134 Индевър 2011 6731 Предстоящи полети Наука (МЛМ) с Европейска роботизирана ръка 3R Протон 2012 – 2015 13 4,1 21 300

Галерия

Бележки

Външни препратки

ESA: Изграждане на МКС Анимация за изграждането на МКС

Категория:Международна космическа станция